Андрей Райчев: Този път ще има правителство

Адресатът на обществения натиск са правосъдието и корупцията

Андрей Райчев: Този път ще има правителство

Господин Райчев, нека сравним ситуацията сега с тази от вота на 4 април. Изглеждат ли по-големи шансовете да се състави правителство?

Значително по-големи. Докато след първите избори поради много причини протестните партии можеха да кажат "Няма да правим кабинет, ще правим нови избори", сега нямат такава възможност. Причините за това са няколко. Със служебното правителство не изглеждат възможни фалшификации и подмени на изборите. Този резултат ще представлява реалната воля на българския народ. Освен това служебното правителство много се харесва. Това правителство по същество е коалиция на протестъри. То е много интересно изградено - включени са червени, сини, центристи, специалисти. Част от тези хора са разпознати и от Тошко Йорданов, респективно от Трифонов, като много добри. Дори казват, че някои от тях ще останат. Това, което ще видим на 11 юли, няма да е някаква импровизация от страна на българите. Резултатът е вследствие на една цяла година, в която се разправяме за този вот. Каквото стана - стана. Електоратът вече е стабилизиран. Той не е уплашен, развълнуван, революционен или контрареволюционен. Той отразява реалната картина и затова няма как да не се съобразят с този вот. Правителство ще бъде предложено и гласувано.

Служебният кабинет помогна ли на т.нар. "протестни партии"? Често се използваше аргументът "Добре, сваляме ГЕРБ, а после какво?". Ето, както Вие казахте, сега имаме едно правителство, което представя визия.

Да, в този смисъл не само помогна, но и ги моделира. През последната година минахме през много силни вълнения - малки митинги, големи, огромни, после пак малки. Затваряне във връзка с епидемията, после избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да управлява. Сега пак избори. Задавам следния въпрос: защо не стана бунт? Отговорът е много прост: Защото България изобщо не е в ситуация от типа на "Не може така да се живее повече". От 2010 до 2020 година доходите са удвоени. Що се касае до външната политика - България е в изгодно положение. Тя излезе от черния списък на европейските страни, заместиха я Унгария и Полша. Разбира се прекрасно с Европа, има добри отношения с Америка, а същевременно Путин и Ердоган са в диалог - от това какво по-добро? Цялото недоволство на хората се насочва към един тесен сектор - правосъдната система. "Не можем да живеем повече с тази лъжа и тази корупция", казват те. Правосъдието и корупцията са единственият обект на недоволство. Хората не протестират защо нямат пари да живеят или защото България е закарана в геополитическа безпътица. Протестират за едно. Христо Иванов, който изглеждаше като фиксиран върху темата правосъдие, успя да я наложи като дневен ред на обществото. И съответно това, което се очаква от правителството, е реформа в тази област. Много е ясен адресатът на обществения натиск. Всички са съгласни, че правосъдната система на нищо не прилича. Ситуацията е специфична - революционност, но в тесен сегмент.

Вид извисяване на обществото ли е това?

Много правилно го казвате, дори да звучи малко възвишено. Това е европеизация. България е изостанала отчетливо от Европа в правосъдието и корупцията. Хората не само не искат, те няма да живеят повече така. Искат промяна и я налагат. Нека се замислим колко години е имало демокрация в Германия и колко в България. И при двете няма 100 години. Германия от 1918 до 1933 и после от 1945 до сега. България - от 1888-а до 1934-а. И сега 30-тина години. Двете държави са почти връстнички по демокрация, но в Германия има правова държава, а в България - не. Нашето изоставане не е в демокрацията, а в правовата държава. Дори мантрата от 1990-те, че червени и сини не могат да си сътрудничат, се срути. По този въпрос има сътрудничество, има диалог.

Как изглежда една хипотеза, в която ГЕРБ се завръща? Не сега, това е пределно ясно, но след някоя друга година?

Те трябва да се разделят с комплекса си за уникалност. Ако те престанат да разглеждат и разказват себе си като уникална партия, партията с главно "П", ще имат съвсем реален шанс да участват. На сините да минат от идеята за уникалност до идеята за участници им трябваха 20 години. На червените все още не им е минало това, че са уникалната партия, която единствена знае какво да прави. ГЕРБ са центристка партия, по-прагматична в този смисъл, така че може би след няколко години ще съумеят да започнат да партнират, а не да доминират.

И накрая, нека поговорим за прогнозите: от кого може да очакваме голяма изненада в неделя?

Ако нещо е изненада, то е именно това, което не може да се предвиди. Но все пак - няма да е изненада нито ако Слави Трифонов победи ГЕРБ, нито обратното. БСП се бори сама със себе си. Тяхната борба е дали ще успеят да нараснат спрямо тези 480 000 гласа от миналите избори. "Демократична България" като че ли е надула платната. Едва ли ще могат да скъсят дистанцията с БСП до психологически малка граница или пък да ги минат - това би било огромна изненада. За ДПС проблемът е колко гласа ще могат да вземат от Турция. Никой не може да предвиди. Огромна и неприятна в моите очи изненада ще бъде, ако Мая Манолова не прескочи бариерата. Вижда ми се малко вероятно. Колкото до ВМРО - ще е изненада както тяхното влизане, така и тяхното невлизане. Големи изненади може да донесе Васил Божков. Миналия път социолозите му даваха 1%, а той получи 3%. И то не защото социолозите мерят лошо, а защото на хората им е неудобно да кажат, че ще гласуват за Божков. Голяма и много неприятна изненада ще бъде, ако "Възраждане" влезе. И там има скрит вот.

Споделяне

Още по темата

Още от Предсрочни избори

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?