“Атака” – голямата изненада на изборите?

Четири дни преди парламентарните избори, изследванията на различни социологически агенции показват, че в следващото Народно събрание може да има и представители на крайния национализъм и екстремизъм.

Коалиция Национално обединение “Атака” начело с Волен Сидеров може да се окаже трета политическа сила, показват резултатите от последното проучване на Афис, съобщи във вторник за Mediapool шефът на агенцията Юри Асланов. Според проведеното през миналата седмица допитване, между 4 и 7% от анкетираните са заявили подкрепата си за крайната националистична формация. Нашите данни са сходни, съобщи за Mediapool шефката на MBMD Мира Янова. Нейната агенция ще оповести последните си прогнози в сряда.

Според данните на Аффис, Коалиция за България е на крачка от пълното мнозинство. Не ѝ достигат 100 хиляди гласа, което е около 3%.

44% от гласуващите са заявили, че ще подкрепят левицата, уточнява Асланов. БСП привлича и центристки избиратели, като същевременно вотът за НДСВ пада. За момента е около 20-21% от гласуващите и не само че не е повлиян положително, но е леко влошен от заявлението на Симеон Сакскобургготски, че няма да подкрепи ляво правителство.

Стремително пада и подкрепата за ОДС, като “моментната снимка” на Афис я отчита около 7-8%. ДСБ качва за сметка на ОДС и получава 5-6% от подкрепата на гласуващите. За партията на Иван Костов няма скрит вот към момента – хората, които го подкрепят, се гордеят с този факт и го заявяват категорично, коментира Юри Асланов.

ДПС е с твърди 6-7 процента, като социолозите очакват и 1% от гласовете на българските граждани в Турция.

Според Афис, коалиция Български народен съюз (БНС) и Новото време са на границата на 4-процентовата бариера. За БНС шансът да влязат в парламента е 50:50. За Новото време е малко вероятно да успеят да прескочат прага, прогнозира още Асланов. Същевременно “Атака” за момента твърдо получава достатъчно подкрепа за влизане в Народното събрание.

Подкрепата за “Атака” е разпределена равномерно в цялата страна, твърди социологът. Вотът за партията е радикален протест, краен, на най-мрачните песимисти.

По думите му, това са хора, които на последните избори през 2001 г. са гласували за Симеон Сакскобургготски като цар или за БКП или за някоя от малките формации. Заради промените в изборния закон, които “отрязаха” множеството малски партии, сега тези хора са обединени от “Атака”, уточнява Асланов.

В момента се наблюдава много голяма динамика, обясни Мира Янова. По нейно мнение “Атака” печели от атаката срещу БСП. Да, вярно е, че това послание активизира твърдия десен електорат, но същевременно то отблъсна т.нар. “плаващ вот”, който се насочи към “Атака”. По своята същност това са ултралеви избиратели, които довчера са гласували за БСП, както и ултрадесни. Повечето от агенциите отчитат подобни резултати, призна още Янова.

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров през последната година се изявява като телевизионен водещ по кабелния канал Скат. Преди това беше журналист във в. “Монитор”, а в началото на 1990-те – главен редактор на в. “Демокрация”.

Ако има противоконституционна партия в България, това е “Атака”, коментира за Mediapool председателят на Българския хелзински комитет (БХК) Красимир Кънев. Той допълни, че в момента приключва изследване на терен. Резултатите – и сегашните, и предишните – системно показват една изключително висока предубеденост и изключително високи социални дистанции на българите спрямо ромите и спрямо турците. Те са много по-високи, отколкото в другите общества, твърди Кънев като допълва, че според него това е една благоприятна почва за подкрепата на “Атака”.

Според мен по-голямата част от избирателите ѝ са крайно леви, бивши избиратели на БСП, смята Кънев. Една голяма част от техните политици идват от този политически спектър – групата около политическия кръг “Зора”, която израстна върху Общонародния комитет за защита на националните интереси, съставен главно от хора от бившата комунистическа номенклатура.

Предполагам, че към тях са се присъединили и всякакви други – отлюспени хора от най-различни партии – и от СДС, и от БСП, всякакви политически авантюристи, които ги държи единствено жаждата за власт и които търсят да удовлетворят тази своя жажда за власт с насъскване на хората срещу етническите малцинства в България, твърди председателя на БХК.

Възходът на “Атака”, ако има такъв, се дължи и на това, че всички политически партии са много пасивни по отношение на тази екстремистка група. В една цивилизована страна, в един нормален политически дебат, вскички партии биха се обединили срещу такива хора, смята още той като допълва, че тази формация няма аналог в Западна Европа. Не бива да се заблуждаваме в това, защото по крайност на своята политика и своите виждания, “Атака” далеч надхвърля това, което говорят и Люпен, и Хайдер, обобщава председателят на БХК.