Българският евровот: Някои изненади и политически интриги

Българският евровот: Някои изненади и политически интриги

Евроизборите в България поднесоха някои "изненади", свързани най-вече в предварителните очаквания за представянето на отделните партии.

Първото място на ГЕРБ не е изненада, тъй като то бе прогнозирано от всички социологически проучвания в последната седмица. Изненада обаче е дистанцията между ГЕРБ и втората политическа сила БСП – разликата е над 5 процентни пункта според данни от екзит пол на "Алфа Рисърч" (31.6%) и "Галъп интернешънъл" (29..8% за ГЕРБ).

Убедителната победа на управляващата партия се дължи на нейния лидер и премиер Бойко Борисов, обяви в първия си коментар след края на гласуването финансовият министър Владислав Горанов. Така Борисов "може още дълго да управлява джипа", допълни Горанов, визирайки ударните обиколки на премиера в стил политическо риалити, при които той лично шофираше автомобила си.

Борисов обаче отказа да се покаже в изборната нощ, отстъпвайки блясъка на победата на кандидатите от евролистата на ГЕРБ.

Премиерът щял да прави анализи чак до вторник, когато евентуално ще оповести и дали хората са "простили" на заместника му в партията Цветан Цветанов за "Апартаментгейт", твърдят източници от ГЕРБ.

Предстои да се види дали Цветанов, който е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, ще остане в същата роля и за местните избори тази есен. На евровота ГЕРБ имаха още един предизборен щаб, оглавяван от Борисов, който бе общ за ГЕРБ и останалите подкрепящи ги партии като СДС.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова също отказа да говори в изборната нощ. Официално това бе оправдано с извършваното от БСП паралелно преброяване, резултатите от което ще са готови в понеделник.

Нинова, която изтегли депутатите си извън парламента още през февруари, очакваше убедително представяне на партията си на евровота, което да ѝ даде мотив да иска предсрочни парламентарни избори. На фона на тези очаквания, полученият от социалистите резултат е унизителен, въпреки че в процентно изражение БСП бележи скок спрямо евроизборите през 2014 г., когато записа исторически спад до 18.39%. Сега партията получава 24.2% (според  "Алафа Рисърч" и "Галъп").

Както е известно, Националният съвет на БСП бламира евролистата на Нинова и я пренареди, след което Нинова каза, че при това положение няма да носи отговорност за евентуална изборна загуба. Тя обаче вероятно е очаквала тази загуба да е по-малка, за да може да я припише на вътрешнопартийната опозиция. Сега трудно може да направи това. Вътрешната битка ще се изостри с риск да разклати още повече червените преди местния вот.

ДПС получава около 16% и се "циментира" като трета политическа сила, но в процентно изражение партията бележи спад в сравнение с евроизборите през 2014 г., когато спечели 17.27%. Какво следва от този резултат, знае само почетният председател Ахмед Доган. Едно обаче е сигурно – няма как да има негативни последствия за втория в евролистата на ДПС – Делян Пеевски.

Интригата колко ще са българските партии в ЕП се засили с напредването на паралелното преброяване, когато "Алфа Рисърч" обяви, че "Демократична България" изпада от 5.9% на 5.7%.

Проучванията преди вота даваха сигурен шанс само на четири формации - ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО. Предстои да се види дали обединението "Демократична България", поставяно непрекъснато на шесто място след "Воля" на Веселин Марешки, ще прескочи бариерата от 5.88% и ще изпрати свой евродепутат.

"Воля" обаче със сигурност остава под чертата.

Несъмнено друг интересен феномен е изборният успех на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева, която получава между 1.2% и 2%. Така тя се оказва редом до две партии от властта – "Атака" и НФСБ, които получават сходни на нейния резултат. Иванчева, която е под домашен арест и осъдена на първа инстанция на 20 години затвор за поискан подкуп, обяви, че изборният ѝ резултат е "един голям шамар за всички управляващи партии, на хората вече им е писнало"

"Приемам, че сме много добре. Ние сме единствените, които сме изпреварили всички независими кандидати за евродепутати. Системата се опитва да смачка всички, които са бунтари, каза още тя, цитирана от бТВ.

Иванчева заяви, че ще участва и в местните избори.

ВМРО на вицепремиера Красимир Каракачанов се представи над очакванията и получи около  7-8% от гласовете. На евровота преди пет години, когато сегашният водач на евролистата Ангел Джамбазки бе "подгласник" на лидера на тогавашната ББЦ Николай Бареков, резултатът на ББЦ/ВМРО е бил 10.66%.

Сега обаче ВМРО се яви сама и се представи далеч по-добре от партньорите си в "Обединени патриоти" (ОП) - "Атака" и НФСБ, всяка от които взе около 1%.

Този дисбаланс несъмнено ще нагнети напрежението сред "Патриотите", особено ако ВМРО поиска да лидира коалицията.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който се яви на евровота начело на коалиция "Патриоти за Валери Симонов", в изборната нощ, че нещата в ОП "се определят единствено от нашите отношения в самата коалиция, а не от изборите, от опозицията и желанието на други хора, които искат по някакъв начин тази коалиция да се разглоби".

И "Атака", и НФСБ са имали по около 3% на евроизборите през 2014 г.

Евроизбори 2019

Общо 27 формации са регистрирани за участие на предстоящите евроизбори на 26 май: 13 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати.

Вече е ясно под кой номер са подредени в интегралната бюлетина.

За всеки кандидат в листите на партиите и коалициите може да се гласува с преференция.

За първи път в бюлетината за тези избори партиите са с номера до 100, а преференциите започват от 101.

Партиите, коалициите и инициативните комитети, заедно със списъка на кандидатите за всяка формация, са публикувани на сайта на Централната избирателна комисия.

Списъкът на 3000-те секции, в които ще има машинно гласуване може да бъде изтеглен от тук.

Избирателите могат да проверят в коя секция трябва да упражнят правото си на глас по няколко начина.

Решено е и в кои държави извън България ще има секции за гласуване.

Още от Евроизбори 2019

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?