Белград и Скопие с интерес към дял в АЕЦ "Белене"

Македония и Сърбия, са проявили принципен интерес към дялово участие в проекта АЕЦ "Белене" като консуматори на произвежданата електроенергия от бъдещата атомна централа, съобщи вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев в интервю за бТВ във вторник, когато продължава двудневното посещение на руския премиер Дмитртий Медведев в София. Преди време енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че подобен интерес има и Черна гора, а от федерацията на големите енергийни консуматори казаха, че едрият бизнес у нас също е заинтересован от такъв вид участие в ядрения проект.

Дончев каза, че процедурата за търсене на инвеститори в спрения през 2012 г. строеж на АЕЦ "Белене" ще бъде обявена до края на март, а от Министерството на енергетиката допълниха, че е възможно това да стане още следващата седмица. Все още се уточняват детайли по самата процедура, която се предвижда да бъде проведена в девет етапа и принципно бе одобрена от правителството и парламента през ноември 2018 г.

АЕЦ "Белене" не е чифт чорапи

При АЕЦ "Белене" не става въпрос за покупка на чифт чорапи, за да се свежда всичко до даването на пари за довършването на проекта, заяви Томислав Дончев. Той припомни, че няма как той да бъде реализиран без участието на руския ядрен концерн "Росатом", а "друг въпрос е кой и как ще инвестира в проекта". Дъщерната на "Росатом" компания "Атомстройекспорт" е проектант и главен изпълнител на ядрената централа, чийто стоеж се оценява на около 20 млрд. лв.

От "Росатом" потвърдиха и в навечерието на визитата на Медведев у нас интереса си към проекта, но само като изпълнител и като кредитор, а не като акционер.

"Собствеността на дружеството, което ще се образува като резултат от процедурата, ще има три основни компонента. Единият ще е на българската държава на база оборудването, което вече притежаваме, площадка, разрешителни – не по малко от 25-30 процента. Вторият ще е за стратегическия инвеститор – този, който ще доинвестира свежи пари за довършване на съоръжението. Имаме амбицията да има още един дял, който ще е за всички останали заинтересовани, сред които може да са и български големи индустриални консуматори", каза Дончев.
 
Той даде за пример, че Македония и Сърбия имат интерес точно към този трети дял. "Няма да се учудя да се появят и още заинтересовани към този пакет", обясни още той.

Този път както трябва, за да няма гьол

Този път се опитваме да направим нещата както трябва, за да не се получи като с гьола, увери вицепремиерът, но уточни, че като цяло реализацията на проекта зависи от това какъв ще е интересът към предстоящата за обявяване процедура и как ще протекат преговорите с потенциалните кандидати по групи – стратегически инвеститор и като консуматори.

Още при представянето на процедурата в парламента през декември стана ясно, че тя ще следва най-общи рамки и ще е въпрос на междинно договаряне и проявен интерес. Тогава министър Петкова обяви, че ще бъде предпочетено предложение от стратегически инвеститор на стойност под 9 млрд. евро и срок до 8 години за изграждането на АЕЦ "Белене", който след това да възложи управлението на новата ядрена мощност на държавната атомна централа. Като изрично условие бе посочено използването на сегашният технически проект, който е изработен от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), която остава основен доставчик и изпълнител на строежа и трябва да го въведе в експлоатация.

От енергийното министерство смятат, че най-оптималният вариант за реализацията на такъв тип проекти е за 20 процента собствен капитал и 80 процента привлечен капитал.

Досега единствено обявеният инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене" е от Китайската национална ядрена корпорация, която обаче изрично подчерта миналата година, че има нужда от вид гаранция за реализацията на проекта и произвежданата от него електроенергия. Петкова каза, че интерес към проекта има и Корейската Хидро Атомна енергийна корпорация, но не е ясно какъв точно е той. По думите ѝ такъв имат и от "Дженерал Електрик" и "Арева", които обаче уточниха, че искат само да са доставчици на оборудване, не инвеститори.

"Турски поток" у нас е премислен
 
По думите на вицепремиера страната ни си е научила урока от провала на газовия проект "Южен поток" и няма да повтори същите грешки с "Турски поток" през българска територия. Той посочи, че ако трябва някак да се нарича планираното разширение на газопреносната ни мрежа, което да поеме капацитета на втората тръба на "Турски поток" към Западна Европа, е по-добре да се нарича Балкански поток, защото става въпрос за транзит за региона. Дончев декларира, че сега "всичко е внимателно премислено, за да няма конфликт с европейското законодателство".

По повод предлагано от Българския енергиен и минен форум алтернативно трасе на "Турски поток" у нас, което да използва съществуваща мреж, Дончев посочи, че сегашното трасе от турска граница до Провадия ще е нискобюджетно, защото само трябва да се обърне потока на газ и да се движи в двете посоки. Нататък трасето ползва сервитури и разрешителни на спрения "Южен поток", допълни той. "Трасетата не се избират оптически и графически или където ни изглеждат най-красиво, а според съобразност", каза Томислав Дончев.

"Изглеждаме ли ви толкова безотговорни да се стартира строителството на едно съоръжение, ако няма ясен и сигурен сценарий за възвръщане на парите и генериране на печалба след това”, попита той по повод съмнения, че държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще инвестира с съоръжението повече пари, отколкото ще получи като приходи от транзитни такси по новото трасе.

Миналата седмица, руското издание РБК писа, че таксите, които "Газпром" ще плаша да ползването на новата тръба у нас са 2.21 долара за пренос на 1000 куб. м на 100 км. Това е малко повече от сегашните под 2 долара, плащани от "Газпром" за пренос но сегашното трасе на Трансбалканския газопровод.

Целта била сигурни доставки и транзит плюс нови умения – на търговец

Според Дончев за правителството стратегически интерес е сигурността на газовите доставки, но критично важно е да съхраним ролята на транзитьор и да развием нови способности – на търговец. По думите му каквито и аргументи да се посочват срещу разширението на газовата мрежа заради "Турски поток", те са политически, а не регулаторни и България защитава собствения си интерес.

"Не помня при който и да било голям инфраструктувен проект да няма възражения. Ако един проект е икономически обоснован, не би трябвало да може да се спре с едно телефонно обаждане", каза вицепремиерът в отговор на въпрос могат ли САЩ, които са против този проект, да принудят страната ни да го прикрати.

Гражданите няма да са като хамстер в катерушка

Дночев се спря и на любимата си тема за административната реформа и отново повтори,22 че за да се случи тя трябва да се смени моделът на мислене на чиновниците и те трябва обработват исканията на гражданите и фирмите за три дни.
 
"Гишетата ще останат. Въпросът е на едно гише да се свърши всичко, което е необходимо, а не да се обикаля като хамстер в катерушка”, допълни вицепремиерът.
 
"От десетилетия имаме усещането, че държавният служител е вид началник. Когато и двете страни знаят, че той е там, за да служи на обществото, нещата ще вървят по-лесно”, заяви той.