Белград иска да реинтегрира албанците в Югославия

Властите в Белград потвърдиха дългосрочните си политически намерения да възстановят нормалното функциониране на федерална Югославия, като поканиха албанците в Южна Сърбия да се интегрират в югославските политическите институции. Поканата дойде, след като премиерът на Сърбия Зоран Джинджич предложи представителите на умерените албанци да бъдат включени в държавни институции като министерствата на земеделието, транспорта и икономиката.

Зоран Джинджич бе цитиран от сръбската телевизия РТС, която обяви, че правителството е изготвило план за решаване на кризата в района на Прешево, Медведжа и Буяновац. Планът предвижда интеграция на албанците в политическия живот на страната. Първата крачка, за това, според Джинджич, е присъствието на албанци в сръбските институции. Новото сръбско правителство очаква, чрез лансирането на подобна политическа формула да изолира радикалните екстремистки настроения сред албанците в Южна Сърбия и да изолира бунтовническата Армия за освобождение на Прешево, Медведжа, Буяновац (АОПБМ).

Проектът на сръбското правителство бе задвижен от сръбският вицепремиер Небойша Чович, който призова в Прешево местните албански представители постепенно, но без отлагане да се включат в политическия живот на Сърбия. Той уточни, че визира заемането на определени длъжности в изпълнителната власт.

Проектът за създаване на нов модел на отношения между сърби и албанци се приветства от Европейския съюз, където считат, че наличието на демократично правителство в Белград е предпоставка за изоставяне политиката на конфронтация и крачка към нормализиране на отношенията между сърби и албанци. В тази връзка Небойша Чович заяви на среща с обществеността в Прешево, на която присъстваха и представители на ЕС, че двете общности трябва да се отворят една към друга.

Чович предупреди, че не може да става и дума за специален статут на тази част от Сърбия, но обяви, че югославското правителство ще лансира модел на силна децентрализация, което ще даде по-големи правомощия на местните власти. Кметът на Прешево Риза Халими призова от своя страна в района да бъде създадена сухопътна демилитаризирана зона за сигурност.

Ескалацията на обстановката в Южна Сърбия доведе до сериозна активност на посланниците на ЕС в Белград. Гръцкият посланик Михалис Спинелис, заяви, че е необходимо да бъдат предприети инициативи за политическо, икономическо и културно развитие на района, без да се допуска корекция на границите. Той косвено подкрепи намеренията на сръбското правителство, за стабилизиране на обстановката в долината на Прешево, като каза, че ЕС поддържа непрестанни контакти с правителството на Югославия и с политическото ръководство на албанците.