Берлускони остава на свобода и засега няма да полага обществено полезен труд

Коментари на италиански юристи опровергаха в неделя прибързаните твърдения на някои чуждестранни медии, че бившият премиер Силвио Берлускони официално е поискал "замяна на присъдата с общественополезен труд", пише в анализ кореспондентът на БТА в Рим Христо Петров. Бившият италиански премиер получи присъда за финансови машинации на неговата компания "Медиасет".

БТА се обърна към двама римски магистрати, които пожелаха анонимност поради политизирането на съдебния казус, и поотделно коментираха информациите за предприетите от защитата действия във връзка с изтърпяването на ефективната присъда от 4 години лишаване от свобода за данъчни измами в особено голям размер.

Според магистратите редица тиражирани извън Италия съобщения съдържат пропуски и неточности. Влязла в сила присъда не може да бъде заменена, но може да бъде изтърпяна под различни форми.

В конкретния случай Силвио Берлускони може да се възползва от две предимства, които му позволяват да избира формата на изтърпяване на наказанието.

Първото негово предимство е напредналата възраст. На 29 септември той навърши 77 години, а според италианския закон осъдените за такъв вид престъпление, които са над 70-годишна възраст не подлежат да въдворяване в затвора. Това правило не важи за извършители на по-тежки престъпления.

Второто предимство на бившия премиер е, че по силата на закон от 2006 година той е попаднал в категорията на получилите опрощение поради по-ниската обществена опасност на деянията и срокът на неговото наказание е намален на 1 година, което му дава право да избира друга форма на изтърпяване, различна от въдворяването в затвора.

Тук най-често допусканата грешка в медийните тълкувания е, че опрощаването бива представяно като амнистия.

В Италия действат три конституционни механизма за прилагане на така нареченото съдебно снизхождение към лишените от свобода - амнистия, опрощаване и помилване.

Първите два механизма се задвижват по законодателен път и имат колективен обхват, докато третият механизъм е прерогатив на държавния глава и се прилага индивидуално.

Амнистията заличава престъплението, прекратява изпълнението на ефективната присъда и всички произтичащи от нея възбрани, спира съдебните процеси по текущи дела и премахва мярката на неотклонение задържане под стража, както и всякаква друга форма на изтърпяване на наказание.

С други думи всеки амнистиран се пуска незабавно на свобода, смята се за невинен по предявените му обвинения и не може повече да бъде съден по тях.

Опрощаването означава намаляване на срока на наказанието за определена категория престъпления, но не отменя ефективна присъда и други произтичащи от нея възбрани.

Помилването е акт на президента на Италианската република, който с указ освобождава осъдено лице от изтърпяване на наказание.

Следователно Силвио Берлускони не е амнистиран, той е с влязла в сила присъда от 4 години лишаване от свобода, чийто срок е намален с 3 години. Това опрощаване в съчетание с напредналата възраст му дава право да избира между две форми - да се постави под попечителството на службата за социални дейности или да изтърпи наказанието в домашни или други наложени от обстоятелствата условия. Втората форма популярно се нарича домашен арест, макар че италианското наказателно право прави разлика между домашен арест и изтърпяване на наказанието в домашни условия. Домашният арест е превантивна и по-лека мярка на неотклонение, която се прилага по време на съдебното производство.

Изтърпяването на наказание в домашни условия е свързано с повече ограничителни и контролни мерки и освен в частно жилище може да се изпълни и на обществено място, като болнично заведение или друг институт за обгрижване.

Адвокатският екип на Берлускони депозира в прокуратурата в Милано молба за поставянето му под попечителството на службата за социални дейности, като посочи два домашни адреса - вилата "Сан Мартино" в Аркоре, на 20 километра от Милано, и двореца "Грациоли" в центъра на Рим.

В молбата обаче не е вписано дали осъденият ще се посвети на общественополезен труд при извън домашни условия. Магистратите са на мнение, че това ще се окаже практически неосъществимо, защото бившият премиер се движи със свита от 10-12 души, съставена от личните бодигардове и полагащите му се държавни охранители.

Сроковете за придвижване на молбата са непредсказуеми.

Прокуратурата дава ход на предварително проучване, при което карабинери и полицаи започват проверки на текущите дела срещу Берлускони, на контактите му с всякакви лица с особено внимание на осъждани, както и на поведението му в обществото.

Междувременно службата за социални дейности трябва да извърши оглед на жилищата и да изготви доклад с описание на разположението, на помещенията и на другите техни обитатели.

Събраните материали се внасят в Съда по надзора, който на заседание решава дали да уважи молбата. Тогава защитниците могат да уточнят къде ще пребивава постоянно техният довереник и дали възнамерява да упражнява общественополезен труд, като и в двата случая остава маневрено пространство за алтернативни решения.

Берлускони ще може да избира между резиденцията край Милано и тази в Рим с оглед на по-голямата свобода за политическа дейност, каквато неминуемо ще продължи да развива. Освен това би могъл да изрази желание да работи надомно.

Вместо лично да помага за възстановяване на наркомани или за обгрижване на социално слаби хора той би могъл, например, да предложи експертните си услуги за разработване в домашна обстановка на писмен проект в тези области.

В случай, че съдът постанови поставяне под попечителството на социалната служба, Берлускони ще бъде подложен на забрани да общува с осъдени лица, да напуска дома си от 23 до 6 часа сутринта и да пресича границите на административната област. Той ще бъде длъжен да се среща и общува с определените за неговия казус социални работници, когато и както те решат.

При този форма на изтърпяване на наказанието Берлускони ще получи и 45 дни допълнително предвидено от закона опрощаване, което значи, че този "затворнически" режим ще трае 10 месеца и 15 дни вместо една година.

След изтичането на срока съдът отново ще заседава, за да прецени дали осъденият е преосмислил деянията довели до неговото осъждане и тогава да постанови, че наказанието е изтърпяно. В противен случай осъденият трябва да бъде въдворен в затвора за пълно изтърпяване на присъдата.

Въпросът е кога ще бъде нарочена дата за заседание на Съда по надзора. Обичайната практика е това да стане 12-18 месеца след депозиране на молбата. Законът дава право да бъде поискано съкращаване на тези срокове.

Берлускони няма интерес от ускоряване на процедурата, защото залага на печеленето на време, смятат политически наблюдатели.

Засега той е на свобода и може лично да ръководи възстановяването на неговата стара партия "Форца Италия", която да му бъде по-вярна от досегашната формация "Народ на свободата".