Според коалиция "За да остане природа в България"

Без обществен контрол няма смисъл от законови поправки за дюните

Ако няма обществен контрол върху спазването на законите, каквито и промени да се правят в защита на пясъчните дюни, те няма да бъдат спасени. Това смятат от коалицията "За да остане природа в България" в разпространено в петък прессъобщение.

Всъщност не законите, чрез които се опазват дюните, а ненаказуемата и неконтролируема корупция води до унищожението на дюните и защитените територии по Черноморското крайбрежие, посочват от екоорганизацията по повод скандалния случай с продадените 29 дка дюни край Несебър, провокирали парламентарна проверка и внасяне на предложения за поправки в седем закона от министерствата на околната среда, на регионалното развитие и на земеделието.

Те вече бяха определени от природозащитниците като влошаващи законовата защита на дюните. "Вместо промяна бързешком на няколко сериозни закона на парче, за да се покаже, че правителството взима някакви мерки, по-добре е да се разширят възможностите за обществен контрол върху институциите. Няма смисъл от налагането на допълнителни забрани, ако обществото не може да следи дали въобще се спазват, предупреждават природозащитниците", пишат от екокоалицията.

Тя отново настоя гражданите да имат достъп до строителни разрешения, подробни и общи устройствени планове и да получат възможността да ги обжалват пред съда. "За да остане природа..." иска също така да се спрат всички сделки по реда на стария закон за горите, не само тези за дюните в защитени зони и територии.

Коалицията продължава да пита защо се е стигнало до унищожаването на дюните в Несебър и посочва, че главният архитект на община Несебър пренебрегва разпоредбите на Закона за устройство на територията като одобрява подробния устройствен план за хотелския комплекс на "СЛЕ Груп" (която купи дюните край Несебър – бел. ред.) в нарушение с предвижданията на Териториално-устройствения план на община Несебър, според който имотът на "СЛЕ Груп" попада в територията на градския лесопарк. В края на 2012 г. община Несебър издава разрешителните за строеж за проекта на "СЛЕ Груп", без да е налице пълната проектна документация.

Експертът изготвил доклада за оценка съвместимостта на проекта на "СЛЕ Груп" с предмета и целите на защитена зона "Ахелой-Равда-Несебър" не предлага - а директорът на РИОСВ Бургас не налага - никакви мерки за опазването на установените от експерта дюни в имота, което е пряко нарушение на Закона за биологичното разнообразие, допълват от екокоалицията.

Зам.- министърът на земеделието и храните нарушава Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), като продава дюните - държавна собственост, въпреки наличната информация в лесоустройствения проект и кадастралните данни за имота, че 2/3 от имота е зает от пясъчни дюни, публична държавна собственост, посочва "За да остане природа...".

Агенцията по геодезия, картография и кадастър не успява за 4 години от влизането в сила на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да картира дюните, лагуните, езерата и лиманите по черноморското крайбрежие, така че да се предотврати тяхното унищожение по административен път, уличават още природозащитниците.

Областните управители на Бургас и Варна не издават актове за държавна публична собственост на черноморските плажове, острови, дюни, лимани и лагуни, както изисква приетият през 2008 г. Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Редица държавни органи повсеместно прекатегоризират дюните в пасища или гори с цел разпродаването им, както е случаят с Камчийски пясъци, пише още в съобщението.

Екозащитниците посочват също така, че петчленна комисия в Министерството на земеделието и храните приема двойна експертиза за определяне на пазарната цена, въз основа на която министерството продава държавния имот с дюните на Димитър Петров на четири пъти по-ниска цена от пазарната, т.е. от цената, на която Петров препродава имота на "СЛЕ Груп", с което държавата е ощетена с най-малко 3 милиона лева.

Споделяне
Още по темата
Още от България