Без паника. Свалянето на руския самолет няма да предизвика Трета световна война

Без паника. Свалянето на руския самолет няма да предизвика Трета световна война

Свалянето на руски боен самолет от Турция, за който Анкара твърди, че е нарушил въздушното ѝ пространство след десет предупреждения, е изключително опасен момент в продължаващата вече четири години сирийска гражданска война. Но в контекста на затоплянето на дипломатическите отношения с Русия и непредвидимите рискове при ескалация на напрежението, западните съюзници на Турция вероятно ще подходят към случая с особена предпазливост, коментира британският в. "Телеграф".

Криза като тази бе неизбежна. През октомври Турция няколко пъти се оплака от многократни нарушения на въздушното пространство от руски бойни самолети, което накара НАТО да излезе с официален протест. По-късно през октомври Турция за пръв път съобщи, че е свалила чужд самолет и в настъпилото огромно напрежение, когато се смяташе, че това е руски изтребител, се оказа че е свален дрон, най-вероятно руски.

В последните седмици, когато небето над Сирия е препълнено с руски, сирийски, американски, френски, британски, канадски и арабски бойни самолети, когато руските са малка дистанция от американските и руската военна авиация повтаря провокативни действия по границите като тези в Европа през последните една-две години, се създаде ситуация, в която лесно може да избухне в криза. В края на октомври САЩ и Русия договориха мерки за сигурност на полетите, включително директна наземна комуникация по всяко време на денонощието, но такива не са приложени при взаимодействието между Русия и Турция.

Изключително важно е цялата картина да бъде видяна в перспектива. Това няма да е първият път, когато руски самолет е свален от самолети американско производство – или обратното, при който няма да избухне Трета световна война. Пакистански изтребители F-16 свалиха множество съветски самолети в края на 1980-те по време на тогавашната война в Афганистан. Връщайки се по-назад, самолет RU-8 Seminole на американската армия, летящ от Турция, бе свален над Армения, която тогава бе част от Съветския съюз. Най-знаменитият инцидент, разбира се, е свалянето на американския шпионски самолет U2 пилотиран от Гари Пауърс от ЦРУ през 1962 г. Съветски пилоти под прикритие имаха важна в Корейската война между 1950-1953 г., като руски източници твърдят, че те са поразили между 1100 и 1300 американски самолета.

Сегашният случай обаче е първият от края на Студената война, в който страна член на НАТО сваля руски боен самолет.

Въпреки настояването на Турция, че е била в правото си да стреля по чуждия самолет в своето въздушно пространство след неколкократните инциденти миналия месец, партньорите ѝ в НАТО ще предпочетат да се фокусират върху деескалация на напрежението, прогнозира британското издание.

Отношенията между Запада и Русия леко се затоплиха, макар че би било преждевременно да се говори за сближаване.

След терористичните атака в Париж на 13 ноември френският президент Франсоа Оланд обяви намерението си за среща с руския президент Владимир Путин с цел формиране на "една голяма коалиция". Американският президент Барак Обама разговаря с Путин, демонстрирайки видимо по-приятелски жестове.

Многостранните преговори във Виена за сирийската криза приключиха с умерен напредък към постигане на сделка за мир в Сирия.

НАТО със сигурност ще излезе с нова протестна нота за явното нарушаване на турското въздушно пространство, но западните съюзници на Турция ще бъдат внимателни да не рискуват дипломатическите постижения с Русия, притискайки я прекалено силно.

Какво ще направи сега Русия? Както всеки друг лидер, Путин е под натиск да отговори. Но е възможно категоричните твърдения на Москва, че самолетът ѝ е бил в сирийското въздушно пространство – независимо от изявленията на Турция за обратното, подкрепени с доказателства от радарите – да позволят да се постигне съхраняващ престижа компромис, като Путин насочи своя гняв към сирийските бунтовници вместо към Турция.

Много зависи и каква ще е съдбата на двамата руски пилоти, за единия от които бе съобщено, че е мъртъв, а другият е в ръцете на туркмените, населяващи Сирия.

Турското правителство поддържа близки връзки с туркменските общности и бунтовници в Северна Сирия – само преди ден Анкара поиска Съветът за сигурност на ООН да обсъди засилените руски и сирийски атаки срещу сирийските туркмени. Анкара може да използва своето влияние, за да осигури освобождаването на единия пилот и предаването на тялото на загиналия.

От друга страна, турският президент Реджеп Таийп Ердоган е резонно да се запита защо трябва да прави такъв жест към страна, която продължава да нарушава безнаказано турското въздушно пространство, само за да гарантира дипломатическия процес за Сирия, на който той, като отявлен противник на сирийския президент Асад, гледа със скептицизъм.

Москва и Анкара най-вероятно ще избегнат спирала на конфликта заради този инцидент, но основната причина за него ще остане и подобни епизоди ще се повторят, ако Русия не осъзнае, че рискованите военни провокации на границите на НАТО са безразсъдна и опасна игра.

Сегашната криза в Близкия Изток поставя световните сили в ситуация, наподобяваща най-много тази по време на войната в Косово през 1999 г., но по дълеч по-опасен начин. Войната в Сирия генерира не само огромни бежански потоци и е инкубатор на най-мощната терористична група в света, но е и арена за традиционно международно съперничество между отделни държави.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?