(Без) паника! Те (не) знаят какво правят

(Без) паника! Те (не) знаят какво правят

Мерки като пълната карантина в Италия могат да бъдат наложени само при обстоятелства, подобни на Италия, каквито в момента у нас няма. Така в късния следобед на 12 март началникът на щаба срещу коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски отговори  на настойчиви журналистически въпроси кога и България с 23 доказани случая на Covid-19 ще въведе ограничения като Италия, която в онзи момент бе най-силно засегната в Европа от коронавирусната епидемия.

Само няколко часа по-късно, в нощта срещу 13 март, България обяви извънредно положение, а на следващата вечер Мутафчийски произнесе емблематичната си реч, че се задава епидемия с невиждана ярост. Първоначално обществото даде кредит на доверие за бързото затваряне на държавата под заплахата от непознатия вирус. В хода на епидемията правителството и щабът многократно панически и хаотично въвеждаха и отменяха мерки час през час, без да ги аргументират, противоречаха си един на друг. Често водени от мнения в социалните мрежи, управляващите се лашкаха от една крайност в друга и така до пълното дискредитиране на първоначалното доверие в институциите- до степен повече никой да не им вярва, че знаят какво правят.

Новият вирусен сезон започна обещаващо с демонстрация на хладнокръвие и подготовка както от премиера Бойко Борисов, така и от министрите. С нов здравен министър начело, загърбил пролетните си заплахи, че чувалите за трупове няма да стигнат и "скрит" от публиката началник на щаба след прогнозата му, че "яко ще се мре".

Многократно бяхме засипани с уверенията, че "нищо няма да се затваря", "подготвени сме" и "трябва да продължим да живеем с вируса". Борисов дори се скара на колегите в ЕС, че много европейски държави предприемат мерки, които паникьосват другите.

Под предлог да не бъдат "стресирани хората" – поука, която правителството и щабът очевидно са си извлекли от пролетната суматоха - контролните органи бяха тотално абдикирали от проверките за спазване на и без това оскъдните мерки през лятото и ранната есен. До онзи ден за мерки на национално ниво изобщо не се говореше, а здравните власти и образователният министър защитаваха новата стратегия за ограничения на локално ниво: област, община, град, училище, паралелка. Идеята бе да бъдат ограничавани само силно засегнатите. За да има предвидимост, бе разработена цяла стратегия за това при какви условия ще затварят училищата. Същата стратегия бе зачеркната на 27 октомври с N-тата заповед на здравния министър, според която учениците от 8 до 12 клас и студентите минават на онлайн обучение за 14 дни. После: ще видим.

Едни определят мерките като закъснели, други - като неадекватни и несъразмерни на ситуацията. Някои упрекват властите, че са докарали страната до тежка здравна криза с отварянето на училищата. Други се възмущават, че университети и училища затварят, а ресторанти и молове работят. Балансът при взимането на решенията е труден и това, което се откроява в действията на властите до момента, е отказ от решения, които ще оставят голям брой хора без работа или ще ги принудят да не работят. Едва сега правителството се престраши да затвори нощни заведения като барове и дискотеки, макар здравни експерти да призовават за това от лятото. Ресторантите засега остават да работят при изисквания за два пъти по-разредени посетители. Правителството отлага и прехвърлянето на малките ученици на онлайн обучение, не само заради огромните трудности за дистанционно преподаване на най-малките. А и защото затвореното вкъщи малко дете се нуждае от затворен с него възрастен, който да го гледа и да му помага в обучението. За едни това означава да не работят, за други - да работят от вкъщи, но в голяма степен е свързано с неудобства и загуба на доход.

Естествено, на първо място е здравето. Но с поведението си правителството и властите не демонстрират особена загриженост за здравето на хората и здравната система като цяло. Те днес казват едно, утре правят друго. До обяд твърдят, че няма да затварят училища, вечерта ги затварят. До миналата седмица казваха, че здравната система ще издържи и е подготвена, от днес говорят, че ако продължаваме в същия дух няма да издържи. Здравният министър отново е загърбил спокойния тон и вече подгрява, че можем да стигнем до 600-700 починали за денонощие, ако прогнозите на математиците се окажат верни.

Като цяло управляващите демонстрират твърде къс хоризонт при управлението на Covid-кризата. Ситуацията с наплива в болниците и многото починали днес е резултат от епидемичната обстановка преди 2 седмици, както самите власти многократно са казвали на многобройните си брифинги. Очевидно е, че в комуникацията на здравната криза правителството не е честно с гражданите: нито когато казва, че всичко е наред и ситуацията е под контрол; нито когато казва каква стратегия и набор от мерки ще ползва. Това създава огромно недоверие в и без друго силно дискредитираните институции. И отваря широко вратите за конспирациите, фалшивите новини, критиците на официалните власти, които не е задължително да са прави, но звучат по-убедително. Как тогава хората да вярват и спазват наложените мерки? А спазването им и личната отговорност ще бъдат ключови за крайния изход от задаващите се тежки зимни месеци.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари