Богати народи, не само богати хора

- Не е ли, според вас, объркан самият теоретичен модел на обществения договор в България?

- Объркаността идва само и единствено от това, че в България няма исторически установени партии с ясна идеология. По тази причина електоратът много лесно се люшка от една партия към друга, тъй като всяка една обещава всичко. Когато е ясно, че има ляво, центристко, дясно, и то доказано с годините, очевидно е, че човекът, който се занимава с малък и среден бизнес, наемният работник, който печели добре в една фирма, лекарят, юристът, инженерът ще гласуват за дясноцентристка партия, която ще му предостави свобода на инициативата. Такава партия оттегля колкото е възможно по-далеч държавата и оставя хората, които могат да печелят, наистина да печелят - да плащат по-ниски данъци и да живеят по-добре, т.е. позволява на работещия повече, с което донякъде подсилва неравенството. От друга страна, ако съм пенсионер с малка пенсия и разчитам на държавата, ако съм болен, да не говорим, ако имам някакви идеологически идеи за равенство и братство, даже и по причина, че не мога да стана богат, тъй като не ми стига акълът, тогава ще гласувам в ляво, където ще чакам държавата да преразпределя - да взема от богатия и да дава на бедния. И тогава, общо взето, има яснота в една държава - а в нормална държава изборите се печелят с един-два процента разлика. Ето, в Португалия малко неочаквано социалистическата партия, която от години управляваше, и то според общото мнение успешно, загуби изборите от социалдемократическата, която всъщност е християндемократическа - една от странните особености на португалския политически живот е, че християндемократите се наричат социалдемократи. Очевидно е, че в Португалия са започнали да се свършват парите и трябва някой да се захване с печеленето им. Тази люлееща се част от обществото в средата е минала малко в дясно. В България няма такова нещо. До момента у нас нещата вървяха по линията "комунизъм - антикомунизъм". В дълбочината си това е изключително важно разделение, но то не дава отговор на това как днес и утре ще се управлява държавата. И затова хората гласуваха или за спомените от комунизма, или против спомените от комунизма. Ето какво стана в рамките само на две години - декември 1994 г. хората дадоха абсолютно мнозинство на БСП в парламента, а април 1997 година - абсолютно мнозинство на СДС. А четири години по-късно дадоха абсолютно мнозинство на НДСВ.

- Искате да кажете, че последният вот е даден всъщност за лявото пространство?

- Да, разбира се. Това е вярно по отношение на разликата между НДСВ и БСП, по отношение на очакванията на хората. Даже БСП има по-ограничено популистки характер, просто защото се е опарвала с властта и донякъде внимава. Докато беше много лесно на НДСВ да обещава каквото си иска, защото никой от тях не беше виждал дори как изглежда Министерският съвет отвътре.

- Говорите за неясната идентификация на партиите. Може ли да говорим за неясна идентификация на избирателя?

- Не съм съгласен. Не е възможно народът да върви преди елита си. Ако приемем, че политическият елит са партиите, което трябва да е така, за да бъде България нормална държава, елитът трябва да изпревари народа. Той трябва да се идентифицира и да заяви какво изповядва, за да може избирателят да си избере за кого да гласува. Това не направиха политическите сили в България. Защото твърде млад е политическият живот у нас, чак сега започва да се идентифицира и все още не го е направил. Не можем да се сърдим на избирателя. Да вземем един среден бизнесмен, човек, който има малка строителна фирма или мандра. Той абсолютно не е наясно кой на практика поддържа икономическата инициатива в България - дали БСП или СДС, като вижда, че видимите представители на предприемачеството произхождат от БСП. А някак не се виждат седесари, които да са част от бизнеса. Лидерите на СДС до момента не представляваха хора от деловите среди. В местните клубове на СДС на общинско ниво имаше едно много голямо сиромахомилство. Спомням си за едно безумно решение на Добричката организация на СДС. При едно от поредните изборни събрания се реши да не се допускат в управата собственици на предприятия и бизнесмени. Защото априори те са мошеници. Тогава, ако аз съм собственик на земя в Добричко, и видя, че местното СДС е левичарско, за кого да гласувам? За СДС? Или за БСП, защото най-големият ми арендатор е бивш партиен секретар? И се оказва, че по отношение на бизнесинтересите по-близък ще ми е комунистът. Така че, докато не си изчистят партиите външния вид и оттам и съдържанието, не можем да се сърдим на хората, че веднъж гласуват така, а после - обратното.

- Защо на последните избори народът избра ирационалното пред реалното?

- Обещанията са едно, а доказването, че можеш да ги изпълниш, изисква много време. Не можем да очакваме в България да има установена, ясна и изчистена политическа система само 12 години след началото на прехода. Няма такава държава в Централна и Източна Европа. Има страни, в които тези процеси са малко по-напреднали, отколкото у нас, но малко. Най-драстичният пример за това е Полша - "държавата отличник", където след четири години едно успешно управление изчезна от политиката. Дания е единствената държава, където преди десетина години управлението е минало от левите към десните без избори. Държавата закъсва, получава се икономически срив, социалдемократите заявяват, че не могат да се справят с положението и предават властта на християндемократите, които знаят по-добре как да натрупат пари за държавата.

- В този смисъл 19-те процента за СДС на изборите могат да се считат за успех...

- Определено. Истината е, че СДС се оказа една от партиите в Централна и Източна Европа, която без съмнение си получи наградата за успешното управление. След четири години изключително тежки реформи, 19 процента от българите одобриха това. Както споменах, в Полша ги изхвърлиха от парламента. Т.е. има достатъчно дълбоки корени, СДС е с много сериозен потенциал.

- Ще ви върна към сиромахомилството. Навремето в градската управа, например, избирали най-видните граждани, което ще рече, и най-заможните. Откъде, според вас, тръгна подозрението към живеещия по-добре?

- Отговорът има две плоскости. От една страна, думата си казва и промиването на мозъците в продължение на 45 години. Да вземем книжките, с които сме израснали като деца - богатият винаги беше лош, а бедният - добър. Вторият, по-дълбокият пласт, е, че в България от Освобождението досега винаги е имало много тясна връзка между власт и богатство. Мислил съм си, без да съм историк, че отсъствието на държава в продължение на 500 години е ликвидирало чувството за държавност у българина и той не се чувства отговорен за държавата си, тъй като не е участвал в създаването ѝ, тя е принадлежала на турците. След Освобождението това натрупано отсъствие на отношение към държавата се превръща в много лесен начин да оправдаваш пред себе си това, че крадеш от нея. Исторически, през последните 100-120 години в България винаги е имало тясна връзка между власт и пари. Който е на власт, той урежда своите хора, той сменя системата, дори и при частна собственост, така че държавните поръчки да ги получават приближените му. До голяма степен това вече е някаква национална черта. И единствено създаването на едно по-европейско отношение към административността може да промени нещата. Виждаме какво става в Турция, където сегашната икономическа криза се дължи на същите причини. Получава се така, че в ориенталските държави има богати хора, а в Европа - богати народи. Иска ми се и ние да можем да направим тази крачка.

© Copyright Mediapool