Болниците ще осъмнат реформирани догодина

Болниците ще осъмнат реформирани догодина

Здравният министър Анна-Мария Борисова хвърли светлина в четвъртък върху предстоящата болнична реформа по време на среща с директори на болници и представители на Българския лекарски съюз (БЛС). Тя обяви, че болничното преструктуриране ще завърши до края на тази година, като бъде базирано на “индивидуален подход“, и от следващата година болниците ще могат да заработят с новите си структури. Борисова повтори още веднъж, че нито една болница няма да бъде закрита, а само легла за активно лечение ще бъдат трансформирани в легла за долекуване и легла за продължително лечение. Това ще стане с влизането в сила от началото на следващата година на новите пет клинични пътеки за долекуване и със заработването на новата Национална здравна карта, която ще е със задължителен характер и ще предопределя кои болници и отделения ще могат да работят по различните клинични пътеки с НЗОК.

“Догодина влизат новите структури на болниците и няма да има свободно време, в което болниците да нямат дейност“, обясни Борисова. Тя посочи, че сега болниците, които трябва да се преструктурират ще продължат да работят по клиничните си пътеки от тази година, като същевременно се подготвят за трансформирането. От думите ѝ стана ясно, че в началото на следващата година всички болници трябва да бъдат вече преструктурирани.

Три типа болници и повече места за долекуване

Реформата предвижда три нива на компетентност на болниците. “На ниво общинска болница нашите изисквания са силно, силно занижени. На второто ниво – областна болница изискванията се повишават, а най-големи са изискваният в университетските и големите специализирани болници. Както по отношение на брой на специалистите, така и по отношение на апаратура, така и по отношение на обема дейност“, обясни Борисова.

Тя лансира идеята на третото най-високо ниво дори да се забрани да се правят леки операции “Ще им забраним или ще им ги разрешим в малък обем. Примерно 10-15%, дотолкова, колкото да учат студентите и специализантите как се вършат тези леки операции, но не и да са основната част от тяхната работа“, коментира Борисова.

Тези болнични легла, които не могат да покрият определени изисквания ще се преструктурират в легла за долекуване и продължително лечение. “Това могат да бъдат цели болници или отделни отделения“, каза министърът.

Борисова коментира, че трансформирането на легла за активно лечение в легла за долекуване е същността на реформата. Тя посочи, че България харчи 47% от парите за здраве за болниците за активно лечение, докато в Европа само 29% отиват за това.

Малките болници задължително с три типа легла

Министърът обясни, че във всички общински болници ще има задължително три типа болнични легла – терапевтични, педиатрични и неврологични.

“Терапевтични, защото вътрешни болести е най-разпространената и необходима в практиката специалност. Педиатрични – заради дечицата. Дори няма да се заглеждаме толкова дали се извършва необходимият обем дейност. Трябва да осигурим нашите деца. Неврологични – защото България е на едно от първите места по мозъчни инсулти“, аргументира се Борисова.

“Дали ще има хирургични легла, акушеро-гинекологични легла, дали ще има легла за други специалности зависи от конкретното лечебно заведение – с колко и какви специалисти разполага, обема дейност и др“, каза още министърът.

За запазване на хирургичните отделения ще се изисква да се правят 1000 операции годишно в болницата, а за акушеро-гинекологичните – 300 раждания.

Анна-Мария Борисова разясни защо се залагат такива изисквания: “Хирургът е като цигуларя. Хирургът трябва да тренира всеки ден. Както и цигуларят – от сутрин до вечер, а има един концерт на шест месеца. Но той шест месеца свири, а един час е на концерта си. Хирургът трябва да се упражнява всеки ден, за да не му трепне ръката. Това е много важно. Следователно трябва да има достатъчен обем работа, за да кажа: това е човек, на когото мога да се доверя, да отида, да легна и да ме оперира.

Борисова обясни още, че някои диспансери ще станат отделения към болници, а други ще останат като специализирани болници. За следващата година се отлагат внедряването на електронно здравеопазване и избора на модел за демонополизация на НЗОК.

Борисова обеща финансиране за реформата, но с европари

“Тези болници, които ще се преструктурират, ще получат пари“, обяви Борисова. Тя обяви, че за целта се предвидени 295 млн. лева, от които 147 млн. лева за общинските болници и 148 млн. лева за високотехнологичните болници. Оказа се, че Борисова говори за парите от Оперативна програма “Регионално развитие“, в която има предвидени средства за модернизиране на държавни и общински болници.

По думите на Борисова ако на 30 юли има готови проекти – списъци с това къде какво е нужно, регионалният министър Росен Плевнелиев щял да “даде милионите“. През май оценителна комисия отхвърли инвестиционната програма на здравното министерство, с която ведомството кандидатстваше за средства за модернизация на държавни болници по Оперативна програма “Регионално развитие“.

Новата здравна карта няма да е готова скоро

Новата здравна карта вероятно също ще е готова до края на годината, тъй като тепърва предстоят още обсъждания по нея. В последно време от различни места в страната започна да изтича информация за съкращаване на легла и специалисти с проектите за нови областни здравни карти, от които е съставена националната. Борисова обаче каза, че това са само предложения.

“Това, което някои са ви го развявали, че е картата на областта, това не е вярно. Това е моментната снимка, която изпратихме на директорите на Районните центрове по здравеопазване и ги помолихме да дадат предложения как да се реформира тяхната област. Някои от тях свършиха много добра работа, но някои си превишиха правата, а други не разбраха и започнаха да командват, че тук затварят и там затварят“, каза Борисова.

Шефка на районен център по здравеопазване си изпроси наказание

Директорката на Районния център по здравеопазване (РЦЗ) в Хасково д-р Соня Димитрова си навлече гнева на Анна-Мария Борисова, след като д-р Димчо Генев, шеф на болницата в Харманли, поиска от министъра обяснение защо ще се закриват отделения в неговата болница.

 Още

“Те просто не са чули, че аз съм казала, че нищо няма да се затваря. Имам предвид болници. Тепърва на областни комисии предложенията отново ще бъдат обсъждани. Обяснявам, защото до мен достигна информация от свободни съчинения и излишни разпореждания, за които никой не оторизиран“, коментира тя.

Изключително тежък проблем с кадрите

Борисова заяви, че проблемът с кадрите е “изключително тежък“. “Няма специалисти. Аз не мога да допусна да има отделения, където няма достатъчен брой специалисти. “Вие запитахте се ли се защо почина момченцето във Варна наскоро?“, обърна се тя към лекарите. “Защото няма пари“ – чу се коментар от залата. “Защото не го видя специалист“ – заяви Борисова.

“Аз знам историята. Историята е, че в момента, в който го вижда специалист диагнозата е сложена. Тя диагнозата не е трудна. Няма специалисти. Вие как си представяте да има детско хирургично отделение и да няма специалист, който да види детето и да разбере, че то е за операция. Такова отделение не може да съществува“, посочи тя.

Според статистиката, болничните лекари намалявали и застарявали. 14% средно за страната са лекарите пенсионери.

15% са без специалност и е налице една късна специализация. В Софийска област лекарите пенсионери са дори 27%, а в Ихтиман са 44%.

Борисова съобщи, че през 2010 76% от лекарите ендокринолози са на възраст между 40 и 60 години, а през 2020 година 71% ще са на възраст между 50 и 70 години.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?