Здравеопазване, заложено на карта

Националната здравна карта, която ще определи от колко лечебни заведения и лекари има нужда страната и върху която трябва да стъпи заветната здравна реформа, е в етап на трескава подготовка. Здравният министър Анна-Мария Борисова от няколко седмици обикаля из страната за обсъждане на областните здравни карти, които ще съставят националната. Борисова ентусиазирано обяснява, че “нито една болница няма да бъде закрита, а само преструктурирана“ и след всяка нейна среща в различните области на картата на България разцъфват реформирани лечебни заведения. Министърът закрива отделения, разкрива легла за долекуване, щедро раздава пари, с които не разполага, и заплашва, че ги спира, ако няма реформа.

Сглобяването на областните здравни карти трябва да даде картината на бъдещата мрежа от здравни заведения в страната. Засега за нейния облик може да се гадае единствено от напасването като в пъзел на изказванията на Борисова в отделните области.

Дотук се оформят две възможности за реформиране на лечебните заведения.

До ноември болниците трябва да покрият медицинските стандарти Във вторник парламентарната здравна комисия прие с промени в Закона за лечебните заведения, че до ноември болниците трябва да приведат дейността си в съответствие с новите медицински стандарти. Промените в закона предстои да бъдат одобрени на второ четене в пленарна зала и след обнародването им здравното министерство има един месец на разположение, за да утвърди и публикува медицинските стандарти по всички специалности. По-голямата част от тях вече са готови. Още

"Болниците, които след преструктурирането ще бъдат преобразувани в болници за долекуване, ще имат покритие с европари, а на тези, които нямат специалисти и възможности, ще бъде предложено да сформират центрове с по 10 легла. Там болните ще престояват до 48 часа, а след това пренасочвани за лечение в областните здравни заведения“, обяви във вторник в Кюстендил Борисова. За тези центрове щяло да бъде осигурено цялостното обзавеждане и оборудване, както и автомобили.

Министърът вече даде да се разбере, че реформата ще се прави не с други пари, а с 300 млн. лева по Оперативна програма “Регионално развитие“, предвидени за модернизиране на държавни и общински болници. За сравнение това е тримесечният бюджет на болниците, които имат сключен договор с НЗОК.

Въпреки няколкото фалстарта в усвояването на европарите за здравеопазване, Борисова щедро ги раздава по време на своеобразното си “турне“ из страна.

“Европейските пари ще бъдат оползотворени само в онези структури, които започнат да се преструктурират по европейски начин”, заяви Борисова и разясни, че в европейската система леглата за долекуване и продължително лечение доминират над леглата за активно лечение.

Преди два дни в Стара Загора министърът заяви, че многопрофилната и университетската болница трябва да се слеят, в противен случай тя нямало да им даде и стотинка. За обединението им Борисова обеща възнаграждение от “няколко милиона лева“.

Заплахите, че министърът няма да им дава пари, не би трябвало да впечатляват болниците, при положение, че те се финансират от клиничните пътеки по договорите си с НЗОК. Лечебните заведения функционират по този начин от години.

При сглобяването на пъзела обаче става ясно, че договорите с НЗОК занапред ще се сключват по задание от здравното министерство, иначе няма как да се вмени коя болница колко легла за долекуване да има и кои нейни отделения да бъдат закрити.

Това ще стане като НЗОК откаже да сключи договор с болниците по определени пътеки, макар и критериите, по които това ще бъде направено, засега да са неизвестни.

Тази нова политика, при която държавата определя коя болница по какви пътеки ще работи, се вижда и от новината, произведена от Анна-Мария Борисова в Кърджали преди ден, че "току-що е създадена нова болница за долекуване“. “Открити са 40 легла в областта на 4 специалности“, похвали се Борисова и обяви, че диспансерът за белодробни болести в града ще се закрие и трансформира в отделение към областната болница. Такава впрочем ще бъде съдбата на голяма част от различните диспансери в страната.

За да се изпълнят повелите на здравното министерство коя болница какви отделения да поддържа, бъдещата здравна карта ще е със задължителен характер. Така с нея ще се фиксира максимален брой болнични легла, които имат право да работят с НЗОК. Това означава, че медицински специалисти и цели болници ще останат без договор с касата.

Сега всички лечебни заведения с акредитация и специалисти, отговарящи на определени условия, имат договор с НЗОК като идеята е, че парите следват пациента, а той има пълната свобода да избере къде да се лекува.

Със задължителния характер на здравната карта изникват въпросите как ще се определя кои легла и специалисти ще са с договор с НЗОК, нарушава ли това правата на пациентите и не е ли груба административна намеса в пазарната среда, където болниците като търговски дружества би трябвало да се конкурират за избора на пациентите, от чиито вноски се финансира системата.

От друга страна НЗОК отдавна настоява да ѝ се позволи да не сключва договор с всички лечебни заведения, тъй като това източва бюджета ѝ и разходите ѝ се увеличават с всяка изминала година, пропорционално на новоизникналите болници, които напират да работят с нея.

Картата, на която е заложена реформата в здравеопазването, трябва да бъде готова в края на годината, а от следващата година болниците да заработят с новите си структури. Печеливша ли е картата, предстои да се види.