Борисов продиктува първото вето на Плевнелиев – върху съдебния закон на ГЕРБ

Премиерът не желае този ВСС да получи кариерни бонуси и да избира новия главен прокурор

Снимка: БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов възвести първото вето на президента Росен Плевнелиев – върху приетия преди седмица от ГЕРБ нов съдебен закон, който предвижда настоящият Висш съдебен съвет (ВСС), прочул се с нагласената си кадрова политика, да получи кариерни бонуси и право да избира новия главен прокурор.

ГЕРБ като политическа партия не би подкрепила този ВСС да избира главния прокурор, заяви министър-председателят пред репортери в четвъртък, само седмица след като мнозинството на ГЕРБ в парламента прокара именно такава възможност.

Тази промяна бе разкритикувана от Съюза на съдиите в България и редица граждански организации, които, както и Брюксел, настояваха и за пряк избор на ВСС, но управляващите не се съобразиха.

"Аз ще приветствам президента Плевнелиев с две от нещата в Закона за съдебната власт – да му наложи вето и да го върне", каза Борисов, с което отне правото на президента да наложи по своя воля първото си вето.

"Надявам се президентът някъде вторник-сряда да го върне, веднага да се започне процедура и да се прегласува (законът - бел. ред.)", допълни той.

Според него членовете на този ВСС с "нищо не са заслужили" да получават кариерни бонуси.

Премиерът допълни, че по принцип нито той, нито президентът имат право да правят коментари за ВСС, защото е независим орган.

"Аз с хилядите условности отпред взех решение и като председател на ГЕРБ: ГЕРБ не би подкрепила политически този ВСС да избира главния прокурор", каза Борисов.

В отговор на журналистическо напомняне, че именно ГЕРБ внесоха промените в Закона за съдебната власт, Борисов отговори сухо: "И ГЕРБ ще внесе да ги промени сега". На въпрос защо въобще бяха приети и трябваше ли да се стига дотук, Борисов отговори, че има много аргументи "за" и "против".

Този ВСС, по мнението на премиера, не си е изиграл ролята, която обществото е очаквало от него. По думите на Борисов може да се каже, че депутатите не са приели нещо грешно, но лично неговите аргументи за неприемането на този текст са повече морални. Борисов и Плевнелиев са имали възможност да коментират този въпрос и премиерът е убеден, че имат еднакво мнение. Затова именно се очаква президентът да върне законът за съдебната власт за преразглеждане.

Преди ден Плевнелиев заяви, че провежда консултации по закона и до края на седмицата ще има позиция. "Като президент ще консолидирам мнение на базата на експертното мнение на много хора, което ще ми отнеме може би още ден-два", коментира президентът в сряда.

След като премиерът публично настоя за вето, президентът едва ли има друг ход, освен наистина да наложи такова.

Веднага след гласуването на промените и той, и министър-председателят се изказаха против възможността сегашният ВСС, компрометиран и у нас, и в Брюксел, с кадровата си политика, да избира новия главен прокурор. Срещу това тези членове на съвета трябваше да получат автоматично повишаване в системата, след изтичането на мандата им в началото на октомври.

Росен Плевнелиев обаче се обяви и против предложението на съдийския съюз, на което Брюксел многократно повтори, че държи - новият ВСС да бъде избран пряко от всички магистрати.

Остава да видим дали държавният глава ще ревизира позицията си по този въпрос, тъй като оценката на ЕК ще бъде отразена в мониторинговия доклад, който излиза през юли.

Само преди ден премиерът заяви непоколебимата си увереност, че политическият доклад на ЕК ще бъде положителен. С думите "Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе!", Борисов обясни пред в. "Преса", че правителството му заслужава добра оценка, защото си е свършило работата.

Най-логичното обяснение за развитието на ситуацията със Закона за съдебната власт е усилване на натиска от Европейската комисия, която ще излезе само след месец с решителен за приемането на България в Шенген политически доклад. Според депутата от Синята коалиция Йордан Бакалов обаче бързото обръщане на позицията на премиера може да се обясни с изтеклите записи на издателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов. От тяха става ясно, че Павлов е разполагал с предварителна информация за плановете на ГЕРБ старият Висш съдебен съвет да избере удобен за тях главен прокурор.

"Няма друго обяснение за обръщането на позиция, но защо трябваше да се стига до тук, за да си променят ГЕРБ позицията, при положение че предварително им беше казано от опозицията, че няма как старият ВСС да избира нов главен прокурор", коментира Йордан Бакалов. 

Междувременно главният прокурор Борис Велчев заяви, че неговият наследник трябва да е прокурор. С напомнянето, че от него нищо не зависи, Велчев добави, че изборът на прокурор за шеф на обвинението ще е "знак" за настъпила "нормалност" в институцията и че няма нужда "някой да я спасява".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?