БСК: Евтиният ток пречи на енергийната ни ефективност

Ниската цена на тока за регулирания пазар у нас не стимулира пестенето на енергия, заявиха от Българската стопанска камара (БСК) в петък на форум, посветен на мерките за енергийна ефективност в страната.

Заради криворазбрана социална политика цените на електроенергията за битовите потребители се задържат надолу, а в същото време останалите 15 процента от пазара - индустриалните потребители, плащат висока цена на енергията, посочи изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

По думите му евтиният ток пречи и на развитието на газификацията в страната, тъй като домакинствата нямат интерес да инвестират в уреди за природен газ. Така при възможност 15 на сто от бита да ползва синьо гориво, това правят само 3 на сто от домакинствата в страната, сочат данните на камарата.

Според него вместо сегашното разпределение от 85 на сто пазар с определяни от държавата цени и 15 на сто свободно договаряни тарифи, двата пазара да се изравнят с постепенно намаляване на годишната квота от електроенергия за регулирания пазар до 50 на сто от общите количества. Квотата от електроенергия, запазена на регулирания пазар, се определя ежегодно от ДКЕВР, която обикновено задържа евтината енергия от държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2", за да не се увеличават прекалено много цените на тока за домакинствата и малките фирми.

Според бизнеса обаче това е кръстосано субсидиране и бизнесът поема поскъпването на тока, което косвено пак е за сметка на потребителите.

Камарата предлага цената на тока за бита да се индексира според поскъпването на тарифите на свободния пазар. Организацията смята, че трябва да има отделни пазари три пазара за продажба на тока за бита, за индустриалните клиенти и за износ.

Данев обвини също чуждестранните инвеститори, че в последните години развиват у нас предимно енергоемки производства, а добавената им стойност се изнася от страната към компаниите - майки. Затова българската индустрия изглежда по-енергоемка, отколкото е - защото добавената стойност от продуктите не остава за държавата, допълни представителят на БСК.

В страната липсва икономика на знанието, на иновациите, чуждите компании оставят тук само колцентрове, но развойната, маркетинговата, патентната дейност, които дават добавена стойност, се изнасят навън, коментира Данев и призова за спешна държавна политика в тази насока.

Той отново акцентира върху парадокса, че домакинствата не са стимулирани да инвестират в енергийна ефективност, защото при саниране на жилищата им се повишава данъчната оценка на имота и съответно се плащат по-високи данъци и такси смет.

Не е развит железопътният транспорт, цялата логистика е на колела, което прави транспортът енергоемък, посочи още Данев. 27 на сто от енергията се пада на този сектор, 26 на сто изразходва индустрията, а 13 на сто се консумира от самата енергийна система на страната, защото и тя не е ефективна, добави още Данев.

Европа може да спести 200 млн. евро дневно, ако намали с 20% потреблението на енергийни ресурси и да открие 2 млн. нови работни места, заяви пред форума евродепутатът Владимир Уручев. За доставки на нефт и газ от Русия, Норвегия и Алжир Европейският съюз дневно плаща по 1 млрд. евро, допълни Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Уручев коментира още, че докато идеята на ЕС за постигане на дял от 20 процента на енергията от ВЕИ до 2020 г. е заложена като цел във всяка държава-членка на ЕС и вероятно дори ще се преизпълни, то по останалите два показателя от стратегията "20-20-20" - намаляване на емисиите въглероден диоксид с 20 процента и повишаване на енергийната ефективност с 20 процента до 2020 г., нещата не се развиват така добре.

Кризата срина цените на емисиите въглероден диоксид до около 6 евро на тон, а за да е ефективна търговията с емисии, цената трябва да е минимум 30 евро на тон, обясни Уручев. Той уточни, че такава е била прогнозата на ЕК, за да се осигурят чрез тази търговия достатъчно средства за инвестиране в пречистващи технологии.

Разбиранията за енергийна ефективност пък са различни за различните страни и за отделните потребители затова трябва да се наложат критерии за измерване на реалната енергийна ефективност, посочи Уручев.