България иска ЕС да финансира АЕЦ по Зелената сделка

Правителството не е съгласно с повечето заложени екополитики, които щели да костват десетки милиарди на страната

България иска ЕС да финансира АЕЦ по Зелената сделка

Българското правителство ще настоява Европейският съюз да предвиди средства за ядрени мощности във финансовите си механизми за подпомагане на прехода на държавите членки при изпълнението на набелязаните цели в Зелената сделка. Това става ясно от рамковата позиция, одобрена от правителството в четвъртък. То съобщи, че подкрепя намеренията, но смята, че трябва сериозно подпомагане на най-засегнатите държави, сред които и България.

От документа, с който Mediapool разполага, става ясно, че българското правителство на думи одобрява новите екологични политики на ЕС, но всъщност оспорва голяма част от тях. Мотивите са, че изпълнението им ще е прекалено скъпо, ще повиши цената на тока и ще се отрази на конкурентността и ръста на икономиката ни, ще се закрият работни места във въглищните региони, както и ще се засегнат възможностите на българите, ако се приемат политиките в областта на транспорта.

За почти всеки засегнат отрасъл се говори, че трябва финансова подкрепа за прилагане на тези мерки. Страната ни е категорично против заложената цел за по-сериозно намаление на изхвърляните въглеродни емисии, за да се достигане спад от 50 или 55 процента през 2030 г. спрямо базовата 1999 г. Приетите досега в Парижкото споразумение цели бяха 40 на сто и в документа пише, че това е червената линия, от която България няма да отстъпи.

"Като държава членка с нисък БВП и без конкретни технологии в пилотна фаза, за България завишаването на междинната цел ще има сериозно негативно отражение не само в икономически план, предвид нуждата от драстични инвестиции, но и в социален такъв", се отбелязва в позицията.

България иска европари за АЕЦ

В същото време правителството лобира за включване на ядрената енергетиката в механизмите за финансиране на т.нар. справедлив преход към климатичния неутралитет на ЕС.

В края на януари вицепремиерът Томислав Дончев каза, че грубите разчети за необходимите за Зелената сделка инвестиции са 20 млрд. евро, като в тях влиза и АЕЦ "Белене". Цената на ядрения проект се очаква да е около 10 млрд. евро или половината от разчетените средства. В момента се търси стратегически инвеститор за подновяване на строежа и като такива са се заявили руснаци и китайци. В края на май предстои да се види ще има ли обвързващи оферти от поканените потенциални кандидати и какви ще са те. Очевидно правителството на Борисов пробва да издейства европейско финансиране на ядрени мощности от бъдещия фонд за справедлив преход.

"Финансовите инструменти следва да са адаптирани към новите реалности, да са максимално достъпни и разпознаваеми от регионите нуждаещи се от тях. Ролята на ядрената енергия, като доказан беземисионен източник, както и на природния газ, да бъде адекватно отчетена при разработването на предстоящи инициативи", пише в позицията, която премиерът Бойко Борисов ще защитава при преговорите в Брюксел по Зелената сделка и структурирането и финансирането на фонда за справедлив преход в рамките на европейския бюджет 2021-2027 г.

Правителството се обосновава с това, че 32-35 на сто от потреблението на страната се покрива от беземисионна атомна енергия и намеренията са това да се запази със строежа на нови ядрени мощности, следвайки "най-високите практически достижими нива на ядрена безопасност, ядрена сигурност и радиационна защита, като в същото време подхожда с нужната висока отговорност към управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци".

"Считаме, че рамката на предложения Фонд за справедлив преход не кореспондира на основните нужди и необходими инвестиции за България – тези за енергиен преход. Съгласно предварителни разчети, средствата, нужни за енергийна трансформация на България, възлизат на пет пъти тези, произтичащи от социално-икономическите ефекти при сценария на политика за ускорена декарбонизация", пише още в одобрената от правителството рамкова позиция на България.

Кое колко ще струва

Правителственият документ посочва, че по предварителна оценка разходите само за въглищния преход надхвърлят 40 млрд. лв.

Отделно са пресметнатите загуби от енергийния преход. Изчислява се, че засегнатите лица ще са над 94 хил. души, заети във въгледобива и въглищните централи, а социалните разходи за тях се оценяват на около 1.2 млрд. лв. "В контекста на битовото енергопотребление ще бъдат засегнати голям брой домакинства, които традиционно използват твърдо гориво за битови нужди вкл. и за отопление, не само във въгледобивните райони", смята кабинетът. Очакванията са за евентуално предизвикване на загуба на брутна добавена стройност в размер на около 1.4 млрд. лв., и на дълготрайни материални активи за 4.3 млрд. лв.

В документа се отбелязва още, че е възможно предвидените досега средства за изпълнение на другите ангажименти на страната в областта на околната среда да се повишат драстично заради Зелената сделка.

Става ясно, че все още неизпратеният в Брюксел интегриран план "Енергетика и климат" се оценява на 33 млрд. евро, като и тук е включена АЕЦ "Белене" с нейните 10 млрд. евро. . Тази стойност представлява необходимостта от инвестиции в секторите на потреблението (промишленост, транспорт, услуги, домакинства и др.), както и инвестиционни нужди от секторите за производство на електрическа и топлина енергия в България, изчисляват правителствените експерти.
.
Допълнително, за адаптация съгласно приетата от Министерския съвет през 2019 г. Национална стратегия за адаптация са необходими приблизително 2.330 млрд. евро или почти 4.6 млрд. лв..

За прехода към кръгова икономика кабинетът смята, че трябват 990 млн. лв.

Припомня се, че само за пречиствателни стантции са необходими 3.035 млрд. евро или около 6 млрд. лв.

За повишаване качеството на въздуха, заради чието запрашаване България бе осъдена от Европейската комисия, са заложени близо 1.7 млрд. лв.

Правителството също така не е съгласно с начина на осигуряване на средства за Фонда за справедлив преход. "Механизмите за компенсация не трябва да бъдат за сметка на средствата от Кохезионната политика, а трябва да се търсят и установят други източници на финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка", смята кабинетът.

България не е съгласна също така транспортът и сградите да се включват в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), тъй като то е крайно неблагоприятно за България. Освен това правителството смята да защитава позицията, че "всички енергоемки отрасли трябва да продължат да получават достатъчни количества безплатни квоти, съобразени с действителното производство".

Натура 2000 пречела за повече ВЕИ

Правителството отбелязва още, че заради голямата площ от български защитени зони в европейската мрежа НАТУРА 2000, ще му е трудно да изпълни и заложената мярка за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници. "Развитието на ВЕИ трябва да става по начин и в случаите, когато това не нанася щети на компонентите на околната среда, в частност на биоразнообразието и екосистемите", аргументира се то.

"Екологичните изисквания в областта на защитените зони и Натура 2000 рефлектират значително върху възможностите за усвояване на наличния потенциал от ВЕИ. Към момента резултатът от това е увеличената цена на инвестициите именно с оглед спазване на вече високите стандарти на европейското екологично законодателство", пише още в позицията пред ЕК.

Опасения за удар върху туризма и тежката индустрия

Оспорват се и мерките, предвидени за въздушния транспорт. Виждането на българското правителство е, че предложението за налагане на данък върху керосина ще увеличи цената на самолетните билети и товарните превози по въздуха. "Като държава членка в периферията на ЕС това би могло да доведе до затруднения в придвижването на български граждани и на чужди граждани към България и неблагоприятни последици не само за сектор авиация, но и за сектор туризъм", смята кабинетът.

Според него затягането на изискванията за намаляване на замърсяването на въздуха в комбинация с поскъпването на парниковите квоти ще изкара от България тежки индустрии като циментовата и химическата. Смята се, че те ще предпочетат да изнесат производствата си в съседни държави, където няма подобни рестрикции.

"Циментовата промишленост вече изнася свои производства в Република Северна Македония и Турция, а производствата на амоняк изпитват сериозни затруднения поради ниската цена в държавите, извън ЕС", посочват от кабинета.

В документа пише още, че страната ни ще има проблем с нивата на въглеродните емисии и заради нарастването им от страна на транзитно преминаващия тежкотоварен транспорт. За 2017 и 2018 г. вече сме в неизпълнение на ежегодните си лимити за транспорта и горивата с около 3 – 3.5 % спрямо настоящата цел.

Разходите за чист въздух щели да попречат на икономическото развитие

Според правителството и при сегашните изисквания на ЕК в областта на околната среда над половината държави членки имат сериозни проблеми с постигането и на сега действащите пределно допустими стойности. "Твърде вероятно е да се окаже, че разходите, които определени държави членки, в частност и България, трябва да направят, за да постигнат спазването на новите норми, ще доведат до създаването на сериозни препятствия пред икономическото развитие на страната. Това, от своя страна, силно ще затрудни осигуряването на по-добър живот на хората, който на практика се явява основен двигател за подобряване на качеството на въздуха", се обяснява в позицията.

България изразява и несъгласие 20 процента от спестените от държавата въглеродни емисии да отиват в европейския механизъм за справедлив преход. Макар че ще има право на над 458 млн. евро от този механизъм, България държи сама да се разпорежда с тези средства. В момента всички приходи от продажбата на спестените от държавата парникови квоти отиват във Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ за подпомагане на ВЕИ, високоефективно комбинирано производство на топлина и електроенергия и либерализацията на пазара на електроенергия.

В одобрената преди ден позиция се засяга и планът на ЕК по пакета "Мобилност", който все още не е окончателно одобрен и България е против работещите в други европейски държави камиони да се прибират задължително веднъж на осем седмици в страната, където е централата на компанията. Страната ни изчислява, че годишно това означава допълнителни разходи от около 155 млн. евро, а отделно ще се увеличават вредните емисии във въздуха, заради връщането на преводните средства в страните им.

"Постигането на допълнително намаляване на емисиите в транспортния сектор с 90% до 2050 г. представлява изключително амбициозна цел за България. Това изисква значителни ресурси и в тази връзка, смятаме че бюджетът на ЕС може да подкрепи тези дейности с осигуряване на подходящи инструменти", ще претендира българското правителство.

Предстои да се види каква част от тази позиция България ще успее да защити в предстоящите преговори по Зелената сделка, която все още съдържа само рамка без конкретни законодателни промени. Тяхното представяне ще започне следващия месец, но отсега си личи, че съпротива срещу голяма част от мерките ще има не само от българска страна.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?