ЕК е по-загрижена от българските власти за ефекта на Зелената сделка у нас

Евроексперти изслушват енергийния бизнес, граждански и синдикални организации

ЕК е по-загрижена от българските власти за ефекта на Зелената сделка у нас

Европейската комисия се оказа по-загрижена от българското правителство за последиците от  предлаганата от нея Зелена сделка върху българската икономика, енергетиката, бизнеса и местните общности.   

Делегация на Генерална дирекция "Енергетика" на ЕК пристигна в България, където за два дни се срещна с представители на различните браншови организации в енергетиката, работодатели, граждански, екологични и синдикални организации, с кметове и представители на местните общности. Целта е да се установи как всички те ще бъдат засегнати от плановете на Брюксел да постигне пълен климатичен неутралитет до 2050 г. Тази цел ще изисква допълнителни ограничения за изхвърляните във въздуха парникови газове и затваряне на въглищните централи, които у нас произвеждат над 40 на сто от потребяваната електроенергия.

Затова и експертите от Еврокомисията искат да разберат от първа ръка какви проблеми ще срещнат заетите в този бизнес, какви са техните идеи за трансформацията към по-чиста и ефективна енергетика и как по-безболезнено да се извърши този преход.

Делегацията, водена от Катарина Сиков, се е срещнала в сряда с представители на частния енергиен бизнес, посетила е най-новата въглищна централа у нас ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", а в четвъртък имаше срещи в други електроцентрали, с неправителствени организации и местните хора от региона на Стара Загора и Перник.

Стремежът е да се гарантира диалог с цел успешен и справедлив преход към въглеродно неутрална икономика. Предвидените дискусии на правителствено ниво с вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова са били отложени, заради невъзможност в тях да се включи по-висш представител на генералната дирекция "Енергетика".

Подходът на Брюксел е коренно различен от този на българското правителство, чиито представители все още не са провели и една сериозна дискусия на тази тема с някоя от засегнатите страни у нас.

Тепърва ще се сформира обявеният от Борисов Зелен съвет

Обявяването на Зелената сделка в началото на декември 2020 г. бе предшествано от множество дебати в самите страни членки и в ЕК, както и в Брюксел. През това време България се държеше така, сякаш е на друга планета. Нещата не се промениха особено и след това. Премиерът не крие скептицизма си към амбициозния план на ЕС и не смята, че той ще е полза.

В края на декември, докато представяше преработения след остри забележки от Брюксел национален план "Енергетика и климат", енергийният министър Теменужка Петкова каза, че той ще се променя още именно заради по-строгите изисквания на Зеления пакт. Самото европейско законодателство се очаква да бъде представено през март 2020 г., след което ще се консултира с държавите членки преди да започне процедура по одобряването му.

Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че в България ще бъде създаден Зелен съвет с представители на всички институции, работодателите, синдикатите и опозицията, който ще търси "абсолютен консенсус" в обществото за Зелената сделка на ЕС.

Както е известно от злополучното решение на Борисов да отложи присъединяването ни към еврозоната, търсенето на "абсолютен консенсус" е равносилно на изчакване неясно докога, като се има предвид, че догодина има и парламентарни, и президентски избори.

В момента се работи върху правилника за работа на този Зелен съвет, който ще се председателства от вицепремиера Томислав Дончев, казаха за Mediapool от кабинета му. Предвижда се в него да влизат министрите на енергетиката, на околната среда, на икономиката, както и представители на президентството, на парламентарно представените политически сили, на синдикати и работодателски и граждански организации, на БАН, на НСИ и академични среди. В съвсем скоро време Зеленият съвет ще бъде създаден, казаха от кабинета на Томислав Дончев, но не се ангажираха с конкретен срок.

Създаването на Зеления съвет изглежда добър ход, стига да не се окаже поредната голяма говорилня.

Бизнесът е в изолация

Представители на енергийния бизнес се оплакаха пред Mediapool, че традиционно енергийното министерство не ги търси за мнения при вземането на важните решения за реформи в отрасъла. Приоритетно срещите на Петкова са със синдикатите, пред които тя не спира да обещава, че държавата ще защити интересите на въглищните си централи и как мините ще работят още десетилетия наред.

Подобни обещания звучат неадекватно на фона на все по-сериозните ограничения за изхвърляните вредни емисии газове от електроцентралите, както изискванията от Еврокомисията за все повече зелена енергия, все по-зелен транспорт и все по-голяма енергийна ефективност. Томислав Дончев и Бойко Борисов пък предпочитат да се срещат с Асоциацията на работодателите, председателствата в момента от лидера на проправителствената Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев.

Бизнесът, който реално осигурява работните места в енергетиката, все още не знае какво точно съдържа в пълната си цялост националния план "Енергетика и климат". На 19 декември 2019 г. Петкова и екипът ѝ направиха само една най-обща презентация в парламента, която бе разкритикувана не само от браншовите организации, но и от депутати, включително от председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (ГЕРБ).

Нахвърляният план бе разкритикуван като неамбициозен, неостойностен и с малко инвестиции. Петкова обеща той да бъде преработен, а засегнатите да бъдат запознати с него.

Продължава бавенето на плана "Енергетика и климат"

Два месеца по-късно няма яснота дали и какво е било преработено в този план, взети ли са въобще предвид коментарите и забележките на браншовите и гражданските организации и работодатели. Крайният срок за внасяне на окончателните планове на страните членки за одобрение в ЕК изтече в края на декември 2020 г.

В началото на февруари стана ясно, че от Брюксел са изпратили писма до държавите, които не са предали своите планове, да сторят това. Сред тях е и България. Реално само 19 страни са предоставили плановете си. При допълнително забавяне е възможно да се предприемат наказателни действия срещу страни членки.

На декемврийското представяне на българския план "Енергетика и климат" министър Петкова каза, че той вероятно ще бъде преработван и с оглед на новата енергийна стратегия на страната ни, чийто проект обеща да бъде представен пред заинтересованите в най-скоро време.

Такъв все още няма, а за въпросната нова енергийна стратегия се говори поне от две години с оглед на това, че старият документ изтича в края на 2020 г.

От българската Зелена сделка ясна е само АЕЦ "Белене"

От публичните коментари на правителството се разбира, че то не се напъва с особено оригинални идеи на тема енергийна реформа и позеленяване на бизнеса. Изглежда, че то и не се опитва да се възползва от възможността да изведе България от остарелите и мръсни технологии в енергетиката и да скочи директно на по-високото ниво на иновациите в областта на възобновяемите източници, съхранение на енергия и умно управление на мрежите, при което всеки дом може да е не само консуматор, но и производител на енергия.

Вместо това, част от българската Зелената сделка, неясно защо, се оказва АЕЦ "Белене". В края на януари вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че планът за втора атомна централа е включен в нея. Нещо повече, оказа се, че спорният ядрен проект заема половината от планираните от правителството инвестиции за постигане на климатичен неутралитет. При оценка от 20 млрд. евро за българската Зелена сделка,10 млрд. евро е цената на АЕЦ "Белене". Как са направени разчетите за вложенията за постигане на по-чисти енергетика, транспорт и икономика и как точно ще бъдат реализирани те, Дончев не обясни.

Не щем съвети, а пари

В същото време, въпреки настояването на работодатели и синдикати, България продължава да умува дали да се включи в програмата на ЕС "Въглищни региони в преход", която бе обявена още в края на 2017 г. В същото време редица европейске държави, сред които и въглищната Полша се възползват от нейните възможности за планиране. Последно в края на януари 2020 г., при вземането на решението на парламента, задължаващо правителството да оздрави държавната ТЕЦ до края на февруари, Петкова уточни, че тази програма можела да ни е полезна само със съвети за енергийната трансформация, но не и с финансиране.

Ако се приеме, че българското правителство има толкова голям експертен капацитет и не се нуждае от съветите на Еврокомисията, а търси само пари, преди две години Европейският парламент обяви създаването на два нови фонда за подпомагане на нисковъглеродните иновации. Те са Иновационен фонд - за инвестиции в нови възобновяеми технологии и Модернизационен фонд, от който може да се възползват и български и румънски въглищни централи, за които единствено е допуснато изключение за достъп до тези средства.

Участието на България в тези фондове едва сега идва на дневен ред с поправки в Закона за изменението на климата. Вярно, реалното отпускане на пари предстои, но времето досего кпокойно можеше да се използва за подготовката на проекти. Таково нещо досега не е обявявано.

Какви са възможностите за финансиране на българската трансформация

Модернизационният фонд, който ще заработи през 2021 г. и ще функционира до 2030 г., ще се финансира чрез продажби чрез търг на 2% от общия обем парникови квоти по схемата за европейската търговия с емисии за този период. Става въпрос за около 310 милиона квоти, от които на България се падат около 18.1 млн. квоти, обясниха от Европейската комисия пред Mediapool преди време. Достъп до финансирането имат десет държави - България, Чехия, Естония, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Страната ни ще има право на 5.84% от приходите от парникови квоти във фонда, които ще зависят от постигнатата цена в следващите десет години. При сегашна цена за тон емисии от 24.80 евро това означава близо 449 млн. евро с днешна дата, а прогнозите са, че цените на въглеродните емисии ще продължават да растат значително.

Фондът за иновации се очаква да акумулира до 10 млрд. евро отново според цената на заделените за него приходи от продажбата на 450 милиона парникови квоти. Фондът ще финансира проекти, които  ще доведат на пазара високоиновативни технологии в енергоемки сектори, улавяне, съхранение и използване на въглерод, сектора на възобновяема енергия, и в съхранение на енергия. Фондът за иновации е насочен към разгръщане на нисковъглеродни инвестиции във всички държави членки и ускоряване на прехода на ЕС към конкурентоспособна, иновативна и с нулеви въглеродни емисии икономика на ЕС. Точните условия за участие и финансиране все още не са установени, но първата покана за представяне на предложения се планираше да е през 2020 г.

Достъп до 1 трилион евро. но с план

В средата на януари 2020 г. председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обяви инвестиционен план за 1 трилион евро за постигането на климатичния неутралитет до 2050 г.  с пари от бъдещия европейски бюджет и национални средства, привлечени частни средства и заеми от Европейската банка за възстановяване е развитие за прехода на европейските икономики.

За да могат да се възползват от него обаче, държавите членки трябва да изготвят свои планове за трансформация на регионите, които ще бъдат най-силно засегнати от Зелената сделка.

У нас още не се е чуло да се подготвя подобен план. Или, каквато се очертава традицията в последните години, той се ражда само в главите на чиновниците, които неясно защо не желаят да си сътрудничат и да чуят идеите и мнението на засегнатите от тези огромни реформи.

За момента Брюксел показва в по-голяма степен, че се интересува от техните становища. Българското правителство пък продължава да демонстрира немощ при изготвянето на стратегически документи.,

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?