"Бургас-Александруполис" бил на път да стане изцяло руски проект

България се е отказала от участието си в проекта за строеж на петролопровода "Бургас-Александпуролис" не само заради малките приходи от транзитни такси, а и защото последното предложение на руския акционер за финансиране е предполагало добиване на пълен контрол от страна на Москва върху бъдещата тръба. Това става ясно от публикуваната в петък стенограма от заседанието на правителството в сряда, но което бе взето решението София да излезе от проекта и да плати дължимите 6.388 млн. евро в проектната компания за изграждане на петролопровода.

При приемането на предложението, финансовият министър Симеон Дянков се аргументира с това, че начинът за реализацията на проект вече не отговаря на параметрите на подписаното на 15 март 2007 г. тристранно споразумение за проектно финансиране според дела на всеки от акционерите.

В създадената по-късно Международна проектна компания "Трансболкан пайплайн" 51 на сто държи консорциум от руските държавни "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт" 24.5 процента има българската "Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ”, която след прехвърляне между "Булгаргаз", "Българския енергиен холдинг" и "Техноекспортстрой" сега е собственост на Министерството на финансите. Останалият дял е на гръцки консорциум между "Хелпе-Траки” с 23.5% и гръцката държава с 1%.

Част от финансирането на проекта, оценяван на над 1 млрд. долара, трябваше да се осигури с кредит на "Трансболкан Пайплайн", а останалата – всеки от участниците според дела.

Финансовият съветник "Сосиете Женерал" обаче представя анализ, според който единственият начин за отпускане на кредит е той да се изплаща от приходите на петролопровода, посочва Дянков пред членовете на кабинета. Руският консорциум обаче не е бил съгласен, защото това би означавало тръбата да работи с високи тарифи, което я превръща в неконкурентноспособна.

"Беше също обяснено, че не е възможно да бъдат получени гарантирани доставки на петрол за петролопровода "Бургас-Александруполис". Също така бе допълнително показано, че проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа и същевременно да бъде печеливш, че единственият начин за осигуряване на финансиране е проектът да бъде контролиран от "Транснефт”, вместо да бъде на равноправна и взаимноизгодна основа, и че реализирането на проекта въз основа финансиране без право на регрес е невъзможно поради пазарните условия. Също бе прието, че Петролопроводът Бургас – Александруполис не може да бъде икономически осъществим сам по себе си", заявява Дянков.

Той обяснява още, че при предоставяне на цялото финансиране за проекта от "Транснефт", това би означавало руската компания да поиска да контролира целия проект. Според него дружеството при това положение ще иска залог върху собствеността, както и право да поеме собствеността и експлоатацията на проекта, в случай, че проектната компания не направи дължимите плащания по заема от "Транснефт”.

"Транснефт” би бил заемодател и доставчик на нефт, както и би имал пълен контрол върху проекта. "Транснефт” би имал сериозен конфликт на интереси, включително и контрол върху това, дали би настъпило неизпълнение по заема, което би довело до прехвърляне изцяло на собствеността върху проекта към "Транснефт”. По този начин "Транснефт” предлага да осъществи проекта, но при условия, различни от вече уговорените", аргументира Дянков искането за оттегляне на София от проекта .

Явно притеснението на Дянков е свързано и с това, че България от 2008 г. не плаща дължимите си вноски за финансиране на дейността на "Трансболкан Пайплайн", премиерът Бойко Борисов заяви, че страната ни няма пари за петролопровода и при предлаганата от руснаците схема за отпускане на кредит бързо може страната ни да задлъжнее на мажоритарния акционер и да бъде изтласкана от проекта.

Затова Дянков предлага на българското дружество акционер в международната проектна компания да се отпуснат от бюджета 12.8 млн. лв. за увеличаване на капитала му, за да се разплати по старите вноски за проекта. те са за 6 380 788 евро, независимо че през март руснаците ги изчисляваха на 7.4 млн. евро, става ясно от думите на финансовия министър.

Така общите разходи на страната ни досега за "Бургас-Александруполис" ще надхвърлят над7.8 млн. евро с платените през 2008 г. 1.425 млн. евро.

Отпусканите допълнително 12.8 млн. лв. ще покрият всички задължения на България включително лихвите от 3 процента при забавени плащания.