Д-р Великова: Covid-19 носи реален риск от автоимунни заболявания, а ваксините – не

От какво зависи продължителността на имунитета? Има ли основание да се притесняваме от неясните дългосрочни ефекти от ваксините? Взаимодействат ли си ваксините с лекарствата, които приемаме и какво може да намали тяхната ефективност? Опасно ли е да се ваксинираме ако сме безсимптомен носител на вируса и не знаем, че сме заразени?

Отговорите на тези и други въпроси за ваксините и имунитета дава в интервю за Mediapool клиничният имунолог д-р Цветелина Великова.

Вярно ли е, че естественият имунитет след преболедуване е по-силен и по-траен от този, придобит чрез ваксини?

Данните в това отношение са обнадеждаващи. Все още се натрупват резултати за трайността на имунитета след преболедуване и след ваксинация. Ако има нещо сигурно, то е, че естественото преболедуване крие рискове от усложнения, включително дълготрайни и късни, и смърт. От друга страна, ваксината предлага възможност за запознаване на имунната система с антигени на вируса, за да се избегне разболяване при среща с вируса.

Освен това, съставът на всяка ваксина е известен, както и механизмът ѝ на действие. Поради това се знае какъв имунен отговор се очаква, въпреки че всеки човек има различна имунна реактивност.

Всички данни показват, че имунитетът, придобит след ваксиниране е достатъчен за предотвратяване на инфекции и заболявания, докато цената, която се плаща за придобиване на имунитет чрез преболедуване от инфекцията, е непоносимо висока. За някои хора това е фатално.

Ако заболяването не формира траен имунитет може ли ваксината да го направи?

Всички хора на науката и медицината, които участват в създаването и изпитването на ваксините, са вложили своите усилия именно в създаване на по-траен имунитет, отколкото след преболедуване. Пандемията скоро ще стане на година, а ваксините в проучвания са от по-скоро, затова трябва още време да се натрупат още данни и да се съпостави имунитета след естествено преболедуване и след ваксинация – като качество, количество и дълготрайност.

Още не е ясно колко траен ще е имунитетът след ваксиниране. От какво зависи продължителността му? Може ли имунната памет вследствие на ваксината да е по-дълга от наличието на антитела?

Данните се обработват периодично и постоянно се обновяват резултатите. Продължителността на ваксиналния имунитет ще зависи от вида ваксина и нейния механизъм. Например за РНК-ваксините се знае, че те задействат както вродения имунитет, така и специфичния срещу SARS-CoV-2. Започва производството на интерферони, цитокини, активират се цитотоксични лимфоцити и В лимфоцити, които секретират антитела.

Колкото повече рамена на имунния отговор се активират, толкова по-голям е шансът за дълготраен имунитет. Въпреки това и от самия вирус зависи дали може да има дълготрайна памет срещу него (дългогодишна или доживотна). В случай, че такава не може да се постигне, ще бъдат необходими сезонни ваксинации, както е например при грип.

Има ли основание да се притесняваме от липсата на яснота за дългосрочния ефект от ваксините и рискове като евентуален онкогенен потенциал и други?

Големият брой включени лица в изпитванията на новите ваксини срещу Covid-19 позволиха да се установят и много редки нежелани реакции. Вирус-вектор и протеин-базираните ваксини са известни от десетилетия и за тях не се очакват такива дългосрочни ефекти.

РНК ваксините са нови при хора, но са изпитвани при клетъчни линии и бозайници и не е установена повишена честота на рак след ваксиниране.

Има ли връзка между ваксините и автоимунните заболявания?

Темата е изключително обширна. Теоретично ваксините могат да предизвикат автоимунитет посредством активиране имунната система срещу дадения инфекциозен причинител. Понякога имунни клетки, насочени към собствения организъм, могат да бъдат активирани случайно вследствие на имунна активация при ваксина. Всеки човек има такива клетки, но те са контролирани.

При имунна активация вследствие на ваксина те могат да се изплъзнат от контрол. Има сериозни доказателства, обаче, че активирането на тези автореактивни клетки не води непременно до развитие на автоимунно заболяване. Нещо повече, ваксините не могат ефективно и самостоятелно да причинят автоимунни заболявания.

За разлика от това, съществуват неоспорими доказателства, че инфекциозните агенти, включително COVID-19 могат да стимулират автоимунни механизми и да доведат до развитие на автоимунни заболявания като тромбоцитопенична пурпура, болест на Kawasaki, антифосфолипиден синдром и други.

Какво отключва алергичните реакции към ваксините?

Алергичните реакции възникват към определени съставки във ваксините, срещу които организмът е бил сенсибилизиран предварително. Съставът на ваксините е известен, освен това хора, които знаят, че имат алергии и са преживели тежки алергични реакции, включително анафилактичен шок, се съветват да направят консултация с алерголог преди вакасинацията.

Могат ли да се ваксинират хората с алергии и автоимунни заболявания и кои ваксини са най-подходящи за тях?

При хората с известни алергии изборът на ваксина се прави след консултация с алерголог и запознаване със състава на ваксината.

При хората с автоимунни заболявания вече са известни препоръките за ваксинации, включително с новите ваксини срещу Covid-19. Нещо повече, препоръчва се ваксиниране на тази популация от пациенти. Скоро ще има и публикувани данни за безопасност и ефективност при вече ваксинираните хора с най-честите автоимунни заболявания като напр. тиреоидит на Хашимото. Смята се, че всички ваксини са подходящи за тях с изключение на живи отслабени, но такива за момента няма.

Трябва ли хората с антитела да се ваксинират?

Препоръките на CDC и на СЗО са, че независимо дали имат антитела след преболедуване, хората могат да се ваксинират, ако желаят. Също така няма минимално време за изчакване след преболедуване за поставяне на ваксината. Причината за тези препоръки са, че все още не се знае какъв е защитният титър на антителата при хора, които биха предпазили от повторно заболяване.

Взаимодействат ли ваксините срещу Covid-19 с други лекарства, които евентуално приемаме?

Не, ваксините не взаимодействат с повечето лекарства, които хората приемат като терапия за хронични заболявания. Смята се, че имуносупресивната терапия може да намали ефективността на ваксината, както и ако е прилагана реконвалесцентна плазма или имуноглобулинови препарати.

Обикновените лекарства, които са за лечение на хронични заболявания не взаимодействат с ваксината. Само лекарства, които повлияват имунната система могат да потиснат ефективността на ваксината.

В такъв случай какво се препоръчва за хората, лекувани с реконвалесцентна плазма или имуноглобулинови препарати?

Препоръчва се да минат 90 дни след лечението с реконвалесцентна плазма или имуноглобулини. А при пациенти на имуносупресивна терапия ваксината се прилага, защото лечението им не може да бъде спряно, но има възможност за по-ниска ефективност на ваксината.

Опасно ли е безсимптомен носител на вируса да се ваксинира, ако не знае, че е заразен?

Не, не е опасно. Не се изисква и PCR тест преди ваксинация. Ако човек е в инкубационен период или безсимптомен носител ваксината само може да му помогне за изграждане на по-добър отговор. Ваксината не съдържа вирус, така че не може да разболее или влоши състоянието на човек.

От събраните до момента данни в практиката от вече одобрените ваксини какво може да се каже за тяхната безопасност?

До момента одобрените ваксини са с изключително добър профил на безопасност и ефективност, благодарение на огромния брой включени в изпитването лица. Съобщаваните нежелани реакции след ваксиниране са болка в мястото на приложение на ваксината, по-рядко висока температура, обща отпадналост, умора или главоболие. Те се срещат при около 3-4% от имунизираните и преминават за 1-2 дни. Не са наблюдавани тежки реакции при клиничните изпитвания.