"Да не пипаме това, което още не е счупено"

"Да не пипаме това, което още не е счупено"

Илиян Михов, който вероятно ще бъде трети вицепремиер в правителството, се ползва у нас с репутацията на отличен макроикономист и интересен теоретик с безспорни качества на преподавател.

Единствено спорна, според повечето български икономисти, остава идеята му за трансформиране на действащия у нас валутен борд, така че той да стане успешен механизъм за насърчаване на растежа и едновременно с това "омекотител" при криза, подобна на сегашната.

Разяснявайки идеята си, през септември м.г. Михов посочва пред в. "Дневник", че подобна модификация на валутния борд ще помогне както за по-бързото влизане на България в еврозоната, така и за по-добър контрол над инфлацията.

Наскоро премиерът Бойко Борисов обяви пред американския вестник "Уолстрийт джърнъл", че влизането в еврозоната е първи външнополитически приоритет на страната и че в края на януари България ще внесе официално кандидатурата си.

В четвъртък, когато окончателно потвърди вицепремиерския пост на Илиян Михов, Борисов заяви, че задачата на новия член на правителството ще е да помага на сегашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за присъединяването към еврозоната и усвояването на еврофондовете.

Идеята на Михов - БНБ като банка "с двоен мандат"

"Когато времената са добри и има приток на капитали, Централната банка може да бъде по-консервативна и да стерилизира част от ефекта на притока на капитал върху паричната маса. Това ще позволи на банката да има определена възможност да омекоти ударите, когато капиталите напускат страната", обяснява Михов идеята си за модификация на валутния борд. Той признава, че "това е едно доста драстично предложение за промяна на начина, по който БНБ функционира".

"Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%). За да може да постигне тази цел, Централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа, с които да "обира" излишъка от пари. Когато времената станат по-тежки, тогава банката изкупува обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд (т.е. изпълнява своя основен мандат да запази валутния курс)".

Михов подчертава, че "при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Също така важно е да се отбележи, че банката няма право да изкупува държавни ценни книжа".

Според икономиста тази система е била използвана успешно от Китай през 2003 г., "с което успява да неутрализира ефекта на капиталовите потоци и на положителното си търговско салдо върху паричната маса". А като кандидат за еврозоната, България ще може да поддържа исканата ниска инфлация, което със сегашната форма на борд не е възможно.

"Да не пипаме това, което още не е счупено"

Според програмния директор на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) и преподавател по макроикономика Георги Ганев, идеята на Михов се разминава с цялостния принцип на валутния борд.

"Няма как да се случи активните действия на БНБ с емитирането на дълг и изтеглянето на ликвидност да повлияят на капиталовите потоци. Просто други пари ще дойдат и ще купят тези книжа, а тези пари, които са решили да влязат в реалната икономика, ще влязат така или иначе, така че няма да се случи търсеният ефект на охлаждане на икономиката. Ще има ефект на задлъжняване на БНБ, от което най-вероятно тя ще започне да търпи загуби", обясни пред БНР Ганев.

"Обратното, продължи той, при лошите времена никаква способност на БНБ да изкупува дълг няма да задържи парите в България, ако те са решили да си ходят.

В този смисъл и в едната, и в другата посока в реалната обстановка, в която се намира България, при тези изключително отворени капиталови пазари и пълна свобода - нещо, което в рамките на ЕС не можем да променяме, за разлика от Китай, който е даван като пример - няма да се случи търсеният ефект", смята икономистът.

"Струва ми се, че това предложение няма как да проработи и за по-бързото влизане в еврозоната. Оттам следва и изводът, че по-добре да не се пипа това, което не е счупено", заключи Георги Ганев.

"Мисля, че няма икономист у нас, който да е на различно мнение от това, че проф. Илиян Михов е изключително ерудиран икономист с консервативни и ясни възгледи и идеята му за модификация на валутния борд е продиктувана от желанието му за подобряване на икономическото развитие на страната", каза пред Mediapool финансистът Емил Хърсев.

Според него идеята на Михов не се вписва в българската институционална среда и тя трудно би проработила на практика.

Хърсев предупреди, че теоретичните конструкции са обречени на неприемане, ако носят голям риск, и препоръча да не се експериментира върху българската икономика. "Още повече в момента, когато целта не е да се изгражда буфер за обиране на ликвидност, а обратното – да се търси привличане на капитали".

Според Хърсев дори да има сблъсък на идеи и на икономически мнения в правителството при включването на нова фигура в него, те ще са ползотворни, още повече, че сблъсъкът ще е между ерудирани експерти, свикнали на дебати на високо равнище.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски бе по-лаконичен, като обясни пред Mediapool, че е запознат с някои от публикациите на Михов и смята, че той е добър специалист с висока репутация.

По отношение на идеята за модификация на валутния борд Орешарски бе категоричен, че тя е неадекватна за нашите условия.

"Не всяка теоретична концепция може да се приложи към всяка икономическа среда", заяви той и допълни, че от идеята на проф. Михов проличавало непознаване на българската среда.

Михов: Не разбирам страха дори да се говори за промяна

В първите си изявления след номинирането му за вицепремиер, Михов каза, че не разбира реакциите срещу идеята си за модифициран борд, при условие, че не се предлага нито премахване на борда, нито въвеждането на негов мек вариант, а точно обратното –бордът да се "циментира" до влизането на страната в еврозоната.

"Един от аргументите, който чух, бе че всъщност хората не могат да повярват, че като има малко или повече свобода на действие от страна на централните банкери – тоест да спират и да пускат "това кранче", те няма да злоупотребят. Това, разбира се, е възможно, и ако наистина смятаме, че всички банкери в централната банка в България са некадърни или пък имат задни мисли, тогава, разбира се, нека да стоим с този борд", каза пред БНР икономистът.

Според него няма да има смисъл да се обсъждат идеи, около които няма консенсус. Експертът съобщи, че не споделял идеята си за модифициран борд с премиера, и счита, че тя би трябвало да се обсъди максимално широко.

"Ако в България няма консенсус около нея, не виждам смисъла, дори да успея да убедя Борисов, заключи икономистът.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?