Да забраним автомобилите! И парфюмите!

Надпис на блок в Студентския град. Сп. "МЕН"

Пушенето е вредно, спор няма. Вреден е обаче и "здравният фундаментализъм", преследващ идеологически и политически цели, твърди Александър Андреев пред "Дойче Веле". И припомня, че и други неща вредят на здравето, но тях никой не ги забранява.

От днес в България окончателно влиза в сила забраната да се пуши на всички закрити обществени места и на всички закрити работни места. Тази забрана вече беше въведена под натиска на Брюксел и в повечето други държави от ЕС, но около нея все още има много напрежение и спорове, включително и в Германия.

Един от проблемите около тази забрана е как да се постъпи със заведенията. Тук в различните германски провинции действат различни уредби - едни позволяват заведения с отделни салони за пушачи и непушачи, другаде се прави разлика между заведения за хранене и чисто питейни заведения. Изобщо - бъркотията е пълна.

Лицемерие и потулени мотиви

Знаете, мнозина казват: никой не принуждава непушачите да ходят в заведения за пушачи. Насреща обаче идва аргументът за здравето на персонала в тези заведения. Добре, а когато персоналът също пуши? И какво е положението със заведенията на самообслужване? Цялата дискусия в крайна сметка се води като игра на пинг-понг.

Според мен обаче в дъното на всичко се крият доста лицемерие, идеологически и политически мотиви. И докато не се разчистят тези потулени мотиви, споровете няма да утихнат. Защото борбата срещу пушенето на цигари се води уж в името на непушачите, за доброто на така наречените пасивни пушачи. Но техните права са отлично защитени със забраната да се пуши на обществени места - и без да слагат в един кюп всички заведения. Заведенията, впрочем, намират вратички - стават просто "клубове за пушачи”.

А алкохолът не е ли вреден?

Всъщност обаче кампанията и забраните по произхода си са идеологически, те искат да откажат пушачите от пушенето. Да, то вреди на здравето, спор няма. Според Световната здравна организация от цигарите годишно умират 6 милиона души.

Но на здравето вреди и алкохолът, на здравето вреди и стресът. Да не говорим, че катастрофите по пътищата или огнестрелните оръжия отнемат много повече човешки животи. Никой обаче не забранява алкохола, никому не идва наум да забрани и автомобилите.

Да се забрани тютюнопушенето е възможно единствено под претекст, че се пази здравето на непушачите. (Колкото до забраната на наркотиците пък - тя също е ирационална, защото изобщо не пази правата на страничните хора, а обратно, поражда само повече престъпност. Но това е съвсем друга тема.).

Лицемерието добива невиждани размери, като помислим, че държавите с едната ръка забраняват тютюнопушенето, с другата обаче събират огромните акцизи върху тютюневите продукти. Да не говорим, че в много страни държавите активно подпомагат и тютюнопроизводството.

Насила хубост не става

Европейците не бива да поемат по пътя на така наречения "здравен фундаментализъм”. Насила хубост не става, както казва народът. Хората, които искат да вредят на здравето си, ще го правят и занапред. Тютюнопушенето може да се ограничи и един ден да отмре не чрез все по-строги и все по-идиотски забрани, а чрез ограмотяване и закрила на младите хора. Освен това, нека не забравяме, че човешкото здраве е важно, но то не бива да се издига на пиедестал. За човека са важни и други неща - личната му свобода, правото му на наслада.

Хитлер е проповядвал, че тютюнът е "расова отрова", а цигарите - атрибут на "низши раси"

Нека го кажа пак: напълно съм съгласен да се забрани тютюнопушенето на закрити обществени места, но забраните не бива да се превръщат в самоцел, в единствено средство, в диктатура.

Само ще припомня, че първият политик, който въвежда забрани за тютюнопушене на обществени места и разработва план за цялостното ликвидиране на тютюнопушенето, се казва... Адолф Хитлер.

Така че нека след вчерашния Световен ден без цигари и на днешния първи ден от забраната в България да се опитаме да видим проблема в неговата комплексност и дълбочина, а не само в пропагандната му плоскост.

И още нещо: на мен лично ми става лошо от определени парфюми или от други миризми (да не ги изброявам). Но нима това означава, че трябва да се забранят парфюмите на работното място или в асансьора? С две думи, цялата дискусия в последна сметка се фокусира върху едно: къде минава границата между моята свобода и свободата на другия. Нека не забравяме това.

Споделяне
Още от

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?