Дългът на TВ7 се оказа 2.5 млн. лв, договорено е плащането му

Част от имуществото на телевизия TВ7, близка до бившия собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, ще бъде иззето, но това няма да доведе до спиране на работата на медията. До края на месеца телевизията ще изплати на части дълга си към фалиралата банка, който се оказа 2.5 млн. лв. В същото време обаче телевизията дължи близо 300 млн. лв., но този дълг не е пряко към КТБ, а към компания, получавала кредити от фалиралата банка.

Това стана ясно в сряда след среща на частния съдебен изпълнител Неделчо Митев и директора на TВ7 Кирил Благоев и изказвания на шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков и министъра на финансите Владислав Горанов.

Споразумение

Преди седмица частният съдебен изпълнител се опита да изземе имущество на телевизията заради непогасени дългове към КТБ по нареждане на синдиците Росен Ангелчев и Лазар Илиев. Тогава институциите съобщиха, че задълженията на медията са под 10 млн. евро. Акцията от преди седмица, в която участваха и полицейски сили, започна от сървъра на медията, а ръководството ѝ обяви, че това ще доведе до спиране на излъчването, а действията са целенасочени. След възникналото напрежение, телевизията получи една седмица отсрочка да плати дълговете си, която изтече на 7 май. Във вторник ръководството на медията поиска още време, за де се издължи. В четвъртък сутринта 15 мъже с анцузи и тениски с надпис "Хамали ООД" влязоха в офиса на TВ7. От МВР обясниха, че са получили искане за съдействие от частния съдебен изпълнител. До повторение на акцията от преди седмица обаче не се стигна.

По-късно съдебният изпълнител Неделчо Митев и директорът на TВ7 Кирил Благоев обявиха, че са се споразумели да бъдат иззети вещи от телевизията, но такива, които няма да затрудняват излъчването ѝ. Благоев обясни, че днес е преведена част от сумата, която телевизията дължи, до края на другата седмицата ще бъдат платени 300 000 лв., а до края на месеца ще бъде платена цялата сума.

Изпълнителният директор на телевизията каза още, че има "сериозни намерения от инвеститор" към медията. "Те присъстваха дори на разговорите ни във вторник със синдиците на банката и мисля, че с днешното споразумение вървим в правилната посока - държавата да си събере вземанията и ние да продължим да работим, както в последната една година - обективно, коректно. До края на месеца в търговския регистър ще бъде публикувана фирмата, която е инвеститорът, който ще влезе в ТВ7", каза още Благоев.

Дългът на медията се оказа доста по-малък

"Имаше спекулации какъв е реалният размер на задълженията. Истинският размер на дълга на TВ7 към КТБ е 2.5 млн. лв.", уточни в четвъртък шефът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков пред Нова телевизия. Преди седмица той обяви, че задълженията на телевизията са под 10 млн. евро, но не уточни сумата, която се оказа доста по-малка.

Миленков каза още, че срещу дълга е заложена само част от техниката на медията, а не търговското предприятие като цяло. "Фондът има претенции само към тази част.
TВ7 има време до 20 юни да си оправи задълженията", заяви шефът на фонда за влоговете и добави, че от телевизията знаели още от февруари, че ще има подобни действия срещу тях, но не са предприели нищо. По-рано от медията обявиха, че са опитали да договорят разплащане на забавените вноски, но са получили отказ.

Непреки задължения за стотици милиони

"Парите в този случай са под 5 млн. лева, но има и друго - собственикът на телевизията "Краун медия", е получил около 200 млн. лв. от една от фирмите на Цветан Василев - ТЦ-ИМЕ, т.е. ако калкулираме индиректния ефект, сумата не е само 2.5 млн. лв. От БНБ огласиха, че фирмата е получил като заем държавни ценни книжа, с които то се е разпоредило, и сега дължи на банката 160 млн. лв.", каза още Миленков.

Междувременно от ТЦ-ИМЕ разпространиха писмо, изпратено до премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете, в което твърдят, че телевизията им дължи 288 млн. лв. ТЦ-ИМЕ дължи 160 млн. лв. на КТБ. Писмото е цитирано от министъра на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на правителството в четвъртък, става ясно от официално разпространената стенограма. Горанов казва, че ТВ7 е "само един от примерите за косвено финансиране за сметка на необезпечени кредити от КТБ, като прекият и непрекият ефект (понеже много се дискутират тези дни действията на синдиците спрямо това търговско дружество) е около 300 милиона, които са излезли от КТБ". "Когато говорим за дружеството ТВ7, то не е със задължение три милиона и някой да даде три милиона и да купи действащо предприятие. То е в несъстоятелност, поискана от самото търговско дружество, защото то дължи близо 300 милиона. Всичките тези 300 милиона пряко или косвено водят към масата на несъстоятелността на КТБ", допълва Горанов.

Горанов: Действията на синдиците не са срещу няколко камери

По схемата да се дават кредити на кухи фирми, които след това да се инвестират в реално работещи дружества, от КТБ се финансираха доста компании, свързани с доскорошните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Горанов дава за пример военния завод "Дунарит", стъкларския "Рубин" в Плевен, както и фабриката за стъкло на Цветан Василев в Сърбия. Под предлог да се върнат част от тези средства, преди месеци депутатите приеха спешни законодателни промени, с които въведе възможността за назначаване на синдици преди откриване на процедура по несъстоятелност на банката.

"Разбира се, и прокуратурата работи по тази тема, и синдиците, ще си свършим работата. Но исках само да ви обясня, че действията на синдиците не са срещу няколко камери или срещу една медия, те са срещу огромни задължения, формирани в продължение на години на един нетърговски принцип", коментира Горанов. "Това е всъщност формулата на политическа корупция в последните години, защото чрез тези сметки е финансиран политически проект през телевизията", коментира и вицепремиерът Румяна Бъчварова, която вероятно има предвид партията "България без цензура" на Николай Бареков. Създаването на формацията тръгна от предаване по ТВ7.

В четвъртък Миленков отново отрече да са давани инструкции на частния изпълнител да започне изземването на имущество от сървъра на телевизията. "Не сме давали инструкции дали да се взима сървъра на телевизията, това си е работа на съдия-изпълнителя", уточни той. Преди седмица обаче юристът на КТБ Кристина Димитрова заяви, че действа "по инструкции", без да уточни от кого.

Премиерът Бойко Борисов също коментира по време на заседанието на правителството, че в случая с ТВ7 "никой не е нарочил никого". той заръчва сървърът на телевизията да се вземе последен, а изземването на имущество да тава "без батални сцени". Премиерът хвали МВР, че при втория опит за изземане на вещи от ТВ7 не са изпратени спецекипи, а "три жени полицайки, но едната по-далеч".

По-късно министърът на правосъдието Христо Иванов каза, че ведомството му извършва проверка по жалбата на ТВ7 във връзка с дейността на частния съдебен изпълнител и синдиците. Според него резултати ще има след няколко седмици и уточни: "Възможностите на министерството са доста ограничени по закон. Ако установим нередности ще сезираме камарата на частните съдебни изпълнители. Те ще поемат нещата от там нататък".

Синдиците събират обезпечени кредити

Според Миленков, синдиците на КТБ в момента се фокусират върху фирмите, които имат обезпечени кредити, какъвто бил случаят с телевизията. Затова не можело да се говори за целенасочена атака срещу медията. "Подобни действия има и срещу други фирми", повтори той тезата от деня на полицейската акция в телевизията, но отново отказа да назове определени имена.

До момента 29 кредитополучатели са получили покана за предсрочна изискуемост на задълженията, спрямо 41 са предприети действия за предявяване на вземания, заповедни производства има срещу петима, изпълнителни производства срещу други петима, пристъпено е към изпълнение при 7, каза Миленков. Обезсилени са ценни книжа на 18 акционерни дружества.

Издирването на парите от КТБ ще отнеме 3-5 години

Освен да се опитат да съберат кредитите или обезпеченията по тях, синдиците имат за задача да наемат и международна фирма, която да проследи паричните потоци от КТБ и да препоръча как да бъдат върнати. Изборът ѝ трябва да се направи съвместно с фонда за влоговете, който е най-големият кредитор на фалиралата банка. до момента обаче само се правят правни анализи и методики за това как да бъде подбрано дружеството. В четвъртък Миленков уточни, че след като фирмата бъде наета, работата ѝ може да продължи между 3 и 5 години, тъй като трябва да се установят паричните потоци между банката и всички свързани фирми.

В същото време политически сили, сред които ДПС и Реформаторския блок, настояват за бърз избор на разследваща компания.

Междувременно независимият депутат Велизар Енчев внесе в Народното събрание проект на закон за отмяна на банковата и търговската тайна върху цялостната дейност на банки с отнет лиценз като КТБ. Предлага се отмяна на банковата тайна за влогове и кредити на всички клиенти на банка с отнет лиценз. Освен това трябва да се даде публична информация за всички цесии и прихващания, както и за фирмите, в чието управление банката участва или има дялово участие през предходните десет години преди отнемането на лиценза.