Държавата вече финансира повече ин витро процедури, но в по-малко клиники

Държавата финансира шест ин витро клиники по-малко от тази година, тъй като не покриват въведените нови, по-високи критерии за успеваемост на процедурите. Същевременно е значително намален периодът на изчакване за двойките с репродуктивни проблеми, които кандидатстват за финансиране от държавния Фонд за асистирана репродукция. Ако до миналата година те са чакали средно по година и половина за одобрение и пристъпване към процедурата, от тази година изчакването е средно половин година, т.е. три пъти по-малко, съобщиха за Mediapool от фонда.

Това е в резултат на увеличения брой опити, които държавата финансира от тази година и приетите през миналата година от здравното министерство нови, по-строги критерии към клиниките, получаващи държавно финансиране.

Със средства от фонда вече се плащат 4 пълни опита плюс 4 трансфера на размразени ембриони, вместо досегашните три пълни опита всеки на стойност до 5000 лева. Освен това, за да се финансират от фонда, ин витро клиниките вече трябва да покриват по-високи критерии за успеваемост - едновременно да постигат 20% клинични бременности със сърдечна дейност на плода и поне 15% раждания от одобрените от фонда цикли през последните три години. До миналата година центровете за асистирана репродукция можеха сами да избират кой от двата критерия да покриват, докато вече трябва да ги изпълняват в цялост.

Броят на връчените заповеди на одобрени за финансиране двойки за първото полугодие на 2018 г. е увеличен с 57% спрямо същия период на миналата година, отчитат от центъра. В абсолютни цифри увеличението е с 947 заповеди – през първите шест месеца на 2017 г. са издадени 1653 заповеди, а за същия период на 2018 г. – 2600 заповеди.

Двойките вече чакат по половин година вместо по година и половина

“Наблюдава се тенденция за значително скъсяване на периода от подаване на заявлениe за организационно и финансово подпомагане със средства от Центъра за асистирана репродукция до връчването на заповед. В началото на 2017 г. същият период траеше около 11 месеца, докато в началото на 2018 г. периодът вече е 3 месеца“, коментира пред Mediapool директорът на фонда Мария Георгиева.

Периодът на подготовката – от връчването на заповедта до пристъпването към процедурите се запазва около 4 месеца. През 2017 година той е бил е средно 122 дни, а през първите шест месеца на настоящата година – 117 дни.

Така ако до миналата година двойките са чакали общо около година за финансиране и пристъпване към процедурите, сега периодът на изчакване е скъсен на половин година.

За първото полугодие центърът е усвоил 4 830 061 лева от бюджета си и му остават 13 527 605 лева до края на годината.

От началото на годината са стартирани 2029 процедури, като при 590 от тях е постигната клинична бременност.

От началото на годината до края на юни са родени общо 455 деца от 367 процедури, завършили с раждане и финансирани от фонда през 2016 година и 2017 година.

Фондът вече финансира 6 клиники по-малко

Заради вдигнатата летва за успеваемостта на клиниките от 2018 година Фондът за асистирана репродукция финансира 26 клиники, което е с 6 по-малко от финансираните през 2017 година 32 клиники. От тази година на сайта си фондът публикува и данни за успеваемостта на клиниките, които да служат за ориентир на двойките при избор на клиника.

От данните за 2014, 2015 и 2016 година е видно, че успеваемостта на клиниките по показателя процент раждания от общия брой финансирани процедури варира между 6.5% и 36%, като процентите на утвърдените водещи клиники са около и над 30%.

“Логично е разликата в успеваемостта да се дължи на броя на финансираните от фонда процедури и родените вследствие деца. Например – ако в една клиника има четири заповеди и четири клинични бременности с родени деца, успеваемостта е 100 %, в друга клиника обаче процедурите са 50 и вследствие са родени 20 деца, логично - успеваемостта е по-ниска. Да не забравяме, че освен това медицински по-сложните случаи се обръщат към по-големите клиники“, коментира Георгиева.

“Лечебните заведения анализират за собствени нужди постигнатата успеваемост. Това е изключително от техен интерес не просто заради сключването на договор с Центъра за асистирана репродукция и за да повишат пациентското доверие към съответното лечебно заведение, а защото това е смисълът на работата им – да има повече родени деца. Към фонда клиниките подават годишни отчети с успеваемост по възрастови групи, а центърът има ангажимент да извършва насрещен контрол върху финансираните процедури и върху резултатите от тях. Именно за да има повече успешни процедури, бяха завишени предварителните изискванията за успеваемост към клиниките като условие за сключване на договор с фонда“, посочи Георгиева.

Проверките потвърждават данните за успеваемостта

Тя коментира, че извършените от фонда и Изпълнителната агенция по трансплантациите проверки през тази и миналата година потвърждават декларираните от клиниките данни за успеваемостта.

“При всички планови проверки беше извършен контрол върху успеваемостта на финансираните от центъра процедури и резултатите от тях. Установи се, че отчетените положителни резултати по отношение на настъпили клинични бременности са документирани. За малка част от процедурите с родени деца не е налична пълна медицинска документация, тъй като децата са родени в чужбина. Документираните резултати потвърждават изчислените проценти за успеваемост на клиниките и са съпоставими с данните, представени от тях в годишните отчети за 2017 година“, заяви Георгиева.

За да бъде завишен контролът над клиниките персоналът на фонда е бил увеличен с 2 щатни бройки – от 5 на 7 служители.

Без съществени нарушения

През 2017 г. са извършени общо 33 проверки, като 4 от тях са в присъствие на служители на ИАТ. През първото полугодие на 2018 г. фондът е извършил самостоятелно 15 проверки - 13 планови и 2 по сигнал.

Няма установени случаи на доплащане от пациентки за медицински дейности и лекарствени препарати, финансирани със средства на фонда.

“При плановите проверки беше установено, че отчетените и изплатени със средства на фонда медицински дейности и лекарствени препарати отговарят на извършените с малки изключения. За 2018 г. бяха установени неоснователно отчетени и изплатени суми на обща стойност представляваща 0.06 % от общо изплатената сума за дейност през 2018 година“, обясни Георгиева и допълни, че неправомерно изплатените суми са били върнати своевременно.

Контролът над клиниките и успеваемостта беше затегнат след като през миналата година, когато правителството обяви, че ще осигури безлимитно финансиране на ин витро процедурите през държавния фонд, пациентски организации и Сметната палата излязоха със стряскащи данни за сектора. От организацията “Диабет, предиабет и метаболитен синдром“ изнесоха данни, че на свободния пазар клиники извършват обречени  на неуспех ин витро процедури на пациентки с хронични заболявания, знаейки че диагнозата им е несъвместима със зачеването.

Сметната палата пък разкри нередности и във финансираните от държавата ин витро процедури, като забавяне на процедурите, което намалява тяхната ефективност, и лоша отчетност на клиниките, на които държавният фонд за асистирана репродукция е плащал въпреки непълнотите в медицинската документация.

Подписът на пациента гарантира извършените дейности

Според Георгиева обаче част от констатациите на Сметната палата са некоректни, а на тях фондът е отговорил своевременно.

“Темата за медицинската документация, удостоверяваща извършени дейности по асистирана репродукция, многократно е обсъждана в Експертната комисия и Обществения съвет към Центъра за асистирана репродукция и от експертите на работната група в МЗ, подготвящи нормативните актове за дейността на фонда. В резултат на тези обсъждания, както и предвид защитата на личните данни, от 1 януари тази година е в сила изменение и допълнение на правилника, съгласно което представянето на медицинска документация за извършените дейности като условие за заплащане, отпада“, обясни Георгиева.

“Както многократно е посочвано, медицинската документация се създава, използва и съхранява в лечебните заведения. Тя е тяхна и може да бъде предоставяна на трети лица в конкретни, изброени в Закона за здравето, случаи. Считам твърдението, че “неизискването и непредставянето“ на “цялата“ медицинска документация към фактурите за окончателно плащане създава риск за заплащане на дейности, които са изпълнени в намален обем или не са изпълнени“, за неприемливо, защото епикризата за извършена дейност е изготвена от медицински специалист и заверена с печата на лечебното заведение и като такава е медицинска документация, отразяваща извършените дейности, а подписът на пациента върху протокола за извършени дейности по асистирана репродукция и приложени лекарствени продукти, гарантира вида и обема им“, допълни Георгиева.