Дефицитът на качествена преса в Югоизточна Европа

Въпреки положителните тенденции в развитието на медиите в Югоизточна Европа през последните 14 години, позициите на качествената преса в региона са доста ограничени. Какви са политическите и културните ефекти от този факт?

Част от отговора на този въпрос можем да открием в аналитичния англоезичен сборник "Quality press in Southeast Europe" ("Качествената преса в Югоизточна Европа "), който се явява втора книга от поредицата "The Media in Southeast Europe"*, реализирана в рамките на Югоизточноевропейския медиен център.

Сборникът излиза под съставителството на Орлин Спасов и обхваща материали на Таня Топич за Босна и Херциговина, Орлин Спасов и Ивайло Знеполски за България, Стьепан Малович, Гордана Вилович и Иво Жанич за Хърватска, Роман Шмит за Албания, Янис Папатеодору за Гърция, Захаде Лимани за Косово, Даниела Ровента-Фрумушани, Теодора-Елица Вакарешку и Мариан Петку за Румъния, Йованка Матич за Сърбия и Черна гора, Таня Крамбергер, Събина Михелей и Драго Б. Ротар за Словения, Ашли Тунч за Турция.

Авторите констатират, че 14 години след промените в Югоизточна Европа ставаме свидетели на освобождаване на медиите от нерегулираността, партийността и еуфоричността им, изграждането на нормален медиен пазар с по-отчетливи профили както на отделните сегменти, така и на актьорите, които ги определят.

В увода Орлин Спасов запознава накратко читателите с американската и европейската традиция в дебатирането на стандартите за пресата и извежда критерия за качество на медийния продукт чрез опозицията популярна - сериозна преса.

Анализът на Ивайло Знеполски "В очакване на читателя" също проблематизира "качеството" и "сериозността" на пресата. Ивайло Знеполски разглежда конкретни примери от българския печат, като си служи със стандартните характеристики: тираж, периодичност на излизането, тематична насоченост и жанрова характеристика, и стига до извода, че те не могат да бъдат мерило за "сериозност" и "че всеки тип очакване предполага задоволяване на определена (различна) сериозност."

Ако интересите на читателя се вземат на сериозно и към тях се подхожда професионално, неминуемо посредникът в комуникацията, медията ще изглежда "сериозно". И ще развива у читателите способност за преценка и потребност от такъв тип медиен продукт. Вниманието следователно трябва да се насочва не към ориентацията и характеристиката на едно издание, а към журналистическо поведение, съобразено с професионални норми. Към практика, която да се разглежда като "принос в изграждането и поддържането на публично пространство, в осъществяването на социалната интеграция, обективното информиране на обществото, рационализирането на обществените отношения, критичен коректив на останалите публичини власти, важната роля в полето на отдиха и т.н."

Сериозността на печатните медии и според Орлин Спасов идва от наличието на демократичност и политическа рационалност, задълбочени дебати, аналитичност и висока публицистична култура: "сериозният печат трябва да се явява посредник между политиката и гражданите и коректив на властта".

Маргинализиране на политическата рационалност

В българската преса задълбочени медийни дебати по общественоважни въпроси, които да свидетелстват за политическа рационалност, отсъстват или ако се случват, са маргинализирани, тъй като са поместени в специализирани и/или нискотиражни издания като напр. в. Култура, в.Капитал. Високата публицистична култура е характерна предимно за тесен сегмент от специализирани издания.

Отрицателното влияние на тези медийни "дефицити" върху неоформеното още гражданско общество доказва Орлин Спасов в "Сериозната преса, таблоидният контекст и качествата на публичността" - един задълбочен културно-емпиричен анализ на българската преса след 1989г., на характера на дискурсивните промени, на компромиса между сериозното и популярното - хибридизацията, на опитите за етаблиране на сериозна преса.

Ниската политическа култура не представлява явление, характерно единствено за българските медии. В повечето страни в региона през 90-те години се наблюдава директен преход от политически контролирана към булевардна преса. Изложена на таблоидизация, политическата преса от периода на ранното си формиране е лишена от възможността да се утвърди като политически форум за качествени дебати.

Приносът на чуждите собственици

Защо се случва така? Основните проблеми са свързани с икономиката на отделните държави в преход. На места в региона монополът на държавните издания се задържа твърде дълго (например в Македония).

В същото време чуждите инвестиции в медийната област в страни като България, Хърватска, Румъния, Сърбия и Черна Гора, Македония се явяват сериозен фактор за развитието ѝ. Особено активна е германската групировка WAZ. Чуждите инвеститори се ориентират към всекидневници с големи тиражи, които рядко са качествени. Политиката им не включва конкретни професионални стандарти, а по-скоро към ограничаване на екстремната политизация на журналистическите дискурси (Petcu 2004).

Приносът на чуждестранните капитали за развитието на региона обаче трябва според Орлин Спасов да бъде оценяван внимателно. От една страна те съдействат за преструктуриране и модернизиране на системите на пресата и допринасят за налагането на ясни отношения между средствата за комуникация и политическата власт. С изграждането на собствени печатни бази и разпространителски мрежи обаче, те често затрудняват съществуването на местната качествена преса, без да предлагт реално алтернатива, тъй като логиката на медийната политика е продиктувана от бързите печалби.

Друг важен фактор, възпрепятстващ трудното конституиране на сериозна преса и сериозни медии изобщо, е състоянието на журналистическата професия.

Често журналистите в региона са принудени да работят на няколко места, за да могат да се издържат. В България дълго време са били привилегировани най-младите журналисти, които няма нужния за сериозната преса опит и квалификация. Същото се отнася в момента и за Косово. В Босна и Херцоговина инвестирането в обучението на журналисти започва да се възприема като бизнес. В страни като Турция съществува опасността главните редактори да се превръщат в добре платени говорители на собствениците на изданията или стоящи зад тях политически субекти.

Тревожно е положението на журналистическата автономност в целия регион. Комуникационни забрани и табута, продиктувани от клиентелистки и политически интереси принуждават журналистите да търси свободата на словото на ниво език.

Там обаче възникват ограниченията на пазара - търсят се информации, които са скандални, персонифицирани, криминално ориентирани, ексцесивно поднесени. Читателят желае четенето на вестници да е като хрускане на пуканки - бързо и доставящо удоволствие.

Хибридната преса

Тези структурни принуди налагат компромисното решение за смесване на популярните със сериозните коментари и дебати, дори при възмогност и желание за "сериозна", добре свършена журналистическа работа.

Те налагат утвърждаването на хибридната преса, като господстващ модел за региона. Поради доминиращата ѝ роля Орлин Спасов ѝ отделя специално внимание както в увода си книгата, така и в анализа си "Сериозната преса, таблоидният контекст и качествата на публичността".

Проблемът, който носи хибридността на пресата, подчертава той, е че "предлаганите локални решения не са свързани пряко с поддържане на качествена преса и оттам на една по-силно ориентирана към гражданските ценности публика, колкото към директната логика на печалбата.

Дефиецит на проекти за създаване на престижна преса

Фактически това, което отличава Югоизточна Европа от развитието на пресата в западната част на континента, е не наличието на булевардна преса или хибридни издания, а реалният дефицит на проекти за създаване на престижна преса по модела на следвоенното развитие на Гелмания. Всъщност Западът идва сега в региона със своите ивнестиции, но това,което най-често прави са таблоиди или, в добрия случай, хибридна преса."

Обобщавайки характерните за отделните страни от региона явления, Орлин Спасов стига до извода, че трудностите, възпрепятствящи успешното налагане на качествена издания на пазара, идват от общите икономически, политически, културни и образователни условия в отделните страни.

Удавена в морето на таблоидите и хибридите, не достатъчно атрактивна като пазарна стока и непотребна като културен продукт, качествената преса остава незабелязана или непотърсена от читателя. To be or not ot be - това е въпросът на този етап. Макар че според анализите на Пиер Бурдийо инвестирането в "качествени" културни продукти може, поне в средносрочен план , да бъде рентабилно дори и икономически.

Така например сериозната преса в Гърция продължава да се радва на многобройните си читатели именно чрез успешното импламентиране на популярни сегменти.

* Първият том "New Media in Southeast Europe" излeзе през 2003г.

Още от