Денят на Победата отново стана идеологически празник

През последните години честването на Деня на Победата получи нов живот. Известно време след падането на съветския режим 9 Май беше само ден на помен за загиналите, ден на спомени за войната. Това беше празник, но без обичайния пропаганден подтекст. Той имаше чисто мемориален характер. Сега, ако се съди по характера на официалните прояви, по интензивността на милитаризиране на ефира, се връща идеологическата окраска на войната. Войната и Победата се отново мобилизирани и трябва да послужат за патриотичното възпитание на народа.

Непосредствено след войната денят 9 Май не се е чествал толкова официално. Известно време Денят на Победата остава само ден на помен за загиналите; първоначално той дори не е бил почивен. По-късно властта го "приватизира" и той става официален празник. Това стават дни на тържеството на съветската държава, вследствие на което празникът постепенно се формализира, получава известна надутост, а с нея и значителна доза фалш и демагогия...

Първият, който си присвоява Победата, става неин символ и олицетворение, е естествено генералисимус Сталин. Още през 1949 година в полуразрушения Мосфилм режисьорът Михаил Чиаурели заснема "Падането на Берлин" /сега филмът е включен в празничната програма на един от общоруските канали/. Филмът е почти фреска, която би трябвало да се нарече "Явяването на Сталин пред народа". Войната е интерпретирана като сблъсък между Бога и дявола. Хитлер се мята в злоба и омраза в подземния си бункер, а Сталин царува в просторните кремълски апартаменти. На финала Бащицата лети над победена Германия и се приземява непосредствено до Райхстага. Вождът стои на стълбичката на самолета в бял кител, поздравяват го представители на всички съветски региони и току-що освободените затворници от фашистките концлагери. След това лиричната героиня иска разрешение да целуне другаря Сталин и след като го получава, го целува... по рамото.

Това бе целувка на прогресивното човечество, което много скоро след това прави всичко възможно да забрави другаря Сталин като страшен сън. Култът към неговата личност е сравнително лесно преодолян, поне на екрана, главно чрез изрязването и премонтирането на някои филми. Другите, които не се поддават на подобно "лечение" като "Падането на Берлин" отиват в архива. Но култът към божествеността на съветската държава и към комунистическата идеология се поддържа с всички сили. И празникът на Победата е един от главните обреди на този култ. Затова и отношението към него е противоречиво...

Днес военно-патриотичната тематика отново стана злободневна и в киното, и в репертоара на телевизията. Какво би означавало това? Не точно онова, което помислиха мнозина. Обществото има потребност от идеята за друга държава - морална, не отчуждена от човека, съпричастна с него. Ловко или неловко, тези филми се опитват да реализират тази идея. Друг въпрос е, че е налице огромно изкушение да бъде поставена държавата над човека. Но това вече бе правено. Вече празнувахме, включително и на 9 Май, победата на държавата над отделния индивид. Уви, в обществото има потребност и от това. И филмът "Падането на Берлин" вероятно ще намери благодатна почва. И сега на 9 май хората ще пият за победата, но ще влагат в нея различен смисъл. Дори и противоположен.

По БТА