Денят с Mediapool: С колко гласа се влиза в местната власт

Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool, който екипът на медията подготвя всеки работен ден.

Знаете ли колко гласа са нужни, за да бъде избран някой за общински съветник в най-голямата община в България - Столична? Само 5352. Това са няколко големи блока в "Младост" или "Люлин". Много хора имат повече последователи във Facebook.

Кандидатът за кмет с най-висок резултат на първи тур Васил Терзиев е събрал около 119 000 гласа. В община, в която живеят около 2 млн. души, а избирателите с право на глас са 1.1 милиона.

Сложни мнозинства

В Благоевград общинар се става със 794 гласа. Стига ти семейството, братовчедите, лелите и чичовците, приятелите и техните приятели да пуснат глас за теб и - готово. Така не е чудно, че в общинския съвет на града ще има цели 16 формации!!! Управлението на Благоевград, както и на почти всички големи общини в страната, ще е функция на сложни мнозинства.

Това означава съчетаване на понякога несъчетаеми интереси, допускане на различни компромиси и въобще – всякаква политическа акробатика, за да може управлението на съответната община да върви някак.

Нищо чудно скоро избирателите да се разочароват, че кметът се проваля в изпълнението на обещанията си или пък от това, че се създават плаващи мнозинства в услуга на едни или други интереси.

Ниска активност и много грешки

Ниската бариера за влизане в местната власт не се дължи на някакви натъкмени правила. Причината е, че в неделя много малко хора отидоха да гласуват. Като към това се добави големият процент недействителни бюлетини, най-вече за общински съвет, тежестта на един глас става още по-голяма. А това отваря възможност резултатите да бъдат подменени дори с махленски манипулации като историята от врачанското село Малорад, община Борован. Там комисията беше "уловена" да дописва гласове в полза на двама кандидати, понеже са "наши момчета".

Ако на изборите на 29 октомври имаше машини, поне недействителният вот нямаше да е толкова голям. На хартия може да се задраска само преференция, без да се отбележи политическа сила. На машина обаче се гласува стъпка по стъпка и това е невъзможно. Трудно биха се дописвали и гласове, и преференции след края на изборния ден.

Иначе грешките с преференциите може да говорят и за друг голям проблем – избирателите не могат да четат или не разбират какво четат. Но това вече е въпрос от сферата на образованието.

За балотажа машини може и да има, което би трябвало да елиминира поне частично манипулациите с хартията. Остава и повече хора да отидат да гласуват. Защото всеки глас е важен. В столичния район "Люлин" например разликата между първия и втория в битката за районен кмет е 1 бюлетина.

Непоискана подкрепа

Времето между двата тура освен за анализ на резултатите, традиционно се използва и за раздаване на имагинерна подкрепа от партиите, които не са стигнали до втори тур, към тези, които остават в битката. Във вторник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който иначе управлява с "Продължаваме промяната – Демократична България", призова симпатизантите на партията си да гласуват по съвест на балотажа в София. А после все пак даде насока на съвестта – по-добре "държавна собственост", разбирай Ваня Григорова, пред Васил Терзиев.

Тази подкрепа обаче може да има неочакван ефект. При анти-ГЕРБ настроенията в София, заради които Антон Хекимян дори не стигна до балотаж, симпатиите на Борисов за Григорова може да се окажат мечешка услуга. Когато повечето избиратели очевидно не искат ГЕРБ в София, едва ли биха гласували за кандидат, който лидерът на тази партия посочи. Не е чудно, че от БСП се опитаха да откажат непоисканата подкрепа на Борисов за издигнатата от тях Григорова.