Дигитализацията на обучението може да усили неравенствата в образованието

В първата половина на юни бяха предложени промени в Закона за предучилищно и училищно образование, които допускат до една пета от училищните часове да се провеждат дистанционно. Миналата седмица стана ясно, че за много ученици редовното дигитално обучение може да се окаже ежедневие съвсем скоро. МОН се подготвя да реагира гъвкаво на епидемиологичната обстановка и се обсъждат различни сценарии за началото на новата учебна година, като ще се разчита и на онлайн базирано обучение.

Дигиталното обучение със сигурност ще има все по-голямо значение в съвременните образователни системи и е важно всички ученици в България да могат да се възползват от него.

Но, за съжаление, предлаганите промени в законодателството едва ли ще доведат до това. Внесените за обсъждане поправки в закона създават възможности за редовен достъп до дигитално обучение не за всички, а само за някои ученици. Зад борда остават точно тези деца, чиито шансове да получат добро образование така или иначе не са големи. Едва ли целта на предлаганите промени е да се затвърдят и дори усилят съществуващите неравенства в българското училище, но рискът от подобно развитие е значителен. Това от своя страна вероятно ще влоши един от най-тежките проблеми на образователната система в страната.

Не е тайна, че резултатите на много ученици в България са под техните възможности. Не е тайна също, че деца от семейства с по-нисък социално-икономически статус често попадат в недобри училища. Да си представим едно такова дете, например в шести клас. Да я наречем условно Асенка. Учителите казват за нея, че е "с потенциал", но езикът, на който са написани учебниците и се преподава учебният материал, не е никак лесен за Асенка. Никой от нейното семейство не ѝ помага с уроците. Самото семейство е бедно, често бива определяно като "уязвимо" и у дома почти не става дума за това как върви ученето на Асенка.

В училището на Асенка е пълно с деца като нея. Достъпът до дигитално учебно съдържание би дал възможност на Асенка поне да получава обяснение на учебния материал по различни начини. А самото използване на онлайн платформи може да се окаже най-добрият шанс за нея да развие умения да учи, а след това и да работи, в дигитална среда.

Да си представим сега Ния, която също като Асенка е в шести клас и чийто учители също вярват, че е с потенциал. Тя за разлика от Асенка е от семейство с добри доходи, нейните родители са ангажирани с образованието ѝ, не жалят време и средства за допълнителна подкрепа и са направили всичко възможно Ния да учи в едно от най-добрите училища в града, където почти всички деца са от семейства като нейното. Ния от няколко години има абонамент за дигитална учебна платформа и вече се чувства в свои води, когато учи в онлайн. Въобще, предполага се, че я чака светла образователна кариера: най-вероятно елитна (математическа или езикова) гимназия, а ако питате родителите ѝ - и (приличен) университет зад граница.

Предложените в закона промени предвиждат, че онлайн обучението няма да се прилага там, където има много деца от уязвими групи. Вместо това, дигитално обучение ще се случва по инициатива на самото училище, само в иновативните училища. Ако резултатите на учениците, които частично учат дигитално, се влошат – ще се върнат присъствените часове. Ще бъдат отпускани допълнителни средства за развитие и споделяне на дигитални материали и за квалификация на учителите. Какво означава това за нашите героини, Асенка и Ния?

Най-краткият отговор е, че перспективите на Асенка да реализира потенциала си ще продължат да намаляват, а тези на Ния – да се увеличават. Асенка, ако въобще развие умения да учи в дигитална среда, ще трябва да го направи извън училище, докато Ния ще има възможност да затвърди и доразвие дигиталните си умения, ще го прави всяка седмица, вероятно не само индивидуално, а и в екип. Така въведено, дигиталното обучение ще задълбочи вече съществуващото образователното неравенство между Ния и Асенка, а може и да го направи непреодолимо, ако то все още не е такова.

Проектиран отвъд Асенка и Ния, отговорът може да бъде формулиран и така: предвижданите промени носят значителен риск от задълбочаване на един от големите проблеми на образователната система – неравен достъп до (относително) добро образование.

Проблемът не е в самото дигиталното обучение, а в това че начинът, по който то ще бъде въведено, носи огромен потенциал да усили вече съществуващи неравенства между училищата. Това от своя страна ще продължи да подхранва процеса на сегрегация вътре в образователната система. Родители и ученици, които могат да си го позволят, ще имат още една основателна причина да отбягват училищата, където има "деца от уязвими групи". Отвъд всички други проблеми, свързани с такива училища, оттук нататък те ще започнат да трупат и изоставане по отношение на дигитализацията на учебния процес.

И накрая, една съпоставка с друга предложена поправка в същия закон. Става дума за задължителната предучилищна подготовка на 4-годишните. Двете предложения за изменение бяха внесени едновременно в парламента. Законодателната поправка, засягаща всички 4-годищни деца, следва да помогне да се преодолеят дълго съществуващи неравенства по отношение на готовността за започване на училище. С други думи: след като в продължение на много години в детските градини преобладаваха деца като Ния, осигуряването на (качествено) предучилищно образование за всички деца трябва да помогне да се компенсират образователните дефицити на деца като Асенка.

Едва ли с едновременното предлагане на тези две промени е търсена някаква ирония, просто така се е получило. 

*Йордан Йосифов се занимава с изследвания и анализи в сферата на образованието. Работил е в над 20 страни в Европа, Азия и Африка. В България е правил изследания и анализи, възложени от държавни и международни институции, както и от неправителствени организации.