Дойде времето за унищожаване на ракетите СС-23

Министърът на отбраната Николай Свинаров отрече публикации в печата, според които гостувалият у нас американски сенатор Ричард Лугър поставил пред него въпроса за унищожаване на притежавани от армията ни ракети СС-23.

"Не са водени такива разговори, доколкото разбрах нито на срещата му с президента, нито на вечерята, която министър Паси е дал, е воден такъв разговор. Категорично на срещата с мен този въпрос не беше поставен", казва министър Свинаров.

В предаването "В десетката" по Би Ти Ви един от въпросите към сенатор Лугар беше дали и сега, както и по време на предишната му визита, е препоръчал унищожаване на ракетите СС-23, които са на въоръжение в българската армия.

Отговорът на сенатор Лугър е : "Освен този въпрос обсъдихме и възможностите за съкращаване на военната продукция като цяло. Тези въпроси са в процес на решаване и зависят от българското правителство. Българите обаче вече са разбрали, че колективната отбрана в рамките на НАТО е по-твърда гаранция за сигурност от някакво оръжие или цяла оръжейна фабрика."

Запитан стигнахте ли до конкретни решения, Ричард Лугър казва: "Сега не беше възможно. Министърът е отскоро в кабинета си, а депутатите са във ваканция, така че не се стигна до конкретни преговори. Важното е, че хората, които управляват сега България, са мотивирани".

Макар и малко вероятно, възможно е въпросът с ракетите СС-23 наистина да не е бил поставен пред министъра на отбраната Николай Свинаров. Това обаче не прави по-адекватна позицията на министър Свинаров.

Щом членството в НАТО е приоритет за правителството, то трябва да има ясно разбиране по няколко ключови въпроса, единият от които е за премахването на ракетите СС-23. Просто защото премахването на тези ракетни комплекси е тест за сериозността на българските намерения за членство в Алианса.

Както е известно, България е последната страна от бившия Варшавски договор, която запази тези ракети. Словакия унищожи своите СС-23 след падането от власт на проруското правителство на Мечиар.

Проблемът съвсем не е в това дали някой "натиска" България да се откаже от ракетите и дали този натиск (или препоръка) ще бъде запазена в тайна. Проблемът е как България схваща своя интерес.

Поради голямата си неточност ракетите СС-23 нямат особен военен смисъл. Те придобиват такъв, ако носят оръжие за масово поразяване. България, обаче, категорично твърди, че няма оръжие за масово поразяване и че не смята да придобива. В такъв случай възниква въпросът защо са ѝ необходими ракетите и срещу кого са насочени.

В този контекст политически дестабилизиращото значение на ракетите СС-23 е огромно. Предишното правителство успя да претака този въпрос и да го отлага във времето, но както за София, така ѝ за партньорите ѝ в НАТО е ясно, че времето за СС-23 настъпва. Решенията за разширяването на НАТО предстои да бъдат взети до края на годината. Следователно всяко действие или бездействие на българското правителство подлежи на внимателна оценка и анализ.

© Copyright Mediapool