Доктрината Буш противоречи на американските ценности

Тогава откъде идват разногласията?

Доктрината Буш се прилага за пръв път и предизвиква реакция на отхвърляне. Тази доктрина се опира на два стълба: САЩ трябва да направят всичко по силите си, за да запазят военното си превъзходство, и си отстояват правото на превантивни действия.

Тази доктрина предполага наличието на два вида суверенитет: от едната страна е американският суверенитет, който стои над международното право, от другата - суверенитетът на останалите страни. Това напомня за романа на Оруел "Фермата", в който всички животни са равни, но някои са по-равни от останалите. Доктрината Буш не е толкова грубо представена, а е прикрита зад алегоричния оруеловски език. Този двусмислен език е необходим, защото Доктрината Буш влиза в противоречие с американските ценности.

Администрацията на Буш смята, че международните отношения се опират на властта, а равенството и законността са само декор. Идеята не е погрешна, но почива на един доста преувеличен аспект от действителността - военната сила, без да се отчитат останалите. Никоя империя обаче не може да се опира единствено на военната мощ.

Но американското правителство не си дава сметка за това. Израелският пример Шарон също се опира на силата и виждаме какъв е резултатът. Идеята, че силата определя правото, влиза в противоречие с идеята за отвореното общество и оттук произтича необходимостта от двусмисления оруеловски език.

Администрацията на Буш пое юздите на властта, водена от идеология, основаваща се на "пазарния фундаметализъм" и военното превъзходство. Преди 11 септември тя не можеше да влезе в действие поради отсъствието на конкретен повод и на ясно очертан враг. Тероризмът се оказа идеалният противник, защото е невидим и никога не изчезва. Обявявайки война на тероризма, президентът Буш откри повода, който му липсваше.

Политиката му обаче вече има тежки и неочаквани последици. ЕС и НАТО са разединени, а САЩ като обезумели се лашкат във всички посоки. Афганистан бе освободен, но извън Кабул ред и законност няма и се налага президентът Карзай да бъде охраняван от американски бодигардове. Израелско-палестинският конфликт пък все повече се задълбочава.

Една бърза и лека победа в Ирак може зрелищно да промени положението. Цената на петрола рязко ще падне, фондовите борси ще се съживят, потреблението ще се повиши и компаниите ще повишат инвестициите си. Възможно е израелско-палестинският конфликт да се разреши по-лесно, Америка вече няма да е зависима от саудитския петрол и би могла да започне преговори със Северна Корея. На това именно разчита Буш.

Но военната победа над Ирак е по-лекият етап. Проблемът е в това, което ще последва. При образуването на "борсов" балон допуснатата в началото грешка се задълбочава. Подобно положение може да се очаква по отношение на Ирак.

Още не е късно да се попречи на този процес да излезе от контрол. ООН може да даде на ръководителя на оръжейните инспектори Ханс Бликс още няколко месеца да завърши мисията си. Американското военно присъствие в района може да бъде намалено или пък засилено, ако Ирак не изпълнява задълженията си; при необходимост военните действия могат бъдат предприети в края на лятото. Това би било победа както за ООН, така и за САЩ, които ще са успели да убедят Съвета за сигурност да предприеме твърди действия. Това именно предлагат французите, но нещата няма да се развият така.

Президентът Буш на практика вече е обявил война.

Остава да се надяваме, че Ирак ще падне бързо и щетите няма да са големи. Отстраняването на Саддам Хюсеин е правилно решение, но това не значи, че трябва приемем методите на президента Буш. Отвореното общество може да оцелее в дългосрочен план само ако хората вярват в него.

---------

*- Авторът на статията е председател на Фондация Отворено общество.

БТА