Дори коронавирусът не успя да реанимира електронното здравеопазване

Дори коронавирусът не успя да реанимира електронното здравеопазване

В кризата около коронавируса много електронни услуги заработиха и много държавни институции улесниха живота на гражданите като им спестиха ненужна бумащина, чакане по опашки и задействаха онлайн обучение. Шансът и този път обаче подмина здравната система, където пациенти, лекари, болници и институции повече от 15 години очакват електронна рецепта и направление, електронно медицинско досие, болнични системи, регистри и услуги. Така че здравните институции най-после да започнат да си говорят лесно и удобно както помежду си, така и с хората и изпълнителите на медицинска помощ и да ни спестят разкарването, чакането по кабинети и гишета, а медицинската статистика и контролът в системата да се подобрят.

След 2 години, изгубени в търгове и обжалвания, проектът за национална здравна информационна система (НЗИС) отново е в изходна позиция. В разгара на извънредното положение правителството обяви, че вече сключените договори по проекта НЗИС са прекратени и вместо това работата ще се поеме от държавната фирма "Информационно обслужване", а частни компании ще помогнат с доброволен труд. Почти два месеца по-късно МЗ още нищо не е възложило на "Информационно обслужване", а предложилите доброволци частни фирми продължават да чакат инструкции от държавата, установи проверка на Меdiapool.

Още 2 изгубени години

Злополучният проект за електронно здравеопазване НЗИС е на обща стойност 12 млн. лева и се изпълнява с пари по оперативната програма "Добро управление", като през изминалите две години бяха обявени обществени поръчки само за част от предвидените дейности по него на стойност около 6 млн. лева. Те включваха ядро на системата, електронната рецепта и направление, надграждане на електронното пациентско досие, информационен портал, електронни регистри и услуги и др.

Въпреки че по-голямата част от дейностите бяха възложени след множество обжалвания и съдебни спорове, в крайна сметка тези договори са били прекратени по взаимно съгласие на МЗ и фирмите. Обществените поръчки по проекта бяха възложени основно на консорциуми с участието на фирмите "Стемо", "Гама консулт", "Контракс" и "ЦАПК-Прогрес".

Проектът е апетитен и много оспорван не само заради голямата му стойност, но и заради това, че печелившите си гарантират последващи постоянни приходи от поддръжка на внедрените решения.

Старите договори са прекратени заради неприемлив продукт

От Министерството на здравеопазването обясниха пред Mediapool, че договорите са прекратени заради неприемливо предложение за софтуер със "затворен код" от фирмите изпълнители. Постигнато е обаче взаимно съгласие и по прекратените договори не се дължат неустойки.

"Всички сключени договори за разработка на информационни системи/услуги/модули/регистри по проект НЗИС са прекратени по взаимно съгласие, постигнато между Министерството на здравеопазването и изпълнителите през месец февруари 2020 г. Прекратяването на договорите е свързано с предложените технически решения, описани в системния проект. Предложението е за софтуер със "затворен код". Подобна реализация е неприемлива за Министерството на здравеопазването", заявиха от ведомството.

От МЗ обясниха, че изпълнението на софтуерно решение "със затворен код" е в противоречие с чл. 58а, т. 1, от Закона за електронното управление, който гласи, че при изготвяне на технически спецификации за провеждане на обществени поръчки за разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги административните органи задължително включват в спецификациите изискване за отворен код. Това противоречи и с чл. 44, ал.1 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, съгласно които информационните системи се разработват с отворен код от началото на всеки проект за изграждане или надграждане.

"Всяка разработена информационна система, приведена в експлоатационен режим, има свой жизнен цикъл, в рамките на който се налага да бъдат добавяни нови функционалности, промяна на бизнес процеси, наложени от промени в нормативната уредба и други обстоятелства. При системи "със затворен код" това не винаги е възможно или налага значителна преработка на изходния код", обясняват от МЗ.

Тъй като националната здравно-информационна система следва да бъде основа за развитието  на  електронното  здравеопазване, освен всички други цели които си поставя, тя трябва да преодолее и наличната фрагментация между сега съществуващите информационни системи в здравния сектор. Подобна интеграция не винаги е възможна при решения "със затворен код" или изисква значителна преработка на кода, заради което предложените решения са били неприемливи, коментираха от МЗ.

Финансирането по оперативната програма остава

Въпреки фиаското с обществените поръчки и последващото неразбирателство с фирмите МЗ казва, че проектът продължава да се изпълнява по оперативна програма "Добро управление" и не очаква финансирането му да пострада. "Проектът продължава да се изпълнява по оперативната програма и не се предвиждат промени в бюджета му", казаха от МЗ.

Оттам обясниха, че държавната фирма "Информационно обслужване" АД е определена за системен администратор на МЗ съгласно Закона за електронното управление и решение на МС от края на 2019 г. Затова на "Информационно обслужване" ще бъде възложено да разработи всички модули, включени в проекта за НЗИС.

МЗ още няма договор с "Информационно обслужване"

Министерството обаче все още не е възложило тази задача на държавната фирма. "Не е подписван договор с "Информационно обслужване". Към настоящия момент е подготвено интегрирано техническо задание, което обединява всички изготвени досега технически задания по отделните модули. Техническото задание е представено на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) за валидиране на съответствието му с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги", обясниха от МЗ.

Нищо не е възложено още, но трябва да е готово до края на годината

И въпреки, че работа по отделните модули не е започнала, МЗ продължава да държи, че "всички дейности трябва да бъдат реализирани до края на проекта, чийто срок за реализация е 28.12.2020 г.".

Не е ясно как това ще се случи при положение, че първоначално беше предвидено този обем работа да бъде разпределен между няколко фирми, а сега всичко трябва да бъде поето от "Информационно обслужване".

"Информационно обслужване" от своя страна има право да наеме подизпълнители, като в този случай се явява публичен възложител и следва да прилага Закона за обществените поръчки, което допълнително би забавило изпълнението.

Крайният срок на проект вече беше променян на няколко пъти и за последно беше удължен от края на 2019 за края на 2020 година https://www.mediapool.bg/elektronnoto-zdraveopazvane-se-otlaga-s-oshte-edna-godina-do-kraya-na-2020-news298720.html . Не е ясно какво ще се случи с финансирането на проекта, ако крайният срок отново не бъде спазен, което е напълно реалистичен сценарий в настоящата ситуация.

Фирмите с доброволците продължават да чакат задача от държавата

Междувременно фирмите, които предложиха доброволен труд насред извънредното положение, продължават да са в готовност и чакат държавата да им даде указания. На 30 март  Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ) предложи на правителството 15 000 човекочаса труд за доизграждането на здравната информационна системата безплатно и то прие. Новината беше съобщена лично от премиера Бойко Борисов след среща с представители на асоциацията.

"В асоциацията вече имаме подготвен екип. Това, което на практика чакаме е междуинституционално договаряне, така че нещата да се отпушат. Очакваме всеки момент да се развърже процесът", коментира пред Mediapool Пламен Цеков от АИБЕСТ.

Той предполага, че заради отпускането на мерките след извънредното положение има по-важни оперативни теми на дневен ред в момента. "Но ние сме в готовност и не сме се отказали от идеята", заяви той.

"Междувременно това, което успяхме да направим, са по-странични инициативи, но пак свързани с широката сфера на здравеопазването - с мобилното приложение за коронавируса и чатбот за Covid-19", обясни той

Голяма част от компаниите в асоциацията са експортно ориентирани и не са зависими от обществени поръчки и вътрешното потребление. 90% от приходите на компаниите са от износ, обяснява Цеков.

Тъй като в кризата има временен спад във външните поръчки и същевременно компаниите се опитват да запазят кадрите си, в които са инвестирали, те са предложили на правителството помощта си под формата на доброволен труд докато временно разполагат със свободен човешки ресурс.

Въпреки че вече се наблюдава раздвижване на бизнес ситуацията в IT индустрията обемът на поръчките не е като преди и компаниите от асоциацията остават с доброто желание да помогнат, коментира той.

В действителност кризата около Covid-19 успя да мобилизира редица фирми, които предоставиха безплатно свои електронни услуги, дигитални платформи и други решения в полза на пациенти и лекари и беше отбелязан сериозен ръст в онлайн консултациите със специалисти. Това обаче няма как да замести необходимостта от масови и достъпни за всички електронни решения в здравеопазването, особено по отношение на предоставяните от НЗОК и МЗ услуги.

Споделяне

Още по темата

Още от България