ЕК предлага гъвкавост в приноса на държавите в управлението на миграцията

Предвижда се държавите доброволно да решават в коя от дейностите от областта на миграцията ще участват

Европейската комисарка по вътрешните дела Илва Йохансон

Европейската комисия предложи днес приносът на държавите от ЕС в общите усилия за управление на миграцията да се оценява занапред много по-гъвкаво.

Комисията предлага държавите да участват в тези дейности задължително, но да бъдат взимани предвид не само разпределението на мигранти и бежанци, а и охраната на границите и връщането на хората без право на престой.

Предвижда се държавите от ЕС доброволно да решават в коя от всички дейности от областта на миграцията ще участват. Посочва се възможност страните да допринасят основно със средства за връщането на чужденци без разрешение за пребиваване. В случаи на криза приносът ще се наложи да се повиши, уточнява комисията.

Тя предлага по външните граници да бъдат въведени задължителни проверки за сигурност и на здравословното състояние на пътниците, както и да бъдат взимани отпечатъци от чужденците.

Предвижда се на границите бързо да се преценява дали чужденецът има основания да бъде пропуснат, или върнат. Предлагат се мерки, с които мигрантите да бъдат "сдържани" да се движат между държавите в ЕС.

Комисията отчита нуждата по-добре да бъде проследявано изпълнението на заповедите за връщане на чужденци без право на престой, както и движението на онези от тях, приели да напуснат ЕС доброволно.

Предложенията за промени ще бъдат оценени от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Комисията изразява очакване промените да бъдат приети до края на годината.

Две трети от мигрантите, пристигащи в ЕС, нямат право на престой

Двама от всеки трима мигранти, дошли в ЕС, нямат право да останат, съобщи еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.

Тя уточни, че миналата година 2,4 милиона мигранти са получили право на пребиваване в ЕС, а около един милион чужденци са напуснали Общността. През 2019 г. са били установени 140 000 незаконно пристигнали мигранти. За сравнение през 2015 г. броят на незаконно навлезлите в ЕС е бил 1,8 милиона, основно бежанци.

Йохансон добави, че макар много от мигрантите да нямат право да останат в ЕС, те се задържат с години и комисията предлага начини това да се промени. Според ЕК е необходимо преценките по молбите на кандидатите за убежище да бъдат завършвани за срок до 12 седмици.

ЕК възнамерява да докладва как всяка чужда страна изпълнява задължението си да приема обратно свои граждани, проникнали или останали в ЕС незаконно. Говорител на комисията съобщи, че по-късно днес предстои разговор на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен с президента на Турция Реджеп Ердоган, в който ще бъдат обсъдени всички въпроси от взаимен интерес.

Не предвиждаме при никакви обстоятелства въвеждането на задължителни квоти за разселване на мигранти, поясни Йохансон. Тя отбеляза, че днес най-голям миграционен натиск и нужда от помощ изпитват Кипър и Малта. По нейните думи там има много хора, за които е издадено решение за връщане.

Според зам.-председателя на ЕК Маргаритис Схинас промените в миграционната политика отчитат вижданията на всяка от държавите в ЕС. Споразумението от Дъблин за миграцията е непригодно за днешните обстоятелства, добави той.

Фон дер Лайен посочи, че досегашната европейска система за управление на миграцията не работи и е необходимо ново начало. Трябва да престанем с решенията според случая, ЕК предлага добра основа за различен подход, допълни тя.

Париж: Миграционният въпрос трябва да се урежда само на европейско ниво

Франция иска по-голяма европейска солидарност при обработката на молбите за предоставяне на убежище, както и при съпровождането до границата на мигрантите, на които е отказано убежище. Това заяви френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманен.

"Миграционният въпрос трябва да се урежда единствено на европейско ниво", подчерта той пред радио "Франс ентер". "Искаме да има солидарност на европейско ниво. Няма причина само Италия, Франция и Германия, общо взето, заедно с Гърция да споделят тази солидарност", заяви министърът. Той добави, че ангажиментите за преместване на мигрантите от една в друга страна членка трябва да бъдат споделени от всички в ЕС.

Предложеният от ЕК нов Пакт за миграцията и за предоставянето на убежище предвижда между другото и замяна на Дъблинския регламент, който сега урежда миграционния механизъм на европейско ниво. Според Дарманен Дъблинският регламент трябва да бъде отменен, защото не функционира добре.

"80 000 молби за предоставяне на убежище бяха подадени във Франция през 2015 г. А миналата година бяха подадени 135 000 молби. Ако нямаме единен европейски отговор и всяка страна прави каквото си иска на своя територия, трудно ще обработим тези молби за убежище", заяви Дарманен и поясни, че Франция често пъти е страната, в която даден кандидат за убежище подава за втори път молба, след като е подал преди това в първата страна, през която е влязъл на европейска територия. "Това обяснява и увеличението във Франция на молбите през последните години", каза той.

Според министъра мигрантите, които желаят да получат убежище във Франция, трябва да имат възможност да подават молбите си директно в някоя от средиземноморските държави, но да си остават, докато тя се разглежда, в центровете за прием в Испания или Италия.

Ще се обедини ли ЕС около новия Пакт?

Новият Пакт бе представен две седмици сред пожара в претъпкания с бежанци лагер Мория на гръцкия остров Лесбос, превърнал се в символ на провала на европейската миграционна политика. Въпросът поражда напрежения сред страните членки, отбелязва Франс прес.

Така нареченият нов Пакт за миграцията и предоставянето на убежище бе представен от европейската комисарка по вътрешните дела Илва Йохансон. Тя защитава идеята за "механизъм за задължителна солидарност" по миграционните въпроси между страните членки и иска да ускори процеса на връщане в страните на произход на мигрантите, които не са получили право на убежище.

В речта си за състоянието на съюза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен миналата седмица заяви намерение да бъде заменен Дъблинския регламент, който е стълб на настоящата миграционна политика на ЕС. Фон дер Лайен иска да го замени с нова европейска система за управление на миграцията.

Дъблинският регламент поверява на първата страна членка на ЕС, в която е влязъл мигрантът, отговорността за обработката на неговата молба за предоставяне на убежище. Според страните на първа линия, като Италия и Гърция, този регламент е несправедлив.

Йохансон смята, че всички страни членки трябва да се притекат на помощ, "когато една страна членка е под натиск, когато много хора имат нужда от защита". Тя каза, че помощта няма да се състои само в пренастаняване на мигрантите от една страна членка в друга, а и в подпомагане на връщането, на онези, на които не се полага убежище, към страните им на произход.

Френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон смята, че всеки трябва да действа конкретно в подкрепа на страните на първа линия или чрез финансиране на Фронтекс (европейската агенция за охрана на външните граници).

Вишеградската четворка, плюс Словения, Литва и Естония са против задължителното пренастаняване на мигрантите от една в друга страна членка, защото според тях това стимулира незаконната миграция. Те заявяват подкрепа за оказване на по-голяма финансова и оперативна помощ на страните, в които първо пристигат мигрантите.

Миграционната криза отпреди пет години застави ЕС да сключи с Турция едно породило полемика споразумение с цел да се намали броят на мигрантите, пристигащи по море в Гърция. Също толкова критикувана бе и подкрепата, която бе оказана на либийската брегова охрана, за да спира мигрантите, потеглящи от либийския бряг към Италия.

Йохансон смята, че сегашното предложение би могло да се приеме от всички страни членки и от Европейския парламент.

Но днес канцлерът на Австрия Себастиан Курц даде индикации, че постигането на консенсус ще е трудно. Той заяви, че разпределянето на кандидатите за убежище в Европа няма да потръгне и припомни, че такъв опит вече е правен и се провалил и че много страни са против идеята.

"Нещата няма да проработят по този начин, а чрез по-добра защита на външните граници, чрез борба срещу трафикантите и изпращане на помощ на място", заяви Курц.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?