Енергийната стратегия – много общи приказки и пропуски

Енергийната тема, станала водеща в последните дни в страната, продължи да е централна и в понеделник, когато неправителствени организации, депутати, икономисти и политици се заеха да обсъждат различни нейни аспекти. Депутати от десни партии организираха кръгла маса за енергийната стратегия, НПО изразиха отделно мнението си по нея, политици поискаха от правителството разяснения какво всъщност бе договорено в събота и неделя с "Газпром".

Изграждане на фотоволтаични стени на магистралите за зареждане на електромобили и клетки за производство на енергия в мазето на всяко домакинство да залегнат в Енергийната стратегия на страната до 2020 г., предложиха участници в дискусия за документа, която се състоя в парламента в понеделник по инициатива на Синята коалиция.

Въпреки изказаните разнопосочни мнения и идеи, депутати и експерти се обединиха около мнението, че стратегията залага на много общи приказки и въпреки големия брой посочени приоритети – 27, в нея има съществени пропуски, а акцентът ѝ не е поставен върху основния краен потребител - средния гражданин.

Участниците в дискусията критикуваха поставянето като приоритет на ядрените технологии и нисковъглеродните източници на енергия като природния газ и пренебрегването на съвременни технологии. Няма нито ред за добива на енергия чрез вода, което е парадоксално, дадоха пример от "Екогласност".

Къде е либерализираният и конкурентен енергиен пазар?

Програмният директор в Центъра за либерални стратегии Георги защити тезата, че стратегията трябва да се ръководи единствено от гледната точка на потребителя, а не на централата, на доставчика и т.н.

За да бъдат защитени интересите на потребителя в най-висока степен, на първо място стратегията трябва да осигури либерализиран и конкурентен пазар, а не разсъждения, каза той. Икономистът критикува и 10-годишния период на стратегията като прекалено кратък. Не се взима предвид развитието на енергийните технологии след 30, 40 или 50 години, отбеляза Ганев. Възможно е за това време светът да премине към микроенергия или към "света на Едисон" - всяко домакинство ще има собствена клетка за производство на енергия в мазето и централи в сегашния си вид няма да съществуват", каза той.

Защо са ограниченията за изграждане на ВЕИ върху земеделска земя?

Никола Газдов от Българска фотоволтаична асоциация смята, че стратегията е "преразказ с елементи на разсъждение" на основните позиции в българската енергетика от последните години. По думите му документът е пълен с клишета, няма ясно формулирани цели и мерки за постигането им. Той не се съгласи с позицията, залегнала в стратегията, че възобновяемите енергийни източници като фотоволтаици, вятърни централи и т.н. са скъпи, а газът и ядреното гориво са по-евтини и затова трябва да се заложи на изграждането на ядрени централи и диверсификация на газовите доставки.

По думите му първоначалната инвестиция на държавата за изграждането на ВЕИ е нулева, а впоследствие цената им се разпределя поравно между потребителите. Той критикува и ограниченията за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и ги нарече дискриминационни. Ще се наложат ли същите ограничения за инвеститорите, които ще проучват находища на шистов газ, попита той.

Димитър Иванов, бивш депутат и зам.-председател на Комисията по енергетика в 38-то НС, подкрепи мнението на Георги Ганев, че без либерализиран пазар няма смисъл да се пише стратегия.

За по-висока енергийна ефективност на сградите

Приоритетите в новата енергийна стратегия на правителството могат да бъдат пет, а не 27, предложиха по-рано през деня от сдружението от екоорганизации "Коалиция за климата" - България и от националната коалиция "АЕЦ БелеНЕ", които коментираха енергийната стратегия на отделна пресконференция.

Според становището на двете коалиции е нужна ясна визия за дългосрочно устойчиво развитие на страната в следващите няколко десетилетия. Това през последните две десетилетия не беше направено от нито едно правителство, каза Петко Ковачев от "Коалиция за климата". Според двете организации с необходимите средства за изграждане на втора АЕЦ България би могла да постигне такива равнища на енергийна ефективност и да инсталира съоръжения за използване на ВЕИ, така че да няма нужда от строителството на нови големи енергийни мощности.

В краткосрочен план трябва да се повиши енергийната ефективност в сградите, транспорта и индустрията, посочи Борислав Сандов от "Фондация за околната среда". Оптимално

трябва да се използват възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Смятаме, че трябва да се насърчи използването на ВЕИ от малки независими производители и общини, добави той.

Газификацията трябва да се прави, където това е ефективно - в големите градове и индустриални предприятия. В останалата част от страната подкрепата на държавата трябва да се насочи към ефективно оползотворяване на възобновяемите източници - биомаса, слънчева енергия, вятър.

Стратегията трябва да предвижда и приоритетно финансиране на научно-приложни и инвестиционни проекти за разработването на проекти за изграждане на възобновимите източници на енергия, посочи Сандов.

ДСБ с опасения, че Борисов реализира енергийната програма на Първанов

Същевременно от ДСБ поискаха среща с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, да се "изчистят всички съмнения" около договорките между България и Русия за енергийните проекти, съобщи в зам.-председателят на партията Иван Иванов.

Дясната формация изрази опасения, че премиерът Бойко Борисов може да стигне до ситуация, в която да започне да реализира енергийната програма на президента Георги Първанов.

ДСБ разкритикуваха липсата на достатъчно прозрачност при преговорите, "проведени при засилващ се руски натиск". "Не може да се говори за търговска тайна, когато (в преговорите - бел. ред.) участва министър-председателят", коментираха още от ДСБ.

От партията изразиха съмнение за отстъпление на българското правителство от неговите позиции по основните енергийни проекти.

"При положение, че руският министър на енергетиката Сергей Шматко беше видимо доволен и неговата страна не е отстъпила от преговорните си позиции, тогава от какво е отстъпила България и каква е цената? Разменна монета може да се окаже АЕЦ "Белене", коментира още Иван Иванов.