ЕС не може да се разбере за бежанските квоти

България приема "безусловно" схемата на ЕК, но само като временна мярка

Бежанци на гръцкия остров Лесбос.

Докато редица европейски държави възстановяват граничния контрол, за да ограничат прииждащите бежанци, вътрешните министри на ЕС се събраха на кризисно заседание в понеделник, което не успя до постигне съгласие за квотното разпределение на мигрантите в страните членки. Министрите обаче се разбраха за използване на военна сила срещу каналджиите на хора в Средиземно море.

След като в неделя вечерта Германия въведе граничен контрол по границата си с Австрия, няколко страни верижно предприеха подобни мерки. Австрия ангажира военни за охрана на границата си, а в понеделник следобед унгарската полиция затвори най-използвания от мигранти неофициален пропускателен пункт на границата със Сърбия.

Десетки полицаи, подкрепяни от войници и конна полиция, преградиха железопътната линия край градчето Рьоске, използвана всеки ден от хиляди мигранти за навлизане на територията на ЕС. Други полицаи разпъваха бодлива тел напречно на линията. Над мястото обикаля хеликоптер, съобщава Ройтерс.

Министрите на вътрешните работи на ЕС са се обединили около необходимостта да бъдат разселени 120 000 мигранти, но няма съгласие за задължителност на квотите и какви ще бъдат за различните страни. Това ще бъде обсъждано през следващите седмици, според проекта за споразумението, цитиран от Ройтерс.

Вътрешните министри одобриха обаче първоначалната пилотна схема за разселване на 40 000 души от Италия и Гърция. Разпределението им ще бъде на доброволен принцип, след като първоначалното предложение за квоти срещна съпротива.


Министрите са стигнали и до съгласие Европейската служба за защита на границите Фронтекс да разположи екипи по най-проблемните участъци от външната граници на блока, съобщи ДПА. Агенцията се позовава на проекта за заключителен документ на срещата.
Освен това европейските страни се договориха да използват военна сила срещу трафикантите на хора в рамките на военноморската си операция в Средиземно море, като европейските бойни кораби вече ще могат да спират, претърсват, конфискуват и отклоняват плавателни съдове, за които се подозира, че се ползват от каналджии.


Разделението остава дълбоко


Предложението на Европейската комисия е общо 160 000 бежанци да бъдат разселени в страните членки. Основният спор между министрите остава коя държава - колко души да приеме от хилядите вече навлезли през границите на ЕС.

Преди срещата вътрешният министър на Обединеното кралство Тереза Мей каза, че Великобритания няма да вземе участие в схемата за разпределение. "Ще приемем 20 000 бежанци от Сирия, които ние сами ще изберем в бежанските лагери в региона. Така ще сме сигурни, че помагаме на най-нуждаещите се“, каза тя.


Полша, Словакия, Чехия и Румъния също се обявиха срещу предложението на ЕК за задължителното разпределяне на 160 хиляди имигранти.

Латвийският министър на вътрешните работи Рихардс Козловскис реши да не присъства на извънредното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Като причина посочи липсата на компромис по въпроса за приемането на бежанци. Вместо това той ще участва във вътрешни консултации между латвийския президент Раймондс Вейонис и партиите от управляващата коалиция.


Две от трите формации са против предложението на ЕК Латвия да приеме 776 бежанци вместо планираните първоначално 250 души. Премиерът Лаймдота Страуюма заяви, че с такава позиция страната се е оказала в изолация, но изрази надежда, че партиите от управляващата коалиция рано или късно ще се споразумеят.


България приема квотите, но като временна мярка


Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова каза в Брюксел, че България ще подкрепи предложението за разпределяне на мигрантите в ЕС, но като временна, а не като постоянна мярка.


Според предложението на ЕК България трябва да приеме общо 2100 души.

Бъчварова каза, че България не поставя условия, за да подкрепи предложението на ЕК за разселването на 120 хиляди мигранти. Механизмът, който е представен за изчисляването на квотите, отразява особеностите на отделните държави и е съобразен с тях, посочи Бъчварова.

"Сега говорим за 120 хиляди души, само преди няколко месеца говорихме за 40 хиляди. Ако не повишим сигурността по външните граници на ЕС, само след няколко месеца може да говорим за много повече", коментира вицепремиерът.

Само преди няколко дни от правителството съобщиха, че България има резерви и по начина, по който се определят квотите. Тази позиция обаче явно е претърпяла развитие.

"Съзнаваме, че на този етап едва ли има перфектно решение, което да отговаря на изискванията на всички държави. Ако се приеме решението за разселване, тогава ще го подкрепим, то е справедливо. Подходът, който се предлага, включва възможността всяка държава, ако попадне в тежка ситуация, да се възползва от това право. Същевременно смятаме, че това не може да бъде постоянен механизъм, коментира Бъчварова.

Европа ще използва военна сила срещу трафикантите в Средиземно море

Европейските страни стигнаха до съгласие в понеделник по въпроса за разширяването на военноморската си операция в Средиземно море.


Новата мярка разрешава на европейските бойни кораби да спират, претърсват, конфискуват и отклоняват плавателни съдове, за които се подозира, че се ползват от каналджии. Те ще могат също да извършват арести, при условие да не навлизат в либийските териториални води.
Очаква се в сряда страните от ЕС да съобщят приноса си за разширената мисия, като целта е новата фаза да влезе в сила в края на септември или началото на октомври, каза източник от ЕС, цитиран от ДПА.


Досега операция "Навфор Мед", която започна в края на юни с четири кораба и 1000 души, се ограничаваше до наблюдение от международни води на престъпните мрежи, които всеки ден изпращат от либийските брегове натоварени с мигранти несигурни плавателни съдове към Италия. Освен това кораби на "Навфор Мед" участваха в спасителни операции, при които бяха избавени от смърт 1500 души.


Очаква се вътрешните министри от ЕС да одобрят и предишния план на ЕК, за разселване на 40 000 мигранти от Италия и Гърция, отчасти защото изпълнението му е на доброволна основа. През юни лидерите на 28-те отхвърлиха предложените на Юнкер задължителни квоти за разпределяне на тези хора.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа