ЕС решава за компромисите пред Турция срещу помощта й за бежанците

Европейските лидери обсъждат в Брюксел мерки за облекчаване на бежанската криза, в които ключова роля има Турция, където в момента се намират около 2 милиона мигранти, предимно от съседна Сирия. Преди започващата в четвъртък вечерта среща на лидерите, германският канцлер заяви пред парламента на страната, че са необходими единни усилия на ЕС за справяне с кризата и че Турция има "ключова роля".

Съвместният план за действие включва:

- По-голямо финансова и организационна помощ на Турция за справяне с мигрантите;

- Турция да разреши ЕС да помага за охраната на морските ѝ граници;

- Борба с контрабандата на хора;

- Засилване на операциите по връщане на мигранти.

Това, което иска Турция в замяна на помощта си, е безвизов режим за нейните граждани в страните от ЕС; създаване на зона за сигурност за бежанци в северната част на Сирия; напредък в преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който по-рано беше на разговори в Турция, отхвърли предложението за създаване на зона за сигурност и предложи разговорите "да се фокусират върху по-реалистични цели", предаде Ройтерс. Той отбеляза, че започналите преди две седмици руски военни действия в Сирия усложняват ситуацията, като се има предвид, че Москва, както и сирийският ѝ съюзник Башар Асад, са против зона за сигурност.

ЕС предлага на Турция допълнителна финансова помощ за подслона на сирийските бежанци на нейна територия. Брюксел обмисля да облекчи визовите условия за турските граждани – на първо време за бизнесмени и вероятно за студенти, макар че обвързва това с напредъка на Турция по изпълнението на условията за присъединяване към ЕС.

Дипломати твърдят, че темата с визите е важна за Анкара, тъй като ще донесе международен престиж на президента Реджеп Ердоган.

Проектът с решенията на форума, цитиран от Ройтерс, гласи: Успешното приложение ще допринесе за ускоряване на изпълнението на пътната карта за либерализация на визовия режим. ЕС и страните членки са готови да засилят сътрудничеството с Турция при сегашната рамка на взаимоотношения и съществено да увеличат своя политически и финансов ангажимент.

Повечето европейски лидери са убедени, че удържането на бежанския натиск няма да успее без по-близко сътрудничество с Турция, но в същото време смятат, че тя иска много в замяна на помощта си. Най-сериозна е съпротивата срещу евентуалното ѝ приемане в ЕС.

Европейски дипломати смятат, че Ердоган може да използва бежанската криза, за да настоява и за решаване на въпроса с разделението на Кипър.

България с план пред Брюксел за справяне с бежанската криза

В тази сложна ситуация премиерът Бойко Борисов заяви преди срещата на европейските лидери, че България предлага на Брюксел конкретен план за справяне с бежанската криза. Сред българските предложения са създаване на зона за сигурност в Сирия, както и адекватно финансиране на Турция заради възпиращата ѝ роля за бежанците - въпроси, които преди ден Борисов обсъди с турския си колега Давутоглу в Истанбул.

Той коментира, че квотното разпределение на бежанци в страните от ЕС е само "палиативно действие, което не носи никакъв глобален резултат, а дава повод на националистите да се изказват", и потвърди намерението си твърдо да защитава интересите на Анкара пред европейските лидери.

Според него изходът от кризата е "ЕС да плаща на Турция, за да задържа тя тези хора най-близо до своите родни места, защото ние така или иначе плащаме за тези, които са влезли в България".

Борисов съобщи, че правителството е изпратило писмо до ръководителите на европейските институции и всички държавни и правителствени ръководители от ЕС как може в дългосрочен план да се разреши тази криза. България предлага Турция да бъде включена в списъка на "сигурните" страни, да се обсъди либерализация на визовия режим и да се създаде зона за сигурност в Сирия, за каквато настоява Анкара, уточни премиерът.

Решение за буферната зона: да се работи по модела на КФОР

Борисов припомни, че "някои от страните имат основателни опасения за тази зона за сигурност, дали няма по-глобални фактори да се намесят в региона".

"Лесно ще се аргументирам, защото имаме от времето на войната в бивша Югославия, в Косово, как действаха силите на КФОР. Има инструменти, с които такава зона за сигурност може да се гарантира, така че с водещата роля на ЕС да не се допуснат такива глобални проблеми, от които се страхуват", обясни буквално Борисов.

"Надявам се и след посещението на канцлера Ангела Меркел в Турция (планирано за неделя) опасенията, които имат някои държави, да отпаднат", каза още Борисов.

Въпросът за създаването на исканата от Турция буферна зона стана изключително сложен предвид руската въздушна кампания в Сирия и според Брюксел към момента е "нереалистичен". По-рано тази седмица върховният външнополитически представител на ЕС Федерика Могерини каза, че Европа има много негативен опит в Босна, където сигурната зона не е била подходящо наложена и се е стигнало до геноцида в Сребреница. Тогава там трябваше да има убежище под закрилата на ООН, но настъпващите босненски сръбски части без съпротива от предимно холандските сини каски превзеха района и избиха над 8000 мюсюлмани. Освен това Западът е много внимателен по тази тема, тъй като подозира, че Турция иска да удари области, контролирани от сирийските кюрди, които Анкара смята като заплаха.

На европейско ниво има и сериозни резерви към включването на Турция в общия списък на сигурни по произход трети държави, тъй като това на практика ще означава европейско признание, че е цивилизована държава, спазваща човешките права, чиито граждани нямат основания да търсят политическо убежище в ЕС. Германия и други страни имат сериозни резерви около спазването на човешките права в Турция, но Берлин даде сигнали, че е готов да снеме съпротивата си.

Турция е единствената страна кандидат за членство в ЕС, която не е в списъка.

Бойко Борисов каза още, че България държи ролята на Фронтекс и ако е необходимо, България да участва в опазването на границите на ЕС.

"Ние в момента даваме достатъчно пари, всички европейски ръководители отчитат ролята на България. Плащаме не само за бежанците у нас, а харчим огромни пари за охраната на нашите граници - за заграждения, командировъчни, заплати на огромния брой жандармеристи, полицаи, граничари, военни по нашата граница", допълни министър-председателят.

Пристигайки в Брюксел, Ангела Меркел заяви, че всички страни членки трябва да са готови да изпратят служители за охрана на външните граници на ЕС.

Символично участие във фондовете за бежанците

България може да участва символично с пари от бюджета в двата доверителни фонда в помощ на сирийските бежанци и държавите от Африка, съобщи още Бойко Борисов в четвъртък.

"Това са решения, които все пак аз не мога да ги взема еднолично. Ще ги вземе кабинетът, ако трябва да се дават пари, ще влезнем в парламента, ще ги коментираме. Ние многократно, ние и сега подпомагаме страни в третия свят, макар и с малки суми, така че символично сме готови да участваме, за да сме в общата европейска позиция за решаване на проблема, но се отчита, че най-бедната страна в ЕС и в момента харчи огромни суми от нашия бюджет. Така че никой не ми е поставял въпроса, ще дадеш ли 100 хиляди или 100 милиона на тази тема", посочи премиерът.

Преди срещата председателите на Европейската комисия и на Европейския парламент Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц призоваха държавите от ЕС да изпълнят обещанията си за осигуряването на 2.5 милиарда евро по въпросите с миграцията и разселването на бежанците от Италия и Гърция.