ЕЦБ: България да внимава за кредитен балон

България трябва да поддържа стабилни институции, за да не допусне очакваният приток на капитали от чужбина заради присъединяването към чакалнята за еврото (ERM II) да донесе вреди на страната вместо ползи.

Това е основният извод в публикация на Европейската централна банка (ЕЦБ) от вторник, посветена на участието на България и Хърватия във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II). Престоят в него е задължителен за държавите, които искат да приемат еврото, като целта е да се докаже, че валутният курс е устойчив и в продължение на поне две години не се отклонява повече от +/-15% от договореното при влизането ниво.

Българският лев и хърватската куна се присъединиха към механизма на 10 юли 2020 г., като София пое едностранен ангажимент за нулево отклонение от курса заради валутния си борд. В публикацията си ЕЦБ подчертава, че курсът 1.95583 лева за едно евро, с който България влезе в ERM II, не е надценен.

Не допускайте кредитен балон

Според публикацията на ЕЦБ в държавите от Централна и Източна Европа, чиито валути влязоха в ERM II през 2004 г. и 2005 г. (Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия), ефектът е бил положителен и е ускорил сближаването с еврозоната. В същото време, ако държавите предприемат неправилни политики, може да се стигне до натрупване на икономически дисбаланси, смятат авторите от ЕЦБ.

По-конкретно, експертите имат предвид факта, че обичайно влизането в ERM II, и особено в еврозоната, е последвано от по-сериозен приток на чужди капитали към съответната държава. В този случай, ако отговорните институции, особено централната банка и Министерството на финансите, не наложат стабилни политики със съответните макроикономически, макропруденциални, надзорни и структурни мерки, е възможно да се стигне до кредитни и други видове финансови балони, които да създадат проблеми вместо да са от полза.

Експертите от Франкфурт предупреждават, че притокът на капитали отвън може да създаде проблеми, ако е съпътстван от слаба институционална и бизнес среда, лошо разпределение на капитала, отлагане на необходимите реформи и влошаване на способността на държавата да се адаптира. Това може да доведе до натрупване на дисбаланси, които в крайна сметка да отблъснат чуждите финансови потоци.

Опитът от ERM II на държавите от ЦИЕ показва, че финансовите потоци отвън достигат пика си около третата година след присъединяването на съответната валута и възлизат на около 30% от БВП. Повечето от паричните суми се насочват към банково кредитиране на фирмите и гражданите при ниски лихви, а не към преки инвестиции. Така се създава риск от кредитни балони, които могат да бъдат предотвратени единствено от силни институции.

Според ЕЦБ опасността стои, независимо че периодът на силен растеж от 2004-2005 г. до 2007 г. не може да се сравнява с кризата в момента.

ERM II е пазарен и управленски тест

Поради това, според авторите, в случая на България и Хърватия ERM II е важен не само като валутен механизъм, но преди всичко като тестов период за икономиките преди приемането на еврото. Става въпрос както за пазарен тест, така и за тест за политиките на двете държави, от които се очаква да подсилят макроикономическите, макропруденциалните, надзорните и структурните си мерки.

Франкфурт призовава властите в София и Загреб да не се поддават на определени бизнес интереси, насочени срещу реформите, да трупат фискални буфери и да провеждат необходимата антициклична политика.

В публикацията се посочва, че на България и Хърватия са поставени условия за реформи както преди, така и след включването на валутите им в ERM II. Припомня се, че през 2019 г. ЕЦБ проведе преглед на активите и стрес тестове на шест български банки, от които две се оказаха с капиталов недостиг, който впоследствие бе попълнен – ПИБ и Инвестбанк. В Хърватия бяха проверени пет банки, като нито една нямаше недостиг.

Левът не е надценен

Според анализа България и Хърватия значително са подобрили балансите си след глобалната финансова криза, като двуцифрените дефицити по текущата сметка са се превърнали в излишъци. Нетната международна инвестиционна позиция на двете държави също се е подобрила значително – от минус 100% от БВП до минус 50% за Хърватия и минус 30% за България. Това прави България "една от най-малко уязвимите държави в Централна и Източна Европа".

Според оценката на ЕЦБ въз основа на външните баланси на двете държави валутите им – левът и куната, не са надценени.

Посочва се, че през 2019 г. България е с ценово равнище, възлизащо на 52% от това на еврозоната, а БВП на глава от населението – 49%. Хърватия е по-напред в това отношение с 65% ценово равнище и реален БВП – 60%.

Еврото е само възможност, а не гаранция за просперитет

В публикацията се посочва, че приемането на "еврото е възможност, макар и не гаранция" за значителни ползи за държавите членки. Основната полза е стабилността на парите, макар че това преимущество може да направи дадена държава уязвима, ако тя приеме монетарната стабилност като заместител на дисциплинираната и устойчива икономическа политика.

"Член 40 от Договора за функционирането на ЕС недвусмислено посочва, че съответната държава трябва да постигне "висока степен на устойчива конвергенция" с еврозоната преди въвежданено на еврото", пишат още експертите от ЕЦБ. Именно ниското ниво на цените, доходите и БВП в България (тоест ниската степен на конвергенция) дълги години бе основна пречка пред страната да тръгне по пътя към единната валута.

В публикацията много пъти се подчертава, че Франкфурт ще държи изключително много на запазването на икономическата и финансовата стабилност в България и Хърватия, за да ги допусне до еврото. ЕЦБ като цяло е доволна от преодоляването на макроикономическите дисбаланси в двете страни, но смята, че все още е нужен "значителен прогрес" по отношение на качеството на институциите и управлението.

Накрая ЕЦБ подчертава, че предвид досегашния си богат опит ще помогне на София и Загреб да предприемат необходимите мерки срещу спекулантите, които ще опитат да се възползват да вдигнат цените ненужно покрай замяната на валутите.