Европа се зае сериозно с "Газпром"

Десет години след като започна да разследва работата на газовия пазар в Европа и след като вече задължи европейските енергийни компании да предоставят достъп до пазара на своите конкуренти, Европейската комисия (ЕК) се зае с "Газпром", пише "Файненшъл таймс" в редакционна статия, поместена в сряда, очаквайки Брюксел да обвини официално руския газов гигант за монополни злоупотреби.

ЕК едва ли може да бъде упрекната в прекомерно бързане. Тя започна да събира доказателства още през 2011 г., когато в европейските офиси на "Газпром" и свързаните с его компании бяха проведени обиски.

Фактът, че на ЕК ѝ отне толкова много време да повдигне официални обвинения, показва мащабите на политическото напрежение, свързани с казуса.

По информация на "Файненшъл таймс" обвиненията са били изготвени още през 2013 г., но окончателното решение първоначално е било отложено, за да не бъде дразнена Русия, а след това – за да не се усложнява допълнително ситуацията около кризата в Украйна.

Да се заемеш с "Газпром" е деликатна задача. Тава не е обикновена компания с държавен капитал. "Газпром" не е само енергийна компания, а геополитически инструмент. Руският президент Владимир Путин от самото начало показа ясно враждебното си отношение към започналото разследване и прокара закон, забраняващ на държавните компании да предоставят информация на чуждестранни регулатори без съгласието на Москва.

Уреждането на конфликта чрез преговори изглежда твърде трудно, като се има предвид, че Русия не признава юрисдикцията на ЕС по отношение на сделки, които счита, че са двустранни между държава и държава. Затова "Файненшъл таймс" не изключва ескалация, може би под формата на прекъсване на газовите доставки.

Но независимо от всички рискове, Маргарет Вастагер е напълно права да действа. Няма почти никакви съмнения, че търговските практики на "Газпром" изискват регулаторен контрол, особено за начина, по който третира определени страни в Централна и Източна Европа, които са силно зависими от руски енергоносители.

Сред обвиненията към "Газпром" е това, че налага ограничения върху възможността такива консуматори да препродават газ, като в същото време ги заставя да приемат дългосрочни договори с клауза "вземай или плащай" и ги задължава да купуват газа, независимо дали се нуждаят от него или не. Следващото обвинение е отказът на "Газпром" да предоставя на конкурентни доставчици достъп до газопроводите си, с което елиминира конкуренцията. Третото обвинение е, че налага диференцирани цени, които не съответстват на никакви критерии като например дистанция на газовите доставки или свързаните с тях разходи. В резултат на тази практика Литва плаща за газ три пъти повече, отколкото Германия.

Много от тези практики изглеждат хищнически. Никоя от тях не съответства на правилата на единния пазар, пише "Файненшъл таймс".

Поведението на Русия прави наказателната процедура неизбежна. Да се позволи политиката да предопределя пазарните правила би създало един наистина ужасен прецедент. В такъв случай други компании също биха прибегнали до пазарни злоупотреби, а в същото време потребители, които са ощетени от "Газпром", биха имали легално основание да дадат Еврокомисията на съд.

Маргарет Вестагер не би трябвало да обръща толкова голямо внимание на заплахата от прекъсване на газовите доставки в Европа. Що се отнася до природния газ, Европа може да се нуждае от Русия, но Русия също се нуждае от Европа. Физическото разположение на нейните газопроводи не ѝ позволяла лесно да сменя клиенти. Независимо от конфликта с Киев, Москва спря газовото кранче на Украйна за съвсем кратко време.

Но най-важното е, че Европа е длъжна да остане вярна на своите собствени политики. Руската тактика "разделяй и владей" прави за смях единния енергиен пазар на ЕС. Поставяйки си важната задача да либерализира газовите доставки, ЕК не може да избегне предизвикателството да се справи с "Газпром", заключава "Файненшъл таймс".