Европрограмата "Околна среда" най-вероятно ще загуби 200 млн. лева

Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) най-вероятно ще загуби около 200 млн. лева заради допуснати нарушения при провеждането на обществените поръчки. Това стана ясно от думите на министъра на околната среда Искра Михайлова пред БНР. Тя уточни, че окончателното решение кой от двата модела – плоска финансова корекция или пълен преглед на всички проекти, ще се приложи ще се вземе от правителството в понеделник.

Михайлова обаче уточни, че се надява след три месеца да бъдат възстановени плащанията по ОПОС от страна на Европейската комисия. Това означава, че се върви към варианта с налагането на плоска финансова корекция в рамките на 10% от стойността на договорите, които в момента са в изпълнение по програмата. Другият подход изисква много повече време, защото трябва да се прегледат всеки един от договорите.

И при двата модела загубата на парите ще се отрази на общините, които са основния получател на средствата по ОПОС. С избора на плоска финансова корекция върху цялата програма се намалява ресурсът за изпълняваните проекти, но общините няма да са принудени за плащат от бюджетите си, което е по-добрия вариант за тях.

Еврокомисията спря плащанията за над 940 млн. евро по ОПОС в средата на ноември, а тази седмица пристигна и официалното писмо от Брюксел. ЕК поиска корективни мерки по отношение на системите за контрол в управляващия орган на ОПОС и в Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС" и налагането на финансови корекции за допуснатите нарушения.

"Еврокомисията на практика казва, че няма да сертифицира исканията за междинни плащания, докато не бъдат поправени системите за контрол, докато не бъдат наложени финансови корекции и не се гарантира нормална система за обществени поръчки", каза Михайлова.

Вариантите

Два са възможните варианти за излизане от ситуацията. Единият е да проверим всички договори по ОПОС и там където има допуснати нарушения да бъде наложена санкция, като максималната стойност е 25% от стойността на договора, каза Искра Михайлова.

Другият вариант по думите ѝ е да се направи представителна извадка от всички разходи, изпратени за плащане на Еврокомисията между 2010 г. и 2013 г. и да се наложи плоска финансова корекция от 10% за цялата оперативна програма.

"Възможно е да загубим пари от финансовите корекции. Те могат да бъдат от порядъка на 10% от проектите, които са в ход. Това означава 10% от проекти за около 2 млрд., което е около 200 млн. Те ще бъдат за сметка на тези, които са допуснали грешки в обществените поръчки, като в повечето случаи това са общините", каза Искра Михайлова.

Според нея оптимистичният вариант е да успеем да се справим с поставените от ЕК изисквания до три месеца.

В такъв случай бюджетът ще трябва да се ангажира със сума от около 200 – 250 млн. лв. Средствата са необходими за да не спира изпълнението на проектите и да се плаща на общините и на строителните компании, обясни министър Михайлова. След това тези средства ще бъдат възстановени от ЕК.

Нарушенията

Установените проблеми от одиторите на Брюксел, които са били на повторна проверка у нас през септември и октомври, са неналагане на санкции заради сместване на критерии и неравнопоставеност на кандидатите. Скъсени срокове за подаване на офертите при провеждането на обществени поръчки. Според европейските правила те не трябва да са по-кратки от 52 дни.

"Когато в продължение на няколко години в одитни доклади се посочва, че съкращаването на срокове при обявленията на обществени поръчки е нарушение, това трябва да се вземе предвид и не трябва да се допуска намаляване на сроковете", каза Искра Михайлова.

Според нея вина за случая имат служителите в управляващия орган на ОПОС, които са допуснали това отново да се случва, след като е имало поредица от одитни доклади, в които са намерени нередности.

Министър Михайлова изрази готовност да предостави на президента диск, в който са събрани всички одитни доклади по ОПОС. "За да се види какви са констатациите в продължение на годините и за да се внесе яснота в това, че ние не трябва да сме изненадани от решението на ЕК", каза тя.

Според министъра на околната среда и водите трябва да стане ясно кой е допуснал пропуските и същевременно да се намери най- доброто решение, за да може по най- бързия начин грешките да бъдат коригирани и да защитим националните си интереси.