Газова треска

Противоречията между Русия и Туркменистан в газовата сфера позволиха на Брюксел да постигне невиждан прогрес в отношенията си с Ашхабад. На 22 април Европейският парламент одобри подписването на временно търговско споразумение между Брюксел и Туркмения – 11 години след началото на неговата подготовка.

Това стана само ден преди началото на организираната от туркменския лидер Гурбангули Бердимухамедов международна конференция на високо равнище "Надежден и стабилен транзит на енергоносители и неговата роля в осигуряването на устойчиво развитие и международно сътрудничество" и точно 2 седмици преди посещението на Бердимухамедов в Прага за срещата, посветена на "Източното партньорство" и газопровода "Набуко".

Министърът на външните работи на председателстващата ЕС Чехия Карел Шварценберг специално отиде до Страсбург, за да обясни на евродепутатите всички преимущества на такова решение. По думите му то ще даде легална юридическа база за методична работа с Ашхабад по изработването на дълговременна енергийна стратегия в Европа.

Вчера пък посланикът на Европейската комисия в Казахстан, Киргизстан и Таджикистан Норбер Жустен връчи на Бердимухамедов акредитивните си писма като посланик на Брюксел и в Ашхабад. Той отбеляза, че "това събитие отразява нарастващата значимост на отношенията между ЕС и Туркмения".

В същото време по информация на "Время новостей" Брюксел е успял да наложи на България да се откаже от подписването на обвързваща спогодба с Русия по проекта "Южен поток", придвижвания от Москва противовес на проекта "Набуко". Това трябваше да стане в рамките на откриващия се днес в София международен газов форум. Именно заради това преди няколко дни Владимир Путин отмени посещението си в българската столица и изпрати на срещата министъра на енергетиката Сергей Шматко. Министърът на външните работи на България Ивайло Калфин заяви, че страната му сега не е готова да подпише документа. По думите му, "разногласията могат да бъдат преодоляни в обозримо бъдеще". Източник близък до руското правителство съобщи за "Время новостей", че сега подписването на договора за "Южен поток" се очаква следващата седмица по време на посещението в Москва на българския премиер Сергей Станишев.

Впрочем, според източника не е изключено върху София отново да бъде оказано политическо въздействие, за да се предотврати напредък по "Южен поток" докато "Набуко" (за който България също е ключова транзитна страна) не получи съгласуван междудържавен договор. Брюксел разчита да подпише такъв договор след конференцията в Прага най-късно до края на юни.

Туркменският газ се явява последна надежда за осъществяване в обозримо бъдеще на проекта за заобикалящи Русия значителни по обем газови доставки. Политиката за диверсификация на износа, провъзгласена от Гурбангули Бердимухамедов, води да засилена активност на европейците. А изострянето на отношенията между Ашхабад и "Газпром" (както е известно, преди две седмици външното министерство на Туркмения обвини руския монополист, изкупуващ 90 % от експортните обеми газ на тази страна, че нарушава двустранния договор и създава аварийна ситуация) стана удобен повод за демонстративни насрещни крачки на туркменското ръководство към Европа. На 16 април в Ашхабад беше подписан меморандум за сътрудничество между Държавната агенция по вътлеводородните ресурси и германския концерн RWE – един от участниците в проекта "Набуко".

Впрочем, вчерашното изказване на президента на Туркмения на конференцията в Ашхабад свидетелства за това, че да се стигне до договореност за условията на сътрудничество ще бъде доста по-сложно. След като заяви своята привързаност към многовекторната политика в енергийната сфера, той премина към главната тема – ценообразуването.

"Въпросът за суверенното право на избор за маршрутите на енергийните доставки е свързан с формирането на техните цени. В този контекст единствено правилната схема за формиране цените на природния газ са преките договорености между продавача и купувача. При това е логично, че именно страната производител определя цената, основавайки се на себестойността на добива на газ, която силно се различава в зависимост от климатичните условия, дълбочината и способите на извличане и експлоатация на находищата", съобщи туркменският президент.

По думите му в рамките на своите конкретни договорености с партньора потребител Туркмения определя цена на природния газ, основавайки се на критерии като разходи за добив и тенденции в ценовата конюнктура на световните пазари. "Такъв подход изглежда справедлив", обобщи президентът.

От 1 януари тази година "Газпром" плаща на "Туркменгаз" около 315 долара за 1000 кубически метра, което съответства на средноевропейската цена, като се махнат разходите за транзит и маркетинг. Други купувачи, за които ще е необходимо да инвестират в строителство на транспортна инфраструктура с дължина 5-7 хиляди километра (от туркменската граница до потребителския пазар), едва ли ще могат да предложат аналогичен подход на ценообразуване.

Затова на заиграванията на Ашхабад с европейците Москва реагира достатъчно спокойно. "Газпром" въобще не реагира на туркменските обвинения и просто не купува газ, разбирайки, че в условията на финансова криза желаещи да финансират туркменската риторика  може и да не се намерят. Както заяви пред "Время новостей" високопоставен чиновник от Кремъл, "Газпром" има 57 меморандума с компании по цял свят, "нека първо RWE подпише договор и прокара нова газопроводна система и тогава ще говорим за конкуренция за туркменските ресурси".