"Троянски кон" пред коневръза на Кремъл

"Троянски кон" пред коневръза на Кремъл

До вчера статутът на България в Европейския съюз беше на "Троянски кон" на Русия. Съмнително призвание, назовано от висш руски дипломат, но което българските държавници Първанов и Станишев сами избраха за страната си според ролята и предназначението, което ѝ отреждат на голямата европейска и световна сцена.

Между падението и тоталното унижение обаче границата е тънка. И тя вече беше премината. От митичен "Троянски кон", инструмент на коварни исторически заговори, България е принизена до циркова кобила на Путин.

Може това да е бил изначалният статут, но дълго време сме се заблуждавали, че все пак сме горд "Троянски кон", който дори за двата дни световна слава по време на енергийната среща в София си даваше вид, че рие с копита, прескача оградата и избира свободата, скъсвайки с робията към "Газпром".

В понеделник обаче всички видяха как Станишев талантливо се превъплъти в "Троянски кон пред коневръза на Кремъл". Не е известно да е имало друг министър-председател на която и да е държава, който да е отишъл на среща с държавния глава на чужда страна, да не е бил приет и да не са дадени каквито и да е обяснения.

Подобно нещо не би изтърпял дори един Лукашенко. Но България не само че търпи, а дори го намира за редно.

"Не бих нарекъл нещо изключително или особено отлагането на срещата между руския президент Медведев и българския премиер Станишев. Такива неща се случват", каза шефът на българската дипломация Ивайло Калфин.

Отлагането на срещата "не е нещо необикновено, нас ни приемат на всяко ниво", според още по-абсурдното обяснение на зам.-министъра на икономиката Явор Куюмджиев, който придружава Станишев в Москва.

Разигралият се там спектакъл с "отстъпките", направени от руснаците "в последния момент", с което бе дадена зелена светлина за подписването на приоритетния за Русия проект "Южен поток", е всъщност финалният акт на представлението "България защитава национален и европейски интерес", което се игра в София.

За целта тук бе сглобен мащабен мизансцен. Представители на около 30 държави участваха в енергиен форум под егидата на президента Първанов. По замисъл ролята на българския президент е посредническа, а истинската звезда трябваше да е Владимир Путин, в чието присъствие да се подпише "Южен поток" и който да изложи визията си за енергийната сигурност на Европа.

Точно два дни преди срещата обаче бе приет третият пакет от мерки на ЕК за либерализацията на енергийния пазар, който съдържат клауза анти-"Газпром". Този факт, както и силният натиск от страна на ЕС и САЩ към България да спазва проевропейска линия на поведение, промениха и дневния ред на Путин, и на енергийния форум.

Путин не дойде, защото нямаше как да триумфира, като в същото време отстъпи едно "кръгче" на отдавнашния си приятел Първанов, който пък получи възможност да се изяви като проевропейски и прозападен президент.

Първанов предупреди "Газпром" да зачита суверенитета на България и настоя "газовиците" да не се бъркат в политиката, която той договоря с руските си колеги. За малко дори можехме да помислим, че българският президент всъщност държи тон на Путин и Медведев, защото едва ли има съмнение кой определя курса на "Газпром".

И тъкмо когато въздухът трепереше от напрежение, защото, както предупреди Първанов, визитата на Станишев в Москва няма да е лека, а споразумението "Южен поток" не бива да се подписва "прибързано", тъй като имаме национални интереси, Русия "отстъпи" пред България.

"Отстъпката" се състои в това Русия да се придържа към предварителната договорка за изграждане на ново трасе на българска територия и да не се ползва и съответно – предоставя на руснаците – съществуващата национална газопреносна мрежа.

Подобно натягане на напрежението, последвано от "отстъпка" и "щастлив финал" никога не е за изпускане, колкото и пъти да го гледаш.

Трябва да се признае обаче талантът на участниците и отличната сработка на състава, който винаги успява да изненада с нещо различно.

В момента обаче средата наистина е по-различна. Близко до Еврокомисията издание писа за форума на Първанов, че ще е "кьорфишек" и че основната му цел ще е да промотира руския проект "Южен поток". Е, изиграхме ги....

Но не по същество, защото, както се разбра, целта на Русия е изпълнена успешно и споразумение за "Южен поток" има. Само че не бе парафирано в София, а в Москва. И не на 25 април, а на 28 април.

Извън евтината драматургия с българските действащи лица, гневът на Русия от новата европейска енергийна политика, от загубата на тотален контрол върху богатите на газ централноазиатски републики Туркменистан и Азербайджан, както и и финансовите проблеми на "Газпром", са съвсем реални.

Този гняв обаче го отнесе Станишев – премиерът на най-верноподаническата страна на Русия в ЕС. Все пак, ако има поне остатък не на достойнство – такова българските управници явно нямат – а на обикновен здрав разум, е добре да преценят трябва ли отново да се залага всичко на руската карта.

Доскоро тя беше поне силна, доколкото зад нея стояха огромните приходи от петрол. Сега обаче е просто една бита карта.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?