Газови или водородни централи – колко струват и възможни ли са у нас

Газови или водородни централи – колко струват и възможни ли са у нас

В момент на европейска енергийна трансформация за по-чиста и климатично неутрална икономика, България предстои да предприеме конкретни мерки за затваряне на въглищните електроцентрали и да подготви проекти за осъществяване на прехода, които да предложи за финансиране от ЕС. Все по-често се обсъжда газифицирането на въглищните централи с опция да ползват вбъдеще и водород за производство на ток.

В българския план за възстановяване и устойчивост, по който страната ни чака безвъзмездни 12 млрд. лв. от европейския бюджет, се залага сериозно на природния газ като преходно гориво, за което все пак ЕК ще отпуска пари. Дори има проект на стойност 244 млн. евро за изграждане на 175 км тръбопровод за пренос на газ, биогаз и водород до сегашните въглищни централи в комплекса "Марица Изток".

Преди дни и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС излезе с инвестиционен план за 450 млн. евро за газификация и ползване на водород.

Кабинетът "Борисов 3" заложи и бъдещи инсталирани мощности за производство на водород от възобновяеми енергийни източници. В същото време в европейския зелен пакт не влиза ядрената енергетика, която към момента осигурява най-евтиния ток у нас. Спорният проект АЕЦ "Белене" е все така замразен, докато се обсъжда дали нова ядрена мощност да бъде изградена в Белене, в АЕЦ "Козлодуй" и дали да не се инсталират американски малки модулни реактори.

Изобщо, България е пред решения, които ще имат отражение не само върху околната среда, но и върху бизнеса и битовите потребители за дълъг период напред. Конкретни изчисления за цената на този преход – не само като необходими инвестиции, но и като стойност на електроенергията след трансформацията, досега не са обявявани.

3000 мегавата за смяна

От Българския атомен форум (Булатом), който естествено лобира за развитието на ядрената енергетиката, обявиха във вторник свои изчисления за необходимите вложения за замяна на въглищните централи с газови, водородни или ядрени мощности. Разчетите са и за техните цени в бъдеще според сегашните тенденции на свободния пазар, настоящите цени на въглеродните емисии. Отчитат се и някои проблеми с доставките на природен газ при двоен ръст на вътрешното му потребление, ако се реализират проектите за газификацията на ТЕЦ-овете, както и с все още ненапълно разработената и остойностена технология за производство на "зелен" водород от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

В момента въглищните централи в комплекса "Марица изток" са с инсталирана мощност от около 3000 МВ и годишно производство на 15-16 милиона мегаватчаса. При производство на 1 МВтч електроенергия ТЕЦ-овете изхвърлят 1.3-1.4 тона въглероден двуокис, чиито цени постоянно растат и към 10 юни 2021 г. тон СО2 вече струва 57 евро/т. Тоест, ако преките разходи за производство на МВтч ток от въглища при над 50% натоварване на мощността е 35 евро, към тях скоро ще трябва да се прибавят още 75 евро заради парниковите газове, вместо досегашните 54.6 евро.

При по-ниско натоварване на блоковете в държавната ТЕЦ "Марица изток 2" – какъвто е режимът на експлоатацията им в момента, цената на преките разходи се повишава, което е разбираемо – разходите за персонал и поддръжка са едни и същи и не зависят от натоварването на блоковете, отбелязват от Булатом. Нейните експерти припомнят, че двете т.нар. американски централи – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", не плащат за парникови емисии, тъй като те се купуват от НЕК, а тя на свой ред е компенсирана за тези разходи от Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Еднаква цена и на въглищния, и на газовия ток

Така средната цена на тока от въглищните централи у нас е около 110 евро/МВтч при средна цена на борсата са ток от 52 до 55 евро/МВтч.

Според изчисленията на Булатом, за да преминат ТЕЦ-овете в "Марица Изток" на природен газ и да запазят сегашното си средно годишно производство ще са необходими между 1.5-2 млрд. лв. Инвестициите са за реконструкция на котлите – нови горелки, преработка на дъната на котлите, премахване на инсталациите за сероочистка и системите за изсушаване на гипса, както и инсталиране на рекомбинатори за улавяне на азотните окиси – NO2. Отделно обаче са парите за модернизацията на съоръженията за улавяне на NO2, но не се посочва стойността им. Модернизацията ще отнеме около пет години, но според ядрената организация липсват фирми и специалисти, които да я извършат.

Цената на тока от газова електроцентрала ще е около 110 евро/МВтч – или толкова колкото е сега на въглищния ток. Изчисленията за стойността са направени в хипотезата на заемно финансиране. Така в цената влизат 10 евро оперативни разходи, 55 евро за горивото при изгаряне на 1000 куб. м газ при негова цена от 250 евро и производство на ел. енергия с КПД от 43%. 25 евро в цената се падат на парниковите квоти, защото и при газа има изхвърляне на СО2 – 0.5 тона за производство на един мегаватчас. Останалите компоненти на цената са 10 евро връщане на инвестицията, 3-5 евро разходи по обслужване на кредита и 5 евро печалба за собственика.

За напълно нови газови мощности от порядъка на 2000-2500 МВ с КПД от 64 %, са необходими около 10 години и финансов ресурс от 2-2.5 млрд. евро, изчисляват от организацията, която обаче припомня, че според европейските регламенти големи горивни инсталации на газ могат да работят до 2050 г.

А газ откъде?

Тя повдига и въпроса за осигуряването на доставките на суровина за евентуалните бъдещи газови централи в "Марица Изток", изчислявани на 3-4 млрд. куб. м годишно. Не са включени обаче и евентуалните доставки за една газифицирана в бъдеще ТЕЦ "Варна".

В момента България потребява около 3.2 млрд. куб. м, които получава по "Турски поток". Другата възможност за внос е строящата се в момента газова връзка с Гърция, която по последни данни ще влезе в експлоатация следващия юли. Нейният капацитет е 3 млрд. куб. м годишно с опция да се увеличи с допълнителни компресорни станции на 5 млрд. куб. м. От Румъния също могат да се внасят между 500 млн. куб. м и 1.5 млрд. куб. м годишно. Отделно "Булгаргаз" от края на 2020 г. получава още 1 млрд. куб. м годишно от Азербайджан. Подготвя се и строежът на газовата връзка със Сърбия с мощност от 1.8 млрд. куб. м, като намеренията са тя да заработи през втората половина на 2021 г. Така че съмненията на Булатом за осигуряването на газ за бъдещите електроцентрали са спорни.

Организацията посочва още, че при газифизирането на въглищните централи ще доведе до съкращаването на половината от сега работещите в мощностите 4000 служители, а без работа ще останат около 8 хиляди заети във въгледобивната индустрия. Около 1000 души от мините могат да останат заети в рекултивацията им за около десет години,която също може да бъде включена в българския план за възстановяване и устойчивост.

За другия вариант за позеленяване на енергетиката – водорода, в изчисленията на Булатом се посочва, че все още технологията е неясна, цените също, както и начините за съхранението на този енергоносител.

Водородът – бъдеще с много неизвестни

Цитирани са данни, според които 750 гр водород могат да заменят 8 литра бензин, използвани от съвременните автомобили. В момента повечето количества водород се произвеждат от енергия от въглища, а технологиите за добива на т.нар. зелен водород, добит чрез електролиза от ВЕИ, все още се разработват. При използването на ел. енергия, която трябва някой да произведе, от нейната цена ще зависи и стойността на крайния продукт водород, посочва организацията. Тя отбелязва, че при производството на водород като страничен продукт при преработката на природен газ цената на водорода е ниска, но отново се отделят въглероден двуокис, който трябва да се утилизира, което също струва пари.

Ядрената организация естествено смята, че довършването на АЕЦ "Белене" е най-добрият начин за постигане на зелените цели на страната и Евросъюза. Тя припомня, че в проекта НЕК вече е вложила около 1.5 млрд. евро при определена крайна цена от 10 млрд. евро. Според нея останалите може да намери и държавата назаем с гратисен период от 8 години и срок на изплащане 25 години.

И АЕЦ на везната на решенията

При пълно натоварване на двата 1000-мегаватови блока в АЕЦ "Белене" ще могат да произвеждат годишно около 16 милиона МВтч ток и при защитена цена на електроенергията в проекта от 60 евро/МВтч, т.е., финансовият приход към централата на годишна база ще бъде около 960 милиона евро, изчисляват от Булатом. При експлоатационни разходи, заложени във финансовия модел на проекта, от 350 млн. евро годишно, на бъдещия оператор на ядрената мощност остават 610 млн. евро за връщане на взетите заеми и възстановяване на използвания собствен капитал. При тези цифри възвръщаемостта може да бъде постигната за 14-15 години, при живот на предлаганите реактори от 60 години. При по-висока от 60 евро борсова цена на тока може вложението да се изплати и за по-кратко, отбелязват привържениците на атомната енергетика.

Предстои обаче да станат ясни решенията – по-скоро на бъдещото редовно правителство относно проектите в плана за възстановяване и развитие и на парламента, който трябва да одобри бъдещата енергийна стратегия на страната. В момента България няма такава, след като предишния документ изтече в края на 2020 г. , а подготвената от отишлото си правителство на ГЕРБ бе силно критикувана от енергийните среди и така и не бе подложена на разглеждане в Народното събрание.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Как да се подходи с новата детска болница?