"Газпром" рискува да загуби над 20 млрд. долара в ключовия газопровод за Китай

Руската държавна компания "Газпром" рискува да загуби 20 млрд. долара в ключовия проект  за газопровода "Силата на Сибир", който се сблъсква с колосални проблеми. Капацитетът за добив на газ в едно от най-големите руски находища – Чаяндинск – може да не достигне, за да се запълни газопроводът. Това заплашва 30-годишния договор за доставка на газ между Русия и Китай. Причината за това са претупаните в спешен порядък геоложки проучвания, системната небрежност и престъпно замитане на фактите, допуснати от ръководителите на компанията, както и редовното игнориране на технологични нарушения, показва разследване на руския сайт Лента.ру.

Ръководството на компанията е прикривало техническите проблеми с проекта, поставено под натиск да изпълни руската сделка с Китай на стойност 400 млр. долара, чрез която Русия да бие САЩ в надпреварата за износ на газ във втората най-силна икономически държава в света.

През последното десетилетие "Газпром" не веднъж демонстрира, че е приоритетно заинтересован да решава мащабни геополитически задачи. Газификацията на руските региони плавно премина на втори план, отстъпвайки място на строителството и пуска на мегапроекти. Магистралните газопроводи идеално се вписваха в тази логика: те трябваше да докарат милиарди долари приходи, а аурата на противодействие от страна на Запада караше целият свят да следи хода на строителството им.

Държавната компания всеки път героично не се поддаваше на чуждестранния натиск и извеждаше проекта си докрай, дори и ако икономическата му целесъобразност да е под голям въпрос, отбелязва "Лента.ру" и резюмира накратко злополучната съдба на "Южен поток", заместен с "Турски поток" и настоящите премеждия със "Северен поток -2".

Американските санкции забавиха с година изграждането на "Северен поток-2". Към момента проектът е замразен, Русия няма достатъчен капацитет сама да изгради тръбата, но пък съпротивата на Вашингтон позволява на "Газпром" непрекъснато да казва, че проектът ще бъде реализиран "при всички случаи".

През това време на източния газов фронт всичко беше далеч по-малко драматично, но много по- помпозно. През 2014 г. президентът Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин  лично участваха в преговорите по сключването на дългосрочния газов контракт, а през декември 2019 г. дадоха церемониалния старт на проекта.

Договорът е за 30 години и когато изцяло бъде въведен в експлоатация през 2025 г., предвижда доставки на 38 млрд. куб. м. газ годишно за 400 млрд. долара. В момента се обсъжда увеличаване на мощностите с още 6 млрд. куб.м., но договорът за това още не е подписан.

И може въобще да не бъде подписан.

"Лента.ру" разполага с обръщение към ръководството на "Газпром" и вътрешен доклад на компанията, подготвени от "Газпром добив Ноябърск" – дъщерна компания на "Газпром", отговорна за разработването на газовото находище Чаяндинск – основният източник за газовите доставки в Китай. От документите и аудизаписите на служители на "Газпром" и консултанти става ясно, че още преди пускането на газопровода е имало съмнения вътре в компанията за производствения капацитет на Чаяндинското находище.

Документите показват множество нарушения при усвояването на находището, станали с мълчаливото съгласие на ръководството на "Газпром" и "Газпром добив Ноябърск", протекции и преднамерено укриване на мащабите на проблемите с находището, което е ресурсна база на "Силата на Сибир". Всичко това заплашва реализацията на проекта, пише "Лента.ру".

Производственият капацитет на второто находище на "Газпром" – Ковиктинское, което също е предназначено да захранва "Силата на Сибир", също е по-нисък от първоначалните оценки.

По данни на "Лента.ру" потенциалният дефицит на суровина може да коства на "Газпром" 1.5 трилиона рубли (21 млрд. долара).

След като през 2008 г. публично заяви амбициите си да стане първата в света компания с оценка 1 трилион долара, стремителната експанзия "Газпром" претърпя обрат и премина към спад. По днешни цени акциите на компанията се оценяват на около 65 млрд. долара, в сравнение с над 300 млрд. долара преди едно десетилетие.