ГЕРБ, мъртвородената нова конституция и уж бързият "рестарт" на държавата

ГЕРБ, мъртвородената нова конституция и уж бързият "рестарт" на държавата

В разгара на антиправителствените протести премиерът Бойко Борисов обяви, че иска да "рестартира" държавата с "нова конституция". Тогава той и депутатите му неуморно определяха като "лъжа" критиките, че целта на този ход е само да се печели време на управлението. Обещанието беше, че възможно най-бързо ще бъде подложено на гласуване решението за свикване на Велико народно събрание (ВНС), което единствено може да приеме нова конституция, а заедно с това Борисов ще подаде оставка. И така се разбързаха, че съставиха временна комисия за обсъждане на проектоконституцията в началото на октомври, месец след началото на парламентарната сесия. Оттогава насам комисията е заседавала само веднъж, в очакване на решението на Конституционния съд дали самата тя не е противоконституционна. 

Така или иначе, обидният цирк с "новата конституция" си изигра ролята. Правителството не подаде оставка, продължилите четири месеца протести затихнаха, а тема номер едно за обществото вече е вилнеещата втора вълна на коронавируса.

ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха набързо скалъпения си общ проект на 2 септември, но обсъжданията по него на практика още не са започнали. По закон следващата процедура, при която да се реши дали да се свика ВНС, трябва да стане от 2 до 5 месеца след внасянето на проекта.

"Искам да бъде направено максимално бързо (бел.ред – процедурата за нова конституция и свикване на ВНС), за да опровергаем лъжата, че едва ли не тупаме топката и искаме да стоим в управление", каза Борисов на 17 август. По думите му в най-кратки срокове - на 2 ноември, в пленарната зала ще се реши дали да се свика Велико Народно събрание.

Ако от ГЕРБ бяха спазили собствените си срокове, решението трябваше вече от две седмици да е ясно. Гласуване в началото на ноември обаче нямаше. През последните 3 месеца управляващите си намериха различни причини да протакат предизвестения финал и провала на борисовия "рестарт". 

Само едно заседание

В началото на октомври циркът с новата конституция бе обогатен с временна комисия, съставена само от управляващите и подкрепящите ги депутати от "Воля", защото БСП и ДПС отказаха да участват. За председател бе избрана Десислава Атанасова от ГЕРБ.

Комисията е заседавала един-единствен път и то за да приеме вътрешните правила за работата си. Предвидено е да работи до 2 декември.

Обяснението на управляващите за липсата на заседания е, че се изчаква Конституционният съд (КС) да се произнесе по сезирането на президента дали самата временна комисия за основния закон е противоконституционна.

Очаква се КС да каже това на 1 декември.

"Решихме комисията да не заседава до произнасянето на КС, защото биха могли всички нейни решения и действия да бъдат противоконституционни", каза Атанасова пред Mediapool.

По думите ѝ в зависимост от решението на КС, е възможно срокът на нейното действие да бъде удължен или да бъде създадена нова комисия.

"Моето лично мнение е, че колкото по-рано се вземе решение за свикване на ВНС, толкова по-добре", каза тя в отговор на въпрос дали евентуалното удължаване би било за 2 месеца, колкото бе предвидено да работи комисията в самото начало.

При всички случаи обаче моментът, в който въпросът дали да се свиква ВНС бъде поставен в зала, ще бъде далеч след срока, поставен от Борисов.

Математиката не е в полза на "рестарта"

Създаването на комисията въпреки отсъствието на две партии също показа ясно, че намеренията на управляващите не са сериозни. Един от мотивите за формирането ѝ бе именно да се търси по-широка подкрепа, но и досега не е ясно как точно се очаква да стане това, след като две от петте парламентарни групи не участват в комисията. Няма и представители на напусналите БСП "прогресивни социалисти", които също твърдят, че са против проекта на управляващите.  

За да бъде свикано ВНС, трябват повече от 160 гласа, а управляващите не разполагат с толкова. Дори отцепниците от левицата все пак да подкрепят решението, то пак би събрало най-много 145 гласа подкрепа, ако групите на БСП и ДПС останат твърдо против.

Междувременно в изказванията си по темата ГЕРБ неусетно промени датата за гласуване на решението от 2 ноември за незнайно кога.  

А защо да не питаме Венецианската комисия?

Един от благовидните мотиви за протакането бе да се поискат становища от широк кръг експерти, извънпарламентарни партии и дори Венецианската комисия към Съвета на Европа, чиито препоръки през годините са били пренебрегвани от българските власти.

На 1 ноември Десислава Атанасова обяви, че "следващата седмица" (2-8 ноември) ще има онлайн среща с Венецианската комисия, след това ще се направи онлайн конференция за нуждата от свикване на ВНС.

Атанасова обясни пред Mediapool, че среща с представители на Венецианската комисия е имало. "Всички парламентарни групи имаха такъв разговор, Министерството на правосъдието, ВСС... Но не мога да ви кажа какво е съдържанието. Ние сме обяснили всички предложения, предимно сме се концентрирали върху проблемите в глава "Съдебна власт". От самата Венецианска комисия също ни предупредиха, че ще се фокусират върху промените, които касаят съдебната власт", добави тя.

Самото становище на Венецианската комисия се очаквало "до дни".

Засега лансираните дебати с експерти така и не са се случили. Причината била, че част от членовете на комисията са били болни. Все още не е ясно кога ще се проведат обсъждания, но вероятно ще е след произнасянето на Конституционния съд.

Междувременно парламентът се занимава с бюджета за догодина, а депутатите излизат в редовната си зимна ваканция от 22 декември до 10 януари. Малко вероятно изглежда въпросът за свикване на ВНС да бъде подложен на гласуване през декември. Така окончателното решение вероятно ще бъде взето след средата на януари – малко преди официалната предизборна кампания за редовните избори, които се очакват през март.  

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?