Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" има водородни инвестиционни планове, чиято стойност е около 5.3 млрд. лв. до 2029 г., става ясно от десетгодишния план за развитие на компанията до края на 2034 г, който в четвъртък бе разгледан от Комисията за енергийно и водно регулиране и чието одобрение се очаква да бъде взето в края на август.

От документа се разбира, че компанията разчита основно на финансиране от европейските фондове, но все пак част от средствата трябва да осигури сама. Тези намерения са на фона на други големи инфраструктурни проекти, по които работи, като разширението на преносната си мрежа от Гърция към Румъния –  част от проекта за пренос на втечнен газ от гръцки терминали през България до Румъния и оттам до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна, и увеличаването на капацитета на газохранилището в Чирен. Само тези два проекта надхвърлят 1.2 млрд. лв. В плана не се посочва как операторът смята да осигури своята част от инвестициите.

Най-популярният от водородните проекти на "Булгартрансгаз" е този за тръбопровод за пренос на сто процента водород между България и Гърция, който е включен от Брюксел в списъка с проекти от общ интерес за Евросъюза и се чака решение дали ще бъде одобрен за субсидия. За пръв път стават ясни и разходите на българската компания, която работи по водородопровода Солун-София с гръцкия оператор ДЕСФА. Стойността на 250-километровото съоръжение в България от София до Сидирокастро, което се предвижда да има две компресорни станции край Петрич и Дупница, е 1.682 млрд. лв.

През септември 2024 г "Булгартрансгаз" обяви, че над 100 представители на потенциални производители, потребители и търговци на водород и браншови организации от България и Гърция са участвали в онлайн представяне на проекта, а до края на ноември трябваше да се подадат необвързващи оферти за ползване на бъдещото съоръжение, за да се прецени какъв да е капацитетът му. Засега не е обявявана информация как е приключила тази процедура.

Още по темата

Водородът става новата мода за милиарди в Европа

27 август 2024 08:21

Но дружеството не спира дотук с водородните планове и смята да ги надгради с фаза 2 и да удължи този водородопровод и от София той да тръгне към Ботевград и между Ловеч и Плевен да мине край Разград, за да стигне до Русе и границата с Румъния. Става въпрос за чисто ново 330-километрово трасе за пренос на сто процента водород, чиято стойност се изчислява на 2.253 млрд. лв. и трябва да влезе в експлоатация през 2029 г., което изглежда твърде амбициозно, предвид че тази част от проекта още е във фазата на планирането. За тези намерения също ще се търси еврофиннасиране като проектът кандидатства за включване във втори списък с проекти от общ интерес по новия TEN-E Регламент (EU/2022/869), става ясно от десетгодишния план.

"Съвкупността от двата проекта представлява "гръбнака" на българската инфраструктура за пренос на водород, осигурявайки трансгранична свързаност с Гърция и Румъния, както и със страните от Централна Европа. Проектите ще допринесе за реализирането на Югоизточния приоритетен водороден коридор, който ще осигури маршрут за пренос на чист водород от Гърция, през България (включително произведено у нас беземисионно гориво), Румъния, Унгария, Словакия, Чехия до Германия (SEEHyC)", посочват от "Булгартрансгаз" в плана си.

Друг проект, за който дружеството е съобщавало, но без подробности за цена, е този за "ретрофитинг" (адаптиране) на съществуващата газопреносна инфраструктура за работа с до 10% водород. Още през есента на 2023 г. бяха поканени производители, търговци и потенциални потребители на водород да обявят интереса си за резервиране на капацитет от газопреносната мрежа на България. И за това намерение не е ясно какъв е пазарният интерес. Цената му е 857.603 млн. лв. и също чака одобрение за еврофинансиране, за да може да заработи, както е предвидено до края на 2028 г.

Още по темата

От футуризма към реалността: Стара Загора става двигател за водородни иновации

15 март 2025 08:06

Кандидат за включване във втория списък с проекти от общ интерес на Ес и съответно се надява за безвъзмездна субсидия е и съвместният план на "Булгартрансгаз" и гръция оператор ДЕСФА за смарт надграждане на съществуващите гръцка и българска газопреносни мрежи за интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми газове. Тук целта също е адаптиране на съществуващите мрежи за природен газ на Гърция и България за транспортиране на смеси на природен газ с до 10% водород. Планират се дейности по цифровизация на газовата мрежа и интегриране на компоненти и системи, които ще позволят по-ефективно управление, интерактивен и интелигентен мониторинг, измерване и контрол на качеството на преноса на смеси от природен газ в газовите мрежи. Очакваният размер на инвестицията на българското дружество е 513 млн. лв.

Така водородните планове на "Булгартрансгаз" възлизат на около 5.3 млрд. лв., за които не е ясно каква част е реалистично да се очаква да дойде от европейските фондове безвъзмездно, нито как българският оператор ще осигури своя дял от финансирането. Най-вероятно идеята е да дойде от кредитиране, но дружеството вече има заеми, които изплаща за построеното вече продължение на газопровода "Турски поток". Дружеството все още има да погасява около 190 млн. евро по предоставения заем от саудитската "Аркад" като изпълнител на строежа, който надхвърляше 2 млрд. лв. Наскоро "Булгартрансгаз" взе и заем за 200 млн. лв. от българската ОББ за разширението на газопреносната ни мрежа като част от проекта Вертикален газов коридор.