Изборите в Израел не донесоха мир

Продължават ожесточените сблъсъци между израелската армия и палестинците в окупираните територии. Причина за подновеното насилие стана вчерашното убийство на офицер от охраната на Ясер Арафат, който загина при ракетна атака на израелски хеликоптери. В отговор палестинци обстрелваха няколко израелски селища.

Разрастването на конфликта принуди Европейският съюз да заеме по-твърда позиция по кризата в Близкия Изток. ЕС призова Израел да прекрати практиката да използва сили за сигурност за операции срещу предполагаеми палестински терористи и посочи, че този начин на действие провокира насилие. В декларация на евросъюза се казва, че политиката на еврейската държава в това отношение е неприемлива и незаконна.

Същевременно убийството на осем евреи от палестински шофьор на камион, който се вряза в автобусна спирка предизвика вълна от антиарабски настроения и разгорещени дебати за насилието и възможните реакции на новото правителство. За израелските власти този атентат е изключително тревожен, защото според досегашните информации, не дело на фанатик, нито на някой, който е пионка в ръцете на организирани престъпни групировки.

Атентатът накара Тел Авив да вземе мерки за физическо отделяне на Палестина от Израел, което ще попречи на десетки хиляди палестински работници, да влизат в Израел. Това крайно решение дава представа докъде е стигнала натрупаната омраза и от двете страни на конфликта.

В цял свят коментарите за началото на управлението на Шарон не будят оптимизъм. Според повечето анализи, Израел и палестинците са влезли трайно в спиралата на насилието още преди изборите.

Новото в ескалацията на конфликта е, че той вече надскача локалния си характер и на дипломатическо равнище се разраства до размери, в които заплашва да разкъса отношенията на Запада с целия ислямски свят. Същевременно САЩ и Европейският съюз, който са основните спонсори съответно на Израел и на палестинците, нямат какво да направят, освен да призовават двете страни към сдържаност.

Сега политическите реалности в Израел и Палестина са твърде различни. Докато Израел върви към политическо единство, Ясер Арафат и политическото ръководство на палестинците губят все по-сериозно позициите си на фона на радикалната обстановка.

Всеки следващ атентат засилва противоположните позиции на двете страни. За израелците насилието е аргумент политическо сближаване между Ликууд и лейбъристите срещу "общия враг", а за Ясер Арафат, единствената възможна "про палестинска" позиция е да поддържа политическия радикализъм на сънародниците си.