Кабинетът на крачка от имотната сделка с Ирена Кръстева

Тази седмица правителството най-вероятно ще даде принципно съгласие за създаването на смесено публично-частно акционерно дружество за изграждане на нова сграда за нуждите на Националната агенция за приходите (НАП), съобщи във вторник главният секретар на Министерството на финансите (МФ) Росен Асенов.

Предвижда се МФ да влезе с 50% дял в акционерно дружество с "Обединени български вестници" АД, собственик на полиграфическия комплекс ИПК "Родина".

Държавата в лицето на МФ ще апортира в дружеството три свои масивни многоетажни сгради в идеалния център на София – на бул. "Дондуков", където в момента е централата на НАП, на ул. "Шести септември" точно срещу МВР, където се помещава ТД - Център на НАП и сграда на ул. "Аксаков" на гърба на хотел "Радисън".

Към апорта се прибавят и 15 декара земя около високото полупорутено тяло на ИПК, намиращо се на Седми километър. Частният инвеститор влиза в дружеството със земя в издателския комплекс от около 25 декара и толкова пари, колкото е равностойността на апортираните от държавата имоти. Срещу това се задължава да построи до ключ чисто нова сграда за нуждите на НАП с разгърната площ от 50 хил. кв. м, като разруши сегашното високо тяло.

За всеки случай има и почти нереализуем резервен вариант

Това е единственият към момента вариант приходната агенция да има сграда за нуждите си, заяви главният секретар на МФ. Все пак на правителството ще бъде предложен и втори вариант – да се обяви публичен търг за продажба на четирите имота на инвеститор, който срещу това трябва да построи сграда за НАП.

Сделката е готвена дълго време от инвеститора - небезизвестната собственичка на вестници, тв-канал, разпространителска агенция, а от последните месеци - и на ИПК "Родина" Ирена Кръстева. Още през септември м.г. тя предлага тихомълком на Министерския съвет сделката, като след известно време получава и положителен отговор – кабинетът одобрява промяната на статута на споменатите сгради и от публична държавна собственост те стават частна държавна собственост, което предполага, че с тях ще се извършват сделки.

Заедно с Кръстева в управителните тела на "Обединени български вестници", както и в холдинга "Нова българска медийна група" АД е мажоритарният собственик на Корпоративна банка Цветан Василев.

Към момента банката, в която наскоро придоби дял Държавния инвестиционен фонд на Султаната на Оман, стои зад медийната експанзия на Кръстева. Според различни политици и коментатори сделките на тандема Василев-Кръстева стават с благословия от бизнес-кръгове, свързани с ДПС.

Интересът на държавата

Държавата прибягва до сделката, защото има нужда от сграда за НАП, а досегашните опити за намиране на инвеститор за ремонт на високото тяло на ИПК "Родина" пропаднаха заради предлаганите високите цени, каза Росен Асенов. Той подчерта, че самият инвеститор я е предложил, но не отговори защо не са потърсени и други варианти.

Асенов не можа или не поиска да отговори каква е стойността на апортираните сгради, нито колко би струвало изграждането на нова сграда, за да се разбере дали апортът няма да се окаже "златен".

Независими експерти щели да дадат оценка на трите сгради със застроена площ около 12 хил. кв. м., както и на терена под ИПК. Частният партньор щял да внесе в смесеното дружество сумата, отговаряща на апорта. Частникът смятал, че тя е достатъчна за строеж на сграда от високо и ниско тяло плюс конферентен корпус, прилежащи гаражи, паркинги и инфраструктура с разгъната площ от 50 хил. кв. м. за работа на над 2500 служители.

Интересът на частника

Той е повече от очевиден. Групировката зад Ирена Кръстева работи от доста време за придобиване на изключително апетитни терени в идеалния център или на удобни търговски места в София.

След като изкупи дяловете на другите акционери в ИПК "Родина", така че сведе участието им под 10%, Кръстева се зае да намери изгодна реализация на 40-те декара под печатницата, в които тя притежава 73%, а държавата – 27%.

Печатницата на ИПК "Родина", която е остаряла по всички показатели, вече не ѝ е необходима. Сградите също в този вид не струват почти нищо. А и те нямат пряк достъп до бул. "Цариградско шосе", какъвто има недостоеното високо тяло, отдадено уж за нуждите на НАП.

И тогава възниква схемата: ще построим на НАП нова сграда във вътрешната част на терена, а срещу това ще придобием излаз на булеварда за наши нужди. Като няма пари, държавата ще плати с други сгради. Което се оказва работещо.

Действително е трудно на око да се направи оценка колко ще е печалбата от сделката за Кръстева и компания, но такава очевидно ще има. Иначе сделката нямаше толкова упорито да се налага на най-високо правителствено равнище.

Въпреки стагнацията на пазара на имоти, който с времето ще отшуми, цените на квадратен метър застроена площ в идеалния център на София остават високи. Трите сгради, които ще бъдат апортирани в смесеното дружество, са с площ 12 хил. кв. м. и с приблизителна цена на квадрат от 2000 евро или общо 24 млн. евро.

Площта до "Цариградско шосе" струва около 1500 евро на кв. м. или около 60 млн. евро за целия терен.

Строежът на нова сграда с 50 хил. кв. м площ ще излезе около 15 млн. евро по оценки на строители. При това положение е почти излишно да се коментира интересът на инвеститора.

Няма проверка за чистотата на капиталите

Въпросът за проверката на произхода на капиталите на инвеститора учуди силно главния секретар на МФ. Не му помогна и напомнянето, че по сигнал ДАНС извършва проверка на произхода на средствата, с които стремглаво замогналата се бивша държавна служителка и шеф на спортния тотализатор Ирена Кръстева изкупува "на кило" медии, издателства, печатници, телевизии, разпространителски мрежи за вестници, а сега да предлага главозамайващи инвестиционни сделки.

Според Росен Асенов не е работа на неговото министерство да проверява инвеститора за произход на средствата. "Когато стигнем до учредяване на дружество, тогава ще действаме, както е по закон", неясно отговори той.

Краят на ИПК "Родина"

Очевидно, че ако се стигне до сделката, грозната, порутена и без прозорци синя сграда на бул. "Цариградско шосе" ще бъде съборена. Ще отиде в историята и мегаломанската печатница, строена преди повече от двайсет години с идеята да бъде най-голямата на Балканския полуостров.

Търговете за ремонта на високото тяло, което остана държавно при приватизацията на печатния комплекс, завършиха без успех, защото то се оказа непригодно за каквито и да е обществени нужди.

Впрочем след 2003 г., когато то бе дадено уж за сграда на НАП, Световната банка отпусна на два пъти по около 15 млн. лв. заем за извършване на ремонт. Усвоените около 6 млн. лв. са върнати на банката, останалата част от заема нямало да се ползва, обясни зам.-директорът на НАП Гаврил Забуртов.

Изплатени са около 280 хил. евро за предпроектни проучвания, които, както се оказва, при новата схема няма да бъдат използвани А платените пари си остават за сметка на данъкоплатците.