Кабинетът взе разрешение за нов заем до 1 млрд. лв., дефицитът нараства с 500 млн. лв.

Поисканата и упорито отстоявана от правителството актуализация на бюджета бе приета окончателно от парламента в четвъртък. Това стана след два дни дебати, в които активно участие взеха депутатите от ГЕРБ, които след близо два месеца отсъствие се върнаха в парламента.

Срещу исканата актуализация се изказаха икономисти от неправителствени организации и всички десни партии, непредставени в парламента. Резерви изразиха синдикатите. Президентът Росен Плевнелиев даде знаци, че е възможно да наложи вето над закона.

Критиците на актуализацията смятат, че тя е излишна, че ако се вземат мерки за повишаване на събираемостта на приходите и се засилят структурните реформи в някои сектори, разходите ще се съберат в предвидените рамки. А евентуален нов заем увеличава опасенията, че парите от него могат да бъдат изхарчени непрозрачно и в подкрепа на нечии интереси.

Основното искане на правителството на Орешарски - дефицитът да се увеличи с близо 500 млн. лв. (до 2% от БВП) и да се разреши емитирането на нов външен държавен дълг до 1 млрд. лв. - бе изпълнено.

Новоемитираният дълг за тази година става общо до 3 млрд. лв., като обещанието на правителството е общият размер на дълга да не превиши записания в бюджета преди актуализацията от 14.6 млрд. лв. Това може да се изпълни, след като част от емитирания нов дълг отиде за погасяване на вече взет дълг с изтичащ падеж, а останалите средства от него влязат във фискалния резерв за увеличаване на буфера за непредвидени разходи през есента.

В приходната част на бюджета бе записано, че общите приходи са 18 196 217 500 лв.

Разходите са 19 492 248 100 лв. От тях 8 485 005 100 лв. са разходите, трансферите са 10 099 028 100 лв., вноската в общия бюджет на ЕС е 908 214 800 лв.

С гласуваните текстове се увеличи месечната помощ за отглеждане на деца с увреждания от 189 на 217 лв. на дете. Мярката обхваща 22 000 деца и ще струва на бюджета около 3 млн. лв. до края на годината.

По-рано по време на обсъжданията бе дискутиран бюджетът на новото Министерство на инвестиционното проектиране, който, според ГЕРБ, ще доведе до излишни разходи на 1 млн. лв.

След това бе обсъждано и дали приходите от продажба на въглеродните квоти в размер на 236 млн. лв. да отидат за поевтиняването на тока. В хода на дискусиите се разбра, че за изказване по тази точка са се записали всички 97 народни представители от ГЕРБ. Председателстващата заседанието Мая Манолова обяви готовност да даде думата на всеки от тях по азбучен ред.

В крайна сметка до това не се стигна и целият дебат в четвъртък по бюджетните промени завърши за три часа.

Финансовият министър: Разсеяхме редица митове

Радвам се, че приемането на актуализацията превърна парламента в парламент, заяви след края на гласуването финансовият министър Петър Чобанов. Той се обърна от парламентарната трибуна към президента: "Надявам се президентът да позволи бюджетният процес в държавата да протича гладко и по нормален начин".

С дебатите по актуализацията на бюджета бяха разсеяни редица митове, продължи Чобанов.

Според него първият опроверган мит е, че актуализацията застрашава фискалната дисциплина. "Малко е пресилено да говорим за фискална дисциплина през последните години, тъй като не е фискална дисциплина неплащането към бизнеса, просрочването на връщане на ДДС, прехвърлянето на разходи за следващи години, недофинансирането на основни сфери, спиране на плащания към Световната банка през 2012 г., неплащане на задължения, поради които България е заличена от картата на немските инвестиции по света", посочи Чобанов.

"Вторият мит – няма нужда от актуализация на приходите. Данните от юни категорично показват, че има нужда от такава актуализация", продължи той.

"Трети мит – десницата в парламента е за по-ефективни разходи. За съжаление в нито едно от изказванията на ГЕРБ нямаше предложение как точно те да са по-ефективни. Нямаше нито едно предложение за намаление на разходите”, каза още той.

"Мит е, че актуализацията не дава нищо социално. Естествено, че дава. 40 млн. лв. са определени за Министерството на труда и социалната политика. Други 40 млн. лв. - за увеличаване на квотата за ваучери”, обясни Чобанов.

"Мит е, че с актуализацията на бюджета не се разкриват работни места. Работни места не се разкриват от правителството. Работни места се откриват от бизнеса, като се разплатим с него”, коментира министърът.

"Актуализацията се прави, за да се покрият задължения към бизнеса, които са генерирани по време на управлението на ГЕРБ”, каза той. Тези 1 млрд. лева няма да бъдат откраднати", отбеляза министърът.

"Мит е, че нищо не се прави за общините. Срещнете се с общините и ще разберете, че актуализацията през 2010 г. е виновна за актуалното състояние на общините”, посочи още Чобанов.

Борисов: Лъжата за 800 млн. лв. стана вече като 800-те дни на царя

За съжаление, управляващите си взеха 1 млрд. лв. заем, лъжейки, че ще връщат 800 млн. лв., коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Лъжата за 800 млн. лв. стана вече като 800-те дни на царя. Погледнете на страницата на МЗХ и на Държавен фонд "Земеделие”, че тези 800 млн. лв. са върнати от Брюксел, т.е. че този заем е приключил. Той не им стои, парите са там”, обясни Борисов.

"Излизат и говорят, че ГЕРБ е взимал заеми. ГЕРБ взе заеми, защото за 4 години над 4.5 млрд. лв. повече дадохме само от увеличението на пенсиите. В условията на финансова и икономическа криза тези пари нямаше откъде да се вземат, освен от фискалния резерв. Нека да кажат – ние сме против решението на ГЕРБ, че са дали повече пари на пенсионерите”, заяви Борисов.

"Всеки ден се опитваме да обясняваме колко е пагубно това, което правят, но те си приемат, лъжат си”, каза той.

И следващото правителство ще казва: дайте 1 млрд. лв., дайте още 1 млрд. лв. И като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкия сценарий, заключи бившият премиер.