Как Андрешко уплаши Европа

Как Андрешко уплаши Европа

Декласирането на българските кандидати за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пореден път показа, че балканските политически нрави и андрешковски хитринки са неприемливи за Европа.

„Герои” като Андрешко и Хитър Петър са „емблема” за способността на българина да оцелява. За съжаление това не става с рицарски меч и доспехи, а с надхитряне и надлъгване. В родния исторически „Survivor” тарикатлъкът се оказва незаменимо социално оръжие на най-приспособимите. Естественият подбор утвърждава това качество като модел за поведение и подражание. Този модел и свързаният с него манталитет надживяват времето и средата, които ги отхранват. Тяхната виталност еволюира през Алековия Бай Ганьо, преминава като „тънка червена линия” през съвременните му политически клонинги и стига до г-н Ганев – бивш зам.-министър на правосъдието и  главен герой  в скандала за избор на български съдия в ЕСПЧ.

Тук вече андрешковщината е овладяна, „ъпгрейдвана” и институционализирана. Селяшката хитрост вече не противостои на държавата, а е част от българската политическа култура и практика. Вече не тарикатите мамят „бирника”, а държавата мами своите граждани и партньори. Унизителното решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да ни върне негодните кандидати съдържа пределно ясно послание. След като преди осем години ПАСЕ допусна Снежана Ботушарова в Европейския съд, сега подобен компромис е неприемлив. Действително, г-жа Ботушарова преподаваше държавно право в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”. Дълбинното познаване на конституцията на СССР обаче не ѝ помогна да се справи с Конвенцията за защита на правата на човека. Малко преди да отлети за Страсбург, тя заяви в интервю пред в.”Стандарт”, че ще се бори да докаже, че България е правова държава, в която правата на човека се спазват. Изглежда тогава, а и в първите години от съдийстването ѝ, жената още не беше разбрала, че ролята на съдията не е да се бори и да доказва, а да правораздава.

Борбата ѝ беше самоотвержена. Опълченска. Вместо да мотивира особените си мнения за несъгласие с болшинството съдии, тя пишеше бланкетни декларации, че не е съгласна с европейския размер на присъжданите разноски на български граждани, смачкани от държавата (вж. дело „Иванка Николова срещу България”). В крайна сметка, средната продължителност на делата срещу България е 6-7 години, а срещу останалите европейски държави - 3-4 години. Размерът на обезщетенията, присъждани на българи, често е унизителен.

Запознатите с предисторията на скандала около избора на новия български съдия допускаха, че ПАСЕ може да отхвърли българските кандидатури поради водевилната процедура за тяхното номиниране.

По стар апаратен обичай Министерството на правосъдието събра някаква „комисия”, която някак си трябваше да елиминира непредвидените кандидати. Членовете на Комисията се справиха очаквано добре, излъчвайки зам.- министър Ганев, който, според някои медии, лично отговарял за „конкурса” – поне в началната му фаза. Фарсът възмути юридическата общност. Авторитетни правозащитни организации и сдружения на юристи алармираха за скандалната „процедура”. Острата реакция беше отразена с тъпо мълчание от Парламента и Министерския съвет. Протестно писмо беше изпратено и до Президента на ПАСЕ. В него се подчертаваше, че процедурата за избор на съдия в ЕСПЧ е от решаващо значение за легитимността на самия съд. Посочено беше, че политически обременени кандидатури не биха имали исконната за истински съдия  независимост и безпристрастност.

За разлика от българските институции, ПАСЕ реагира адекватно и категорично. Според медиите, кандидатите на българското правителство са декласирани не поради дефекти в процедурата, а поради „липса на професионални и морални качества”. Преведено на обикновен език, това означава, че в ЕСПЧ няма да бъде допуснат политически фигурант, негоден да изпълнява ефективно работата си на съдия. Решението на ПАСЕ е колкото принципно, толкова и прагматично. Съдът в Страсбург, който едва удържа напора на десетки хиляди източноевропейски жалби, не може да си позволи да обучава „в движение” неподготвени съдии, изпратени от политически централи. Такива „представители”, които традиционно излъчват бивши социалистически държави, не само затормозяват работата му. Некомпетентността и политическата обремененост деформират, обезличават и обезценяват правозащитните стандарти на Европейския съд, които са еманация на правната мисъл и традиции в Стара Европа. Неподходящите кандидат–съдии не само компрометират изпращащата държава и застрашават правата на нейните граждани. Те са заплаха за самия механизъм, създаден от Съвета на Европа, за защита на човешките права и свободи, като ценност на демократичните общества.

След звучния шамар от ПАСЕ, правителството, ще не ще, трябва бързо да изготви правила и критерии, чрез които да излъчи достойни номинации. По разбираеми причини, сред тях не могат да бъдат отхвърлените кандидати. Очертава се мъчителна морална дилема, тъй като политическите елити у нас нямат нагласа за деполитизиран избор. От друга страна, Европа явно не иска да припознае миризмата от нашето политическо блато за своя природа.

 

„Дий, дий господа!”           

(из „Андрешко”)

Още по темата
Още от

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?