Калфин бръкна в кашата на социалното подпомагане

Калфин бръкна в кашата на социалното подпомагане

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин предприе ход, от който неговите предшественици през последните десетина години бягаха като дявол от тамян – повдигна въпроса за ефективността на системата за социално подпомагане. Нещо повече – Калфин заяви нагласа за въвеждане на промени в сферата на социалното подпомагане, които да намалят злоупотребите с някои от програмите.

Някои от изложените идеи звучат смислено, други – не толкова, но самият акт на осъзнаване на проблемите и заявеното желание за решаването им, заслужават адмирации. Тъй като предложенията за реформи все още не са достъпни в официален формат (въпреки обещанието това да се случи през тази седмица), коментарът по-долу е по-скоро концептуален.

Прекратяване на злоупотребите при "майките-студентки"

В периода 2009-2014 г. броят на майките-студентки, които са получили еднократна помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, се увеличава пет пъти - от 1 434 на 7 200, а общите разходи по програмата – от 3.5 млн. лв. на над 20 млн. лв. За същия период средната възраст при раждане на дете се увеличава от 27.1 на 27.9 години (и от 25,6 на 26,5 години за първо дете), а броят на новородените намалява от 89.0 хиляди на 66.6 хиляди.

Фигура 1: Брой на отпуснатите еднократни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година от майка-студентки

Източник: АСП

Като добавим към това растящия глад за студенти в университетите и популяризирането на възможността за получаване на еднократна помощ чрез медиите през последните години, констатацията изглежда ясна: наблюдаваме не повишаване на броя на студентките, които стават майки, а повишаване на броя на майките, които стават студентки. Изплащането на помощите накуп и липсата на последващ контрол за продължаващо обучение е очевиден пропуск, от който (напълно нормално) все повече хора се възползват. Едва ли има млада майка (независимо от материалното ѝ положение), която би се отказала от възможността да получи 2 880 лв. на ръка, които да ѝ помогнат за отглеждането на детето.

Предложенията на министър Калфин за последващ контрол за продължаващо образование и изплащането на помощта на части са стъпка в правилната посока. В идеалния случай в програмата ще бъде заложен и някакъв диференциращ критерий (най-вероятно доходен), който да определя дали и в какъв размер майките-студентки ще могат да се ползват от помощта.

Съвсем друг въпрос е липсата на контрол в образователната система. Вратите на университетите са широко отворени и наред с правото на еднократна помощ за отглеждане на дете, дават и редица други (макар и по-малки) привилегии на хора, чиято последна цел е да научат нещо. „Контролът“ върху редовното посещаване на училище също е крайно съмнителен, а това е една от предпоставките за отпускането на друг тип помощ – месечните надбавки за отглеждане на деца.

Промяна на размера на детските надбавки в зависимост от броя на децата в семейството

Лансираните предложния за определяне на размера на т.нар. детски надбавки в зависимост от броя на децата в семейството очевидно имат за цел насърчаването на двудетния и тридетния модел в страната.

Бившият социален министър Хасан Адемов нарече предложения модел противоконституционен и дискриминационен. В нетипичен за Адемов стил, изказаните аргументи против идеята за намаляване на размера на надбавките за всяко дете след третото бяха крайно неубедителни (и дори подвеждащи).

Критиката на Адемов се базира на чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията, които определят държавната закрила на децата, майчинството и семейството. Разбира се, Адемов пропуска неудобния за тезата му и висящ точно над аргумента му чл. 47, ал. 1, който гласи че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Адемов де факто обявява цялата система за социално подпомагане (и не само българската такава) за противоконституционна, тъй като прилагането на диференциращ подход за определяне на нейните бенефициенти е всъщност основната ѝ функция. Критериите, по които се определя достъпът до детски надбавки (брутен доход, редовно посещаване на училище, възраст на детето и т.н.) няма как да бъдат обявени за дискриминационни. В крайна сметка това е предназначението на социалната система – да подпомага определени граждани на база техния социален и икономически статус.

С други думи: "диференциация“ и "дискриминация“ са различни неща, като първото е абсолютно задължителна предпоставка за съществуването на която и да е социална система. Нещо повече – именно поставянето на акцент върху диференцирания подход е това, от което българската система за социално подпомагане най-силно се нуждае. Предвид неблагоприятните демографски (и съответно фискални) перспективи пред страната, единственият начин социалните плащания да достигнат някакво адекватно ниво, което да помогне за преодоляването на причините за социалното изключване е, тяхната ефективност да бъде силно повишена.

Това означава злоупотребите да спрат, а средствата да се насочат към най-нуждаещите се. Министър Калфин си позволи да посочи част от проблемите, както и да предложи решения на някои от тях. Поне на този етап задаващата се реформа може да бъде определена като първа стъпка в правилната посока. Остава да видим докъде ще стигне смелостта на социалния министър в преследването на поставените цели.

*Текстът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари