Това е книга, чието четене е най-добре да започне отзад напред. Посочената библиография - със своя обем и в по-голямата си част с академична тежест - дава знак, че освен за изкуствоведи, културолози и философи, това е книга за хора, които ако не познания за изкуството, особено на 20 век, то поне имат по-специално отношение и интерес към него. В този смисъл монографията на Боряна Кацарска върху Василий Кандински - името, което не може да не се спомене, когато говорим за абстракционизма - запълва една съществена липса в българското академично познание за европейското изкуство на 20 век.
В книгата си Боряна Кацарска изследва изобразителното и словесно творчество на Кандински. Фокусът на изследването е определен от двете интерпретативни нива, които открива в текстовете му: на конкретния историко-изкуствоведски анализ, и на разказаната метафизична история - за изкуството, устремено към своя телос. Или към момента, в който "Едно произведение може в крайна сметка да се състои само от една точка... Понастоящем в живописта точката изразява понякога повече от човешко лице...", както пише Кандински в Точка и линия в равнината.
Моделът на книгата "повтаря" тази структура. Първата част "Конникът и рамката", представя основните историко-изкуствоведски погледи към Кандински и поставя неговото изобразително и словесно творчество в детайлен и изчерпателен културен контекст - когато "скритото, времето и страшното" напомнят за себе си, застрашавайки целостта на света".
Втората част ("Новият закон, новата хармония, новата красота") предлага дълбинен прочит на теоретическите текстове на Кандински (За духовното в изкуството, По въпроса за формата, Съдържание и форма, Точка и линия в равнината, Къде отива "новото" изкуство, Ruckblicke и др. ). В нея авторът реконструира концептуалната рамка, така, както е зададена от теоретическата рефлексия на художника и неговия отговор на въпроса, изведен като заглавие на книгата - за смисъла на изкуството.
Третата част се оттласва от оста на опозицията "практика - теория" и традиционното изследване на отношенията им в рамките на едно "творческо дело". Тук става дума за откриване на тяхното "общо основание". Тук Боряна Кацарска задава различна интенция, въвеждайки фигурата на мълчанието - това "на фиксирания образ и на записаната дума". Преодолявайки това мълчание, обаче, текстът успява в най-ценното - да запази това "мълчаливо достойнство".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
