Кацаров: Има три риска при нова вълна. Covid e основание да се бърза с реформите, не да се спират

Ваксинацията при служебното правителство върви по-добре отколкото при ГЕРБ, твърди здравният министър

Кацаров: Има три риска при нова вълна. Covid e основание да се бърза с реформите, не да се спират

Три са основните рискове при нова вълна на коронавируса в страната. Единият е свързан с ниския темп на ваксинацията у нас, което увеличава риска от лоши резултати и смъртност. Вторият аспект е свързан с управлението на кризата, но ако се прилага стриктно приетият от служебното правителство план, това ще премахне риска от лошо управление на кризата. И третият риск е лошото състояние на здравната система. Той не може да се преодолее в рамките на месец-два, защото здравната ни система е тежко дебалансирана, лошо организирана и зле финансирана. Това очерта пред депутатите в парламента служебният здравен министър Стойчо Кацаров относно подготовката за следваща вълна.

Той коментира, обаче, че Covid-19 e основание да се бърза с реформите, а не да се стопират, както твърдят някои представители на системата.

Кой се справя по-малко зле с ваксинацията?

Кацаров отхвърли обвиненията на ГЕРБ, че при служебното правителство ваксинационният процес се е забавил и представи данни за период от 74 дни преди 10 май и 74 дни след това. "Oт 28 февруари до 25 май са ваксинирани 794 000 души. От 13 май до 25 юли са ваксинирани 966 000 души. 170 000 души повече са ваксинирани когато служебното правителство се е занимавало с този проблем. Със завършени ваксинации са 300 000 в предходния период и 500 000 в сегашния. Средно на ден преди това са ваксинирани 10 741 души, след това 13 065 души. Следователно твърденията колко са зле нещата след 10 май не отговарят на истината", каза Кацаров. Все пак той също изрази тревога, че България е последна по брой на ваксинациите, но посочи, че отлив се наблюдава и в други страни.

Той посочи и няколко основни грешки, свързани с ваксинационната кампания у нас: изборът на ваксини и изборът на приоритети и оставянето на възрастните хора на опашката, както и липсата на информационна кампания. Той посочи, че именно служебното правителство е дало приоритет на възрастните хора, тъй като при тях е най-голямата смъртност от коронавирус. "С ваксинацията на младите също намаляваш разпространението, но не и смъртността", каза той. По думите му 10 000 души е можело да бъдат спасени при последната вълна, ако са били ваксинирани приоритетно възрастните. "Вместо това ние имунизирахме 5 месеца младите и активните: спортисти, футболни отбори, ходиха изнесени екипи в определени фирми, но беше изоставено защитаването на най-уязвимите", заяви Кацаров.

Кацаров информира депутатите, че освен план за справяне с епидемията, служебният екип на МЗ е създал единен протокол за лечение в болничната и извънболничната помощ, има поръчка за лекарства, които са станали дефицитни при предишните вълни като нискомолекулни хепарини и кортикостероиди.

Предвидени са и 130 млн. лева за ремонт на Covid отделенията в болниците.

Въпреки “щедрото финансиране“, болниците са зле

Кацаров коментира, че нещата “никак не са добре в здравната система, болничната сфера и в частност в държавните болници“. Една голяма част от тях са лошо управлявани и не предоставят услуги с нужното качеството, каза Кацаров. Той припомни, че трима болнични директори бяха сменени за установени тежки проблеми в управлението: “Лозенец“, “Алескандровска“ и “Пирогов“.

Кацаров съобщи, че задълженията на държавните болници към края на тримесечието са 582 млн. лева. Просрочените задължения са 76 млн. лева. В същото време държавните болници от началото на м.г. са получили от НЗОК 1.470 млрд. лв. за дейност.

Отделно от това, са получили субсидиране за капиталови разходи от МЗ или субсидии от МС и от НЗОК в размер на 325 млн. лева. “Т.е. в рамките на година и шест месеца държавните болници са получили 1.7 млрд. лева. Въпреки това щедро финансиране финансовото им състояние не е добро. То не се различава от финансовото им състояние преди субсидиите. Това говори само за неефективност на управлението“, коментира Кацаров.

Като посока за реформа той постави въпросът дали не е по-добре областните болници да се предадат за управление от държавата на общините. “Не е ли най-логично общинските съвети да взимат решения, защото те най-добре виждат какво се случва пред очите им и са най-заинтересовани да намерят по-добро управление“, посочи Кацаров.  

Насоки за промени 

Кацаров каза, че е предприел няколко групи мерки за подобряване на здравната система, но за по-сериозни промени са нужни законови поправки.

“След среща с управителя на НЗОК и председателя на БЛС се съгласихме за няколко посоки за промени: премахване на лимитите на лечебните заведения; да се даде приоритет и да натоварим с повече отговорности и финансиране извънболничната помощ и да освободим болниците от ненужни дейности; промяна в цените на медицинските услуги, които са определяни предимно лобистки и доведоха до тежки изкривявания в здравната система: всички да искат да са кардиохирурзи и никой педиатър“, обясни здравният министър.

“Зарави това, че в НРД е разписано, че най-скъпите очни операции се правят в болници, всички медицински центрове се пререгистрираха като болници. Това е напълно излишно. Няма очна операция, заради която трябва да се лежи в болница“, коментира Кацаров.

Кацаров брани ваксините и тестовете от Covid-скептици сред депутатите

По време на дискусията на здравния министър Стойчо Кацаров му се наложи да брани ваксините и PCR тестовете от Covid-скептици сред депутатите в лицето на Тошко Йорданов и Андрей Чорбанов от ИТН и Минчо Христов от БСП. Макар самият Кацаров да беше определен като антиваксър от депутатката от ГЕРБ Росица Кирова заради негови коментира отпреди време, в сряда му се наложи да влезе в ролята на защитник на ваксините и тестовете.

Чорбанов постави въпроса защо Великобритания и Нидерландия, където има висок ваксинационен обхват, в момента са в червената зонаи много заразени, а България, която е последна по ваксиниране в Европа е в зелената зона.

Кацаров му обясни, че действително ваксините може да са по-малко ефективни срещу новия Делта вариант, но със сигурност предпазват от тежко заболяване и смърт и доказателство за това е ниската смъртност в тези държави на фона на висок брой заболели.

Тошко Йорданов пък постави въпрос за заболелите от коронавирус след ваксинация, като по думите му броят им е висок. Кацаров нямаше актуални данни, но обеща такива до края на седмицата, тъй като се събира такава информация.

Минчо Христов от БСП постави под съмнение точността на PCR тестовете, но Кацаров му отговори, че макар и да не са 100% точни, са достатъчно надеждни. “Преобладаващото мнение на учените е, че това е златният стандрат“, заяви той. 

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус