Конституционна или авторитарна диктатура

Извънредното положение в условията на демокрация е по дефиниция конституционна диктатура. Приемат се извънредни управленски мерки, свързани с нарушаване на нормалния конституционен процес на вземане на решения и ограничаващи основни права в името на защитата на висши конституционни ценности – живота и здравето на гражданите, оцеляването на самата демократична държава, запазването на гражданския мир.

В конституционната и политическата теория има традиция за разглеждането на извънредното положение именно като конституционна диктатура, водеща до централизация и концентрация на власт в името на запазването на висшите ценности.

Основното при конституционната диктатура е опитът за съхранение на демократичния ред и ценностен порядък чрез преминаването в състояние на пълна институционална и обществена мобилизация до преодоляването на конкретната заплаха за този ред. Приема се за легитимно ограничаването  на права и демократични процедури в името на оцеляването на гражданите и обществото. Връщането към нормалния конституционен ред е основна цел на извънредното положение.

Въвеждането на извънредно положение, за да е конституционно оправдано и легитимно, трябва да е извършено в определената за това конституционна форма – в нашия случай това е решението на Народното събрание. Това решение беше взето със суперконституционно мнозинство от 201 гласа. За да бъде изпълнено със смисъл това решение, беше необходимо правителството да има готов законопроект за конкретните ограничителни мерки, който да бъде гласуван непосредствено след взетото решение. По този начин ограничаването на основни конституционни права на гражданите щеше да съответства на императивното изискване на чл. 57, ал. 3 от Конституцията – само със закон могат да се ограничават права в условията на извънредно положение. Такъв закон ще бъде приет седмица по-късно.

Ограниченията трябва да са пропорционални

Ограничения на определени права освен въведени със закон, трябва да са необходими и пропорционални на конкретната заплаха. Трябва да бъдат въведени по начин, че същността на правото да не бъде накърнена. Ограничаването не трябва да води до пълна отмяна на тези права. Бланкетното ограничаване на конституционни права е недопустимо. Ограничаването на правата трябва да е съобразено и със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, която изисква уведомяване на Генералния секретар на Съвета на Европа за суспендирането на определени права по конвенцията като се посочва срока, в който действат ограниченията.

В продължение на една седмица със заповеди на министъра на здравеопазването се налагат ограничителни мерки, които засягат и конкретни конституционни права – най-вече свободата на предвижване (чл. 35 КРБ), свободата на събранията (чл. 43 КРБ), религиозните свободи (чл.37). До този момент липсват ясни законови стандарти за ограничение на тези конституционни права. Без такива изрично приети законови разпоредби издадените заповеди за въвеждане на общи за всички ограничения противоречат на конституцията и отделни закони (напр. Закон за събранията, митингите и манифестациите; Закон за вероизповеданията).

В една конституционна държава именно конституцията е върховен закон, а не заповедите на който и да е министър. Зачитането на върховенството на правото и на закона е основен принцип, който не може да се нарушава дори в условията на извънредно положение. Управлението чрез ясни, трайни, публично обявени закони е част от дефиницията за правова държава, докато управлението чрез чрез временни и конюнктурни заповеди е елемент на авторитарната диктатура. В конституционната диктатура заповедите трябва да се основават на конституцията и законите (вкл. извънредното законодателство), а не да ги нарушават или суспендират.  

Конституционната диктатура

В конституционната диктатура изпълнителната власт, макар и да има по-широка преценка в условията на извънредно положение, трябва да продължи да носи политическа отговорност (пред парламента) и юридическа отговорност (пред независимите съдилища). Това е ключово условие да не се допусне управленски произвол и да се защитят основните ценности и принципи на конституцията – върховенството на правото (правовата държава), разделението на властите, защитата на основните права, независимостта на съдебната власт, народния суверенитет, политическия плурализъм.

В условията на конституционна диктатура всички основни защити на правата, които не са изрично отменени със специален закон продължават да действат – на този етап конституционното право на защита (чл. 56 КРБ) и правото да се обжалват актовете на администрацията (чл. 120 КРБ), принципа за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани (чл. 7 КРБ) не са формално ограничени.

Правото на петиции, сигнали и жалби на гражданите (чл. 45 КРБ) също не е ограничено. Засегнатите страни имат право да водят съответните видове дела и да търсят обезщетение за нанесени вреди от незаконни актове и действия на органите на власт. Доколкото процесуалните срокове не текат по време на извънредно положение, исковете (жалбите) могат да бъдат ефективно водени след отмяната на извънредно положение. Подаване на искане до Конституционния съд (от органите по чл. 150 КРБ) за обявяване на закон за противоконституционен също е форма на защита на правата.

В конституционна диктатура въведените извънредни мерки са ограничени със срок (докато трае извънредното положение), като периодично се прави преглед на тяхната необходимост и пропорционалност. В противоречие с този стандарт вече има увеличена административнонаказателна и наказателна репресия (в Закона за здравето – чл. 215 и Наказателния кодекс – чл. 355), която макар и мотивирана с извънредното положение, не е под това условие – т.е. тези норми ще се прилагат и след края на извънредното положение.

Политическата отговорностна изпълнителната власт се осъществява чрез парламентарния контрол – въпроси и питания в пленарна зала и контролът осъществяван от парламентарните комисии. Ролята на парламентарната опозиция като страж на демокрацията не бива да бъде подценявана. Не съглашателство, а алтернативни предложения и публично изнасяне на случаи на злоупотреби са съществени за запазване на демократичната публичност.

Гражданският контрол е ключов

Общественият (гражданският) контрол е от ключово значение – повече, а не по-малко публичност в действията на властта е необходима. Бих препоръчал създаването на граждански борд (от представители на активни НПО, независими медии, правозащитници и академични лица), които да осъществяват непрекъснат независим моноторинг на мерките, които правитоелството предприема и да се докладват потенциални нарушения на правата. Извънпарламентарната опозиция (най-вече Демократична България) има ресурс и експертиза да осигури наблюдение и контрол върху спазването на основните права на гражданите и различните конституционни и законодателни процедури по въвеждане на извънредните мерки.

Засега обаче виждаме нещо различно. Основните изисквнания, за да имаме конституционна диктатура, не се спазват.

Министърът на правосъдието публично отрича, че се засягат определени конституционни права на гражданите, а всъщност се блокират и поставят под карантина цели градове, както и хиляди граждани, за които не е установено че са болни или заразени. Това се случва без законово основание. Нарушаващите тези забрани са заплашени с увеличена наказателна репресия от особено бдителната прокуратура.

Главният прокурор започна да се изявява като основен борец срещу епидемията, да дава задължителни предписания и препоръки на компетентите органи, да извършва показни проверки срещу измислени врагове (спекулантите-фармацевти), да осъществява някакъв измислен общ надзор за законност, сякаш няма контролни органи (всякакви инспекторати и комисии), на които със закон е възложено осъществяването на контролни правомощия. За пореден път в прокуратурата сработват авторитарни инстинкти – главният прокурор предписва по-строги мерки (пълна блокада на градове, вечерен час, въвеждане на военно положение). Без адекватен публичен и съдебен контрол върху действията на прокуратурата (т. нар. "прокурорски проверки" и осъществяване на "надзора за законност") имаме паралелен център на концентрирана власт, който реално заплашва легитимните демократични процедури за вземане на управленски решения.

Състоянието на подчиненост на обществото на задавани от изпълнителната власт цели и мерки (с формалната санкция на парламента) крие сериозни рискове особено в условията на неукрепнала, неконсолидирана, дефектнна демокрация, каквато има(х)ме в България. Отказът да се признае, че се ограничават конституционни права няма нищо общо с демократичната политика в условията на извънредно положение. Само авторитарната пропаганда може да твърди, че диктатурата всъщност дава пълна изява на свободата. При авторитарния режим се налага и пълен монопол на правителството върху истината (наказателно се преследва разпространяването на "невярна информация" за различни факти от действителността, както се очаква да бъде изменен чл. 326 НК).

Както казва Клинтън Роситър, "извънредните пълномощия са като политически и социален динамит". В една дефектна демокрация, конституционната диктатура много лесно може да се превърне в реална авторитарна диктатура. Ако не искаме въведеното извънредно положение да взриви пропуканата демократична рамка е необходима гражданска мобилизация не само, за да противодействаме на вируса, но и на рисковете за демокрацията.

*Доц. д-р Атанас Славов е преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" и адвокат, член на обединението "Демократична България"